Р Е Ш Е Н И Е   №  3   София,  19 февруари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                            ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                 при участието на секретаря  Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 650/ 2008 година Производството е образувано по повод касационна жалба на подсъдимия К. К. Т. против постановената от въззивния съд присъда № 42 от 06.10.2008г. по в.н.о.х.д. № 651/2008г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се при условията на алтернативност признаване на подсъдимия за невинен , връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Съображенията, изложени в подкрепа на наведените доводи се свеждат основно до превратно тълкуване на доказателствени средства, преценяване само на подкрепящи обвинението доказателства, приемане на подсъдимия за виновен при неизяснен механизъм на произшествието, игнориране на заключение на вещото лице, без да се посочват причините за това.   Гражданските ищци и частни обвинители намират жалбата за неоснователна и искат присъдата да се остави в сила.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са налице сочените нарушения, поради което и присъдата следва да се остави в сила.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:     Софийският апелативен съд с присъда № 42 от 06.10.2008г. по в.н.о.х.д. № 6*8г. е отменил изцяло присъда № 51 от 04.03.2008г. постановена по н.о.х.д. № 453/2006г. на Благоевградския окръжен съд, с която подсъдимият К. К. Т. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” НК и вместо нея постановил нова, с която признал този подсъдим за виновен в това, че на 03.04.2003г. на пътя Благоевград- с. З. дол, при управление на собствения си лек автомобил марка „Волво” с рег. № Е* е нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. С. М. , поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” във вр. чл.342, ал.1 и чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година. Уважени са граждански искове за неимуществени вреди в размер от по 25000лв. в полза на В. Г. М. , А. Й. Г., М. Й. А. и С. Й. М..   ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА   Настоящият състав намира, че въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. При разглеждането на делото са събрани всички възможни доказателства, които имат значение за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като страните в процеса не са имали доказателствени искания, които да са отхвърлени от съда. Приетите за установени фактически положения от въззивния съд са основани на целия обем доказателствени материали, оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл.107, ал.5 НПК, поради което и неоснователни са възраженията, че като са отхвърлени изцяло изводите на автотехническите експертизи, вътрешното си убеждение съдът е изградил въз основа на едностранчив анализ на събраните по делото гласни доказателства. Задължението на въззивния съд, когато не възприема за обосновани фактите на първата инстанция е да подложи на преценка доказателствената съвкупност, да изложи съображения какви факти, свързани с предмета на доказване приема за установени и какви за правните изводи от последните. В конкретния случай въззивният съд не може да бъде упрекнат в избирателна преценка на събрани по делото доказателства, нито пък в тълкуването им в разрез с изискванията на формалната логика, което да е довело до порок при изграждането на вътрешното му убеждение. Правилно съдът е преценявал както съдържащите се в експертните заключения факти, така и обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели. Изяснен е по несъмнен начин основния въпрос по делото, а именно в кой момент пострадалият е навлязъл в пътното платно и дали това е станало, когато подсъдимият е могъл да вземе мерки и предотврати настъпването на удара. По този въпрос правилно е прието, че подсъдимият е отстоял на около 100 метра и с оглед установената му скорост на движение за него са съществували възможности да предотврати удара, поради което и не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл.15 НК. Настоящият състав споделя изцяло съображенията на въззивния съд, в мотивите е даден отговор на всички възражения, направени пред касационната инстанция, поради което и не следва същите да се повтарят. При правилно приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен. При установените нарушения на правилата за движение и причинната връзка между тях и настъпилия общественоопасен резултат правилно подсъдимият е признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. чл.342, ал.1 НК, а наложеното му наказание лишаване от свобода с приложение на чл.66, ал.1 НК не е явно несправедливо. Неоснователни са и възраженията относно несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. При определянето им съдът е отчел в достатъчна степен допуснатото от пострадалия нарушение и с оглед изискванията за справедливо обезщетяване за виновно причинените вреди е определил и размера на същите. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения, които да са основание за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт същият следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 42 от 06.10.2008г. постановена по в.н.о.х.д. № 651/2008г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: