6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 17 гр.София, 14.01.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2032 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. Д. срещу определение № 1714/31.07.2020 г. по в. ч. д. № 2425/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 7393/22.05.2020 г. по гр. д. № 3002/2015 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на молба по чл. 248 ГПК, подадена от касатора. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение с довод, че е нарушена разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата, която не изисква специална форма за сключване на договора за предоставяне на правна защита и съдействие по повод процесуално представителство. Като релевантни за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следните въпроси : 1. „Липсва ли основание за заплащане на разходи за възнаграждение на адвокат, ако размерът на адвокатското възнаграждение е определен допълнително между адвоката и клиента и плащането му е удостоверено с разписка, подписана от адвоката, който е получил сумата?“ 2. „Представлява ли тази разписка доказателство за плащане на адвокатско възнаграждение или липсата на подпис на клиента прави тази разписка невалидна?“ 3. „Има ли съдът правомощие да преценява какви са отношенията между клиента и адвоката – има ли връзка между тях, съответно да преценява има ли основание страните свободно да договорят заплащане на възнаграждение за предоставената правна помощ от адвоката?“ Касаторът излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд. Според него обжалваното определение е постановено в противоречие с практика на ВКС, обективирана в определение № 455/27.07.2009 г. по ч. гр. д. № 385/2009 г. на ГК, определение № 99/11.04.2016 г. по гр. д. № 4762/2015 г. на I ГО, решение № 54/17.02.2016 г. по гр. д. № 5091/2015 г. на IV ГО, поради което е налице основанието, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивира и необходимост от точно прилагане на закона по третия поставен въпрос. При изложените доводи касаторът формира искане за достъп до касационен контрол и отмяна на атакуваното определение като вместо него от настоящата инстанция се постанови друго такова за изменение определението на Софийски градски съд и присъждане в полза на жалбоподателя на разноски в размер 3 530 лв. Ответникът по частната касационна жалба С. Т. С., чрез процесуалния си представител, с подадения отговор оспорва наличие на посочените предпоставки за допускане на въззивното определение до касация и счита, че то е законосъобразно постановено. От процесуалния представител на ответника се претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на И. Г. Д. срещу постановено от първоинстанционния съд определение по реда на чл. 248 ГПК. С него е оставена без уважение молбата на Д. – ответник в производството – да бъде изменено постановеното на 30.01.2010 г. определение за отказ да бъдат присъдени разноски при прекратяване на производството по гр. д. № 3002/2015 г. Въззивната инстанция е възприела изводите на първостепенния съд, че искането по чл. 248 ГПК се явява неоснователно поради липса на представен договор, подписан между адвоката и клиента му, по силата на който е създадена правна връзка помежду им и уговорено възнаграждение в размер на 3 530 лв. Според въззивния съд е без значение дали сумата 3 530 лв. е реално платена или не. Счел е, че действащ между страните е договорът за предоставяне на безплатна правна защита и съдействие от 28.10.2016 г. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по отношение на атакуваното въззивно определение. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като релевантният въпрос може да бъде уточнен от касационния съд. Въпросите, формулирани от жалбоподателя, следва да бъдат обобщени като целящи разясняване необходимостта от писмено обективиране на постигнатите между страната по делото и нейния процесуален представител уговорки относно предоставяне на правна защита и съдействие и относно стойността на тази услуга, както и за начина на доказване на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Така обобщени въпросите удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са обуславящи изхода на спора пред въззивния съд и са обсъдени в атакуваното определение. Удовлетворен се явява и соченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – да са разрешени в противоречие с практика на ВКС – цитираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 99/11.04.2016 г. по гр. д. № 4762/2015 г. на I ГО, както и в противоречие със служебно известното на настоящия състав ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите по т. 1 на соченото тълкувателно решение е прието, че договорът за адвокатска услуга не е формален, а изискването за писмена форма е такова за доказване на съществуването му и за стойността на предоставената услуга. Отделно от това, в същото решение е прието, че договорът за правна защита и съдействие може да бъде ценен като разписка за заплащане на адвокатското възнаграждение, доказваща реалното извършване на разноските. Въззивният съд се е отклонил от разрешенията, дадени в цитираната практика на ВКС, приемайки, че представеният пред Софийски градски съд едностранно подписан от адвокат И. договор за правна помощ и съдействие, в който фигурира вписване на възнаграждение от 3 530 лв. и отбелязване за плащането му в брой „остава без значение“, тъй като плащането според съда е извършено без основание. Ето защо, касационно обжалване следва да бъде допуснато. Следва да се има предвид и нормативната уредба на договора за правна защита и съдействие, регламентирана в Закона за адвокатурата. В чл. 36 от същия е предвидено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на което следва да бъде определен в договора, сключен между него и клиента. Според алинея 3 на същия член и при липса на договор възнаграждение за осъществената услуга се дължи. Следователно, при категорични данни за заплатено от клиента адвокатско възнаграждение, дори на съда да не бъде представен писмен договор по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при разпределение на отговорността за разноски последният следва да прецени като имащи значение реално сторените такива. Плащането с посочване на основанието за това чрез индивидуализиращите белези на конкретно дело е индиция за съществуващо правоотношение между клиента и адвоката по повод предоставяне на правна услуга във връзка с процесуално представителство, за което има надлежно упълномощаване. В този смисъл са и постановени от ВКС определения : № 234/24.04.2018 г. по ч. т. д. № 2624/2017 г. на II ТО, определение № 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1710/2018 г. на I ТО, определение № 529/11.12.2019 г. по ч. т. д. № 4335/2019 г. на IV ГО, определение № 183/28.09.2020 г. по т. д. № 2515/2019 г. на II ТО, определение № 306/02.11.2020 г. по гр. д. № 342/2020 г. на III ГО. При наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК безпредметно се явява обсъждането на допълнително сочения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В рамките на първоинстанционното производство от ответника, касатор в настоящото производство, с отговора на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат И., за безплатно осъществяване на процесуалното представителство по гр. д. № 3002/2015 г. /л.75 от делото на СГС/. В последствие, преди провеждане на откритото съдебно заседание на 30.01.2020 г., с молба от 24.01.2020 г. е представен договор за правна защита и съдействие /л. 172 от делото на СГС/ по същото гражданско дело, който е едностранно подписан от адвокат И. и в него фигурира отразяване на договорено и заплатено в брой възнаграждение от 3 530 лв. на датата 21.01.2020 г. Настоящият състав счита, че соченият договор следва да се възприеме като разписка, издадена от адвокат И., за получена от нея сума в размер на 3 530 лв. – възнаграждение за предоставената услуга, както и като косвено доказателство за постигната между нея и И. Д. договорка за предоставяне на адвокатската услуга при нови условия, а именно – заплащане на възнаграждение. Реалното извършване на разноски в случая не може да бъде игнорирано при разпределяне на отговорността за понасянето им по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК, каквато теза е изложил в обжалваното определение Апелативен съд София. Отделно от това, искането за присъждането им е сторено своевременно – преди постановяване на прекратителното определение, както и е придружено със списък по смисъла на чл. 80 ГПК. В заключение постановеното от Апелативен съд София определение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено определението на СГС, постановено на 22.05.2020 г. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 278, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1714/31.07.2020 г. по в. ч. д. № 2425/2020 г. на Апелативен съд София. ОТМЕНЯ определение № 1714/31.07.2020 г. по в. ч. д. № 2425/2020 г. на Апелативен съд София, вместо което постановява ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение от 30.01.2020 г. по гр. д. № 3002/2015 г. на Софийски градски съд, като ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на И. Г. Д., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 3 530 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.