Р Е Ш Е Н И Е № 175 гр. София, 19.06.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 417/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.422 ал.1 т.3 от НПК по искане на окръжния прокурор на ОП–Разград за възобновяване на НОХД № 349/2016 г. по описа на РС–гр. Разград, отмяна на постановеното по него определение от 19.04.2016 г. за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В искането за възобновяване се излагат доводи за наличие на извършено разследване по пр.преписка № 158/2017 г. по описа на РП–Разград, в хода на което е било разкрито ново обстоятелство – надлежно издадено свидетелство за управление на МПС на осъдения И. Г. в Република Гърция, по силата на което същият е бил правоспособен водач на МПС както към момента на извършване на престъплението – предмет на делото, така и към момента на постановяване на атакувания съдебен акт. Това обстоятелство не е било известно на съда, постановил определението за одобряване на споразумението между РП–Разград и адв.П., защитник на осъдения Г. със съгласието на последния, което има съществено значение за изхода на делото, тъй като липсата на знание за притежавана от страна на И. В. Г. правоспособност да управлява МПС е довело до неналагане на кумулативната санкция по чл.343г от НК „лишаване от право да управлява МПС” за извършеното от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият И. Г., редовно призован, не се явява и не взема становище по искането за възобновяване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането на окръжния прокурор на ОП–Разград за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като се основава на разпоредбата на чл.420 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.3 от НПК и е постъпило в шестмесечния срок по чл.421 ал.1 от НПК от разкриване на новото обстоятелство. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение от 19.04.2016 г. по НОХД № 349/2016 г. Разградският районен съд е одобрил споразумение между прокурор от РП – Разград и защитника на подсъдимия И. В. Г., с което последният се признал за виновен в това, че на 16.04.2016 г. в [населено място], общ.Р. е управлявал моторно превозно средство – л.а.”О. А.” с гръцки рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,89 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което и на основание чл.54 от НК му било определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 /два/ месеца, изтърпяването на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. На основание чл.55 ал.3 от НК на подсъдимия Г. не било наложено по-лекото наказание „глоба”. На подсъдимия Г. не било наложено и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС”, тъй като при извършената му проверка от служители на пътна полиция било установено, че не притежава свидетелство за управление на МПС и е неправоспособен. Като намерил, че всички предпоставки за одобряване на споразумението са налице и същото не противоречи на закона и морала, РС–гр. Разград с определението си го одобрил и прекратил наказателното производство. По повод извършена на осъдения Г. нова проверка на 27.09.2016 г. от служители на сектор „ПП” при ОДМВР–гр. Разград, същият представил издадено на негово име на 23.06.2010 г. в Република Гърция СУМПС №[ЕИК], което същия ден предал доброволно. Чрез запитване до компетентните органи на Република Гърция по каналите на Интерпол било установено, че действително на 23.06.2010 г. на И. В. Г. било издадено гръцко СУМПС с №[ЕИК], категория „В”, с валидност до 27.08.2041 г. Това обстоятелство е удостоверено чрез копие от писмо рег.№ А-31603/27.10.2016 г. на началник отдел „Интерпол и ММО” – гр. София, приложено в материалите по образуваната в тази връзка пр.преписка № 158/2017 г. Така установеното чрез разследване обстоятелство – притежавана от осъдения Г. правоспособност да управлява МПС, за която на същия било издадено СУМПС №[ЕИК] от 23.06.2010 г. в Република Гърция с валидност до 27.09.2016 г., не е било известно на съда, постановил определението за одобряване на споразумението по НОХД № 349/16 г. Като последица на осъдения Г. не било наложено кумулативно предвиденото наказание по чл.343г от НК „лишаване от право да управлява МПС” поради съществуващата по делото информация за липса на придобито такова право. При тези данни постигнатото споразумение между прокурора от РП – Разград и защитника на И. Г. – адв.П. е било в противоречие със закона, което е задължителна предпоставка за неговото одобрение по силата на чл.382 ал.7 от НПК. Налице е и втората предпоставка на чл.422 ал.1 т.3 то НПК – разкритото чрез разследване ново обстоятелство да има съществено значение за делото. Притежаваната от осъдения Г. правоспособност да управлява МПС императивно е предпоставяла налагането на кумулативната санкция по чл.343г от НК „лишаване от право да управлява МПС”, до който изход на делото не се стигнало поради липса на знание у съда за това обстоятелство. Наличието на визираните в чл.422 ал.1 т.3 предпоставки, обуславя необходимостта от възобновяване на делото и отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумението и прекратяване на наказателното производство. Предвид констатацията, че новоразкритото обстоятелство, свързано с извършеното от осъдения Г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК се е отразило на решаване на делото в съдебната фаза на наказателното производство, то след възобновяването му същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд. В края на съдебния си акт, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да отбележи констатираното при внимателния прочит на одобреното от съда споразумение нарушение при определяне на наказанията, които И. Г. следва да изтърпи. Прави впечатление, че основното наказание /”лишаване от свобода”/ и кумулативното по-леко /”глоба”/ са определени при различни условия – първото по правилата на чл.54 от НК, а второто – по реда на чл.55 ал.3 от НК. Разпоредбите от Глава V на НК определят правилата за индивидуализиране на наказателната отговорност на извършителя на престъпление като цяло след установяване смекчаващите и отегчаващи я обстоятелства и съотношението между тях. Анализът на тези обстоятелства предпоставя реда, по който наказателната отговорност да бъде реализирана – по чл.54 или по чл.55 от НК, след което се пристъпва към определяне конкретния размер на основното наказание и кумулативно предвидените по-леки наказания. Само ако първото е наложено при условията на чл.55 от НК, разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК е приложима за по-лекото кумулативно наказание. Тези съображения касационната инстанция излага само за прецизност на съдебния си акт, доколкото не е сезирана с възражение в тази насока, каквото ако би било направено, би следвало да бъде на друго основание – чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Въз основа на изложеното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 349/2016 г. по описа на Разградския районен съд. ОТМЕНЯ определението от 19.04.2016 г., постановено по НОХД № 349/2016 г. по описа на РС–гр. Разград, с което съдът е одобрил споразумение между прокурор от РП–Разград и защитника на подсъдимия И. В. Г. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК и е прекратил наказателното производство. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.