6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 344
С., 29.11. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д.
гр.д. № 1407/2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя П. С., чрез пълномощника си адв. Й. Й. от АК-Х., против въззивно решение № 200 от 09.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 339 по описа за 2010 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 165 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 2243/2009 г. на Хасковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. М. К. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3, във връзка с 225, ал. 1 КТ, за обявяване недействителността на клаузата за срок за изпитване по допълнително споразумение № 15/02.02.2009 г., както и за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 37/31.07.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор ПС” и за заплащане на сумата 2976,30 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода 31.07.2009 г. – 31.01.2010 г. и тези искове са уважени от въззивната инстанция. В. съд е приел, че включването на клауза със срок за изпитване в полза на работодателя с допълнителното споразумение между страните при положение, че ищецът е работил 18 години в ответното предприятие по безсрочно трудово правоотношение е в противоречие с нормата на чл. 70, ал. 1 и ал. 5 КТ и е недействителна като частичната недействителност на договора в частта за модалитета няма за последица недействителност на целия договор, който продължава действието си като договор за неопределено време съгласно чл. 74, ал. 4 КТ, поради което е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 КТ.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че с допълнителното споразумение от 02.02.2009 г., с което ищецът е преназначен на нова длъжност „оператор на помпена станция”, уговорката за изпитване в полза на работодателя е в нарушение на чл. 70, ал. 1 и ал. 5 КТ.
Ответникът по касационната жалба П. М. К. от [населено място], я оспорва като неоснователна.
С определение № 649 от 26.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 200 от 09.07.2010 г. на Хасковския окръжен съд по в. гр.д. № 339/2010 г. Обжалването е допуснато поради противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос относно това, допустимо ли е със споразумение между страните, сключено в рамките на договор за неопределено време, да се преуредят отношенията им така, че договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване или по-конкретно: уговаряне на срок за изпитване по отношение на нова длъжност, различна от тази, която служителят е заемал продължително време преди изменение на трудовия договор, с който се преназначава на новата длъжност.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клауза за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор. За една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.
По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл.119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза. След като в допълнително споразумение към трудовия договор е постигнато изрично съгласие на страните за заемането на нова длъжност, различна от тази по първоначалния трудов договор, няма пречка страните да договорят срок за изпитване за тази нова длъжност, което не е в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ. Това е така, тъй като страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок за изпитване в полза на работодателя или работника за новата длъжност. Т.е. няма пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител, който вече е работил при същия работодател по първоначален трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, такава каквато до този момент работникът не е изпълнявал. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между същите страни, промяната действа от момента на постигане на съгласие за нея и съответно от този момент представа да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. На това основание, ако по реда на чл. 119 КТ между страните е постигнато писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция, не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. За новата трудова функция между страните е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя не съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудовата функция по предходния договор, тъй като той не запазва действието си.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че е неправилен изводът на въззивния съд за незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото на основание чл.71, ал.1 КТ. В случая по делото не се спори, а и от представените трудов договор № 53 от 10.04.1991 г. и допълнителни споразумения се установява съществуването на трудово правоотношение между страните. До 02.02.2009 г. ищецът е заемал длъжността „машинен монтьор поддръжка в спомагателно звено – Р., а след това въз основа на негова писмена молба вх. № 93 от 30.01.2009 г., същият е бил преназначен на длъжност – „ оператор ПС” с допълнително споразумение № 15 от 02.02.2009 г., в което е уговорен шест месечен срок на изпитване в полза на работодателя като съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 КТ този договор е сключен за неопределен срок при условията на чл. 70, ал. 1 КТ. Действително в молбата си ищецът е заявил съгласие да бъде преназначен от длъжността „машинен монтьор” на „помпиер в район Х.”, като молбата му е резолирана с мнение да бъде преназначен като „помпиер в район Х.”, считано от 02.02.2009 г., а с допълнителното споразумение е бил преназначен на длъжността „оператор ПС”. От заключението на изслушаната специализирана експертиза се установява, от една страна, че е налице различие в изискванията и трудовите функции за длъжностите „машинен монтьор подръжка” и „оператор ПС”, а от друга, че основните задължения между длъжността „помпиер” и „оператор ПС” се покриват, т.е. преназначавайки ищеца на длъжността „оператор ПС” работодателят е удовлетворил молбата му от 30.01.2009 г. Ето защо, доколкото целта на срока за изпитване в полза на работодателя е да направи окончателна преценка на качествата на съответния работник и годността му да се справя със специфичните за длъжността функции, то в случая назначавайки ищеца на нова длъжност с изричното му писмено съгласие затова, за работодателят е възникнало правото да предложи срок за изпитване, поради което настоящата инстанция приема, че извършената промяна в трудовото правоотношение не е в нарушение на разпоредбите на чл. 70 КТ, поради което уговорката за срок за изпитване в допълнителното споразумение между страните № 15/ 02.02.2009 г. не се явява недействителна. Считано от 31.07.2009 г. трудовото правоотношение е прекратено с изрична заповед на работодателя като по този начин той е упражнил субективното си право по чл.71, ал.1 КТ. Прекратяването на това основание е съобразено със закона.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за действителност на клаузата за изпитване в допълнителното споразумение и за законността на уволнението, предявените искове за недействителност на клаузата за изпитване в допълнителното споразумение с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 КТ и за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъдят разноски по делото, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 200 от 09.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 339 по описа за 2010 г. на Хасковския окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. М. К. от [населено място], срещу [фирма] [населено място], искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 КТ, за обявяване недействителността на клаузата за срок за изпитване по допълнително споразумение № 15 от 02.02.2009 г., както и исковете за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед № 37/31.07.2009 г. на управителя на [фирма] [населено място], за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор ПС” и за присъждане обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2 976,30 лв., като неоснователни.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |