РЕШЕНИЕ № 90 София, 08. май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 644 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд от 17.02.2012 г. по гр.д. № 502/2011, с което е отменено решението на Великотърновския окръжен съд от 25.07.2011 г. по гр.д. № 163/2011, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от процесуално незаконосъобразно бездействие на съдебен изпълнител по чл. 49 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос длъжен ли е съдебният изпълнител, след отменяването на постановление за възлагане да извърши нова продан, както и по материалноправния въпрос за правното значение поведението на увредения след настъпването на вредата. По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съдебният изпълнител е длъжен да осъществи поискания от взискателя изпълнителен способ, като извърши последователно всички съдържащи се в него изпълнителни действия. Когато взискателят поиска осребряването на определен секвестируем имот, съдебният изпълнител е длъжен да наложи възбрана, да го опише, оцени и извърши публичната продан до постановление за възлагане. Ако публичната продан бъде обявена за нестанала, съдебният изпълнител не може да извърши нова продан без искане на взискателя (чл. 494 ГПК, чл. 382 ГПК отм.). Когато публичната продан е станала, но постановлението за възлагане е отменено по жалба срещу това действие, съдебният изпълнител е длъжен да извърши повторно проданта, независимо от това дали в диспозитива на решението на съда е постановено изрично повторното извършване на отмененото действие. След отменяването на обжалвано изпълнително действие от съда съдебният изпълнител не може да го извърши повторно само ако отмененото действие е въвод във владение срещу трето лице. Във всички останали случаи той е длъжен да повтори отмененото изпълнително действие. По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че поведението на увредения след настъпването на вредата има значение за отговорността на деликвента, тъй като съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД не се дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са купувачи от публична продан на недвижим имот. След определянето им за купувачи са внесли предложената от тях цена, която е получена от взискателя. По жалба от длъжниците постановлението за възлагане от отменено от съда, след което съдебният изпълнител не е провел втора продан. По искане на длъжниците изпълнителното дело е прекратено поради перемпция. Ищците са придобили Ѕ ид.ч. от имота по давност, но са съдебно отстранени от другата Ѕ част. Купувачите могат да претендират недължимо полученото от взискателя, ползвали са целия имот до частичното им съдебно отстраняване и са придобили част от имота по давност, поради което няма причинна връзка между поведението на съдебния изпълнител и претърпяната от тях вреда. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Също правилно съдът е приел, че ищците са определени за купувачи при извършена публична продан, внесли са предложената от тях цена, която е получена от взискателя, но по жалба от длъжниците постановлението за възлагане от отменено от съда, след което съдебният изпълнител не е не върнал внесената цена нито е провел втора продан. Също правилно съдът е приел, че в последствие ищците са придобили Ѕ ид.ч. от имота по давност, но са съдебно отстранени от другата Ѕ част. В нарушение на материалния закон обаче въззивният съд е приел, че няма причинна връзка между поведението на съдебния изпълнител и претърпяната от ищците вреда. След отменяването на постановлението за възлагане купувачът от публичната продан не е процесуално легитимиран да иска повтаряне на отмененото изпълнително действие нито може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да го извърши повторно. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищците са купувачи от публична продан на недвижим имот. След определянето им за купувачи са внесли предложената от тях цена 41.501,00 лева, която е получена от взискателя, въпреки че постановлението за възлагане не е влязло в сила. По жалба от длъжниците постановлението за възлагане от отменено от съда, след което съдебният изпълнител не е върнал внесената цена на купувачите нито е провел втора продан. След извършването на проданта ищците са придобили Ѕ ид.ч. от имота по давност, но са съдебно отстранени от другата Ѕ част, въпреки че са изплатили цената за целия имот. Като е предал на взискателя цената от публичната продан преди влизането в сила на постановлението за възлагане и като не е върнал внесената цена на купувачите нито е провел втора продан по своя инициатива, съдебният изпълнител е действал и след това е бездействал противоправно, в резултат на което за ищците е настъпила вреда в размер на половината от внесената сума по проданта. Те са увредени с половината от внесената сума, тъй като са съдебно отстранени само от половината от закупения имот. Обстоятелството, че те са придобили собствеността върху другата половина от имота не въз основа на публичната продан, а на друго основание има значение доколкото така те са ограничили вредите си. Без значение е, че ищците могат да претендират връщане на полученото от взискателя. Деликвентът и отговорният за действията му не може да възразяват, че увреденият има вземане и срещу други лица. По предявения иск за вреди те може да се бранят единствено с възражение за получено от увредения плащане (т.е. че е обезщетен). Видно от изложеното ответникът, като възложител на работата (преди 01.09.2005 г. министърът на правосъдието е назначавал всички съдебни изпълнители), отговаря за причинените от изпълнителя вреди, поради което предявеният иск следва да бъде уважен до размера на сумата 20.750,50 лева със законната лихва от 07.02.2011 г. както се претендира. В останалата част предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на делото разноски по компенсация не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Великотърновския апелативен съд от 17.02.2012 г. по гр.д. № 502/2011. ОСЪЖДА М. на п., С. да заплати на М. М. Т. и П. В. Т. от В. Т. сумата 20.750,50 лева на основание чл. 49 ЗЗД със законната лихва от 07.02.2011 г. на основание чл. 86 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до предявения размер на общо 41.501,00 лева със законните лихви. Решението е постановено при участието на К. П. Д. и Р. Т. К. като трети лица помагачи на страната на М. на п.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.