РЕШЕНИЕ № 414/2015 г. София, 30.03.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2831/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], клон Д. срещу въззивното решение от 19.12.2014 г по гр.дело № 251/14 г на Кюстендилски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 175/14.3.2015 г по гр.дело № 2310 на Дупнишки районен съд е постановено друго като са уважени предявените от И. П. К. искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 168/2.9.2013 г на управителя на ответното дружество, на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа, за възстановяването му на преди заеманата длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4373, 38 лв за времето от 3.9.13 г-20.2.14 г. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноски за производството. Ответникът по касационната жалба И. П. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържа, че същата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъда потвърдено. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. С определение № 818 от 23.6.2015 г касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса относно установяването в процеса на законосъобразното приложение на критериите по чл.329 ал.1 от КТ и съответствието им с приетата оценка на действителните качества на работника. По така поставения въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция е създадена задължителна съдебна практика, обективирана в ТР № 3/12 г на ОСГК, съгласно която За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице посоченото уволнително основание по чл.328 ал.1 т.3 от КТ-намаляване обема на работа, но уволнението на ищеца е незаконосъобразно поради това, че не се установява да е извършен законосъобразен подбор.Прието е за недоказано по делото обстоятелството, че ищецът реално е бил съпоставян с другите служители по критерия ниво на изпълнение на трудовите функции, което според съда е обусловило незаконност на уволнението, предвид противоречие с императива на чл.329 ал.1 от КТ. С определение по № 818 от 23.6.2015 г, постановено по гр.дело № 2831/2015 г е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос относно доказване в процеса от страна на ответника на законосъобразното приложение на критериите по чл.329 ал.1 от КТ, предвид наличието по делото на неоспорени писмени и събрани гласни доказателства в този смисъл. При отговора на поставения въпрос, настоящият съдебен състав съобрази задължителната сила на постановеното вече ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК. С него е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При извършване на тази преценка съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на работата.Съдът проверява дали работодателят е провел подбора съобразно изискванията на закона и прилагайки еднакви критерии при осъществяването на правото си по чл. 329 КТ. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Подборът обхваща всички конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник в него, както и до съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Законността на подбора подлежи на доказване с всички доказателствени средства, а доказателствената тежест пада върху работодателят и негово е задължението да установи, че законосъобразно е осъществил правото, съответно задължението за подбор. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика, създадена по приложението на чл.329 ал.1 от КТ.Касационните оплаквания в жалбата, визиращи основания за отмяна по чл.281 т.3-необоснованост на изводите на въззивната инстанция и разрешаване на спора в противоречие с материалния закон са основателни. Съдът е приел, че уволнението е извършено в нарушение на закона, тъй като по делото не е била установена законността на проведения от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Приел е, че от представения протокол за извършен подбор не се установява от какви факти се е ръководела комисията по подбора и въз основа на какви обстоятелства е формирана преценката на работодателя кой от има по-висока квалификация и работи по-добре. Този извод на съда е направен в противоречие с отговора по поставения въпрос от който е видно, че законността на подбора се доказва от работодателя. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за основателни релевираните от касатора оплаквания за неправилно приложение на чл. 329, ал. 1 КТ.С оглед изложените по-горе мотиви относно съдебния контрол на преценката на работодателя при извършване на подбор между работниците и служителите с оглед кой от тях да предпочетен да остане на работа при съкращаване на щатни бройки, формираните от въззивния съд изводи за допуснато нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ са неправилни, несъобразени със закона и доказателствата по делото. По делото е представен протокол № 2 от 19.7.2013 г на комисията по подбора, видно от който подлежащите на уволнение служители са оценявани по критериите : образование, квалификация, трудов стаж, справяне с работата- екипна работа, колегиалност и спазване на трудовата дисциплина.Назначената от работодателя комисия е изслушала мнението на преките ръководители на подбор лица, запознала се е с трудовите им досиета и в табличен вид е извършила съпоставянето им по всеки от предвидените критерии.Ищецът е събрал най-малко точки.В открито съдебно заседание, проведено на 4.3.2014 г е проведен разпит на свидетеля Й. Й., който установява, че в проведеното заседание на комисията е поставено на разглеждане поведението и справянето с работата на ищецът К., като е прието, че в последно време същият е престанал да изпълнявал стриктно служебните си задължения.От преките му ръководители имало оплаквания, че не участва достатъчно в ремонтите на автомобилите, че си прави каквото си иска, че недоволства и сам преценява какви точно курсове му е изгодно да поеме. По делото е установено, че дадената при подбора на ищеца оценка за изпълнение на работата е най-ниска, както и че тази оценка е въз основа на проявените от него нежелание за работа и дезинтересираност от нея, което е в противоречие с правилата за колегиалност и добросъвестно изпълнение на служебните задължения.Всичко това е надделяло за да бъде определен за уволнение К., тъй като отстъпва по ниво на изпълнение на работата спрямо останалите негови колеги шофьори.Така установените факти сочат, че извършеният от работодателя подбор по чл.329 ал.1 от КТ е законен, съобразен с изискванията за включване в подбора на всички заемащи длъжността работници и реална оценка на нивото на изпълняваната работа. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и постановено ново решение по същество на гражданско правния спор, с което предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението следва да се отхвърли като неоснователен.Предвид обусловения им характер като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в общ размер на 150 лв деловодни разноски, сторени пред първоинстанционния съд, както и сумата 120 лв по сметка на същия съд за възнаграждение за вещо лице, сумата 150 лв за въззивната инстанция и 217, 46 лв-разноски, сторени пред ВКС, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 19.12.2014 г по гр.дело № 251/14 г на Кюстендилски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. К. искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 168/2.9.2013 г на управителя на ответното дружество, на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа, за възстановяването му на преди заеманата длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4373, 38 лв за времето от 3.9.13 г-20.2.14 г като неоснователни. ОСЪЖДА И. П. К. да заплати на [фирма], клон Д. разноски, представляващи държавни такси в размер на 517, 46 лв и 120 лв възнаграждение за вещо лице, по допуснатата пред РС съдебно икономическа експертиза. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.