Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 28.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Надежда Трифонова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 6 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. И., чрез защитника, против решение № 68 от 26.10.2020 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 209/2019 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се, че появата на пешеходец през нощта по средата на магистралата е извън хипотезата на чл. 20, ал. 1, изр. 1 ЗДП; че деянието е случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК; че липсва причинна връзка между деянието и последиците, които са възникнали единствено поради поведението на пострадалия К.; че съдът се е основавал на недопустими предположения, а приетите за установени факти противоречат на експертните заключения; че наказанието е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване или за изменение на решението като се намали наказанието на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. М.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 194 от 25.06.2019 г. на Бургаския окръжен съд по н. о. х. д. № 1167/2018 г. подсъдимият Д. Г. И. е признат за виновен в това, на 9.09.2016 г. в [община], Б. област, на автомагистрала „Т.”, км. 323+500, при управление на моторно превозно средство – л.а.”Фолксваген” с рег. [рег.номер на МПС] да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Б. М. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за четири години. В негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 68 от 26.10.2020 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 209/2020 г. присъдата е изменена, като размерът на наказанието лишаване от свобода и на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство е намален на една година и четири месеца, а изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК - на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. Подсъдимият е осъден за разноски във въззивното производство. Касационната жалба е основателна. Изложената мотивация, макар и пространна, не позволява да се разбере какво точно нарушение според въззивния съд е допуснал подсъдимият И., което се намира в причинна връзка със съставомерните последици. Бургаският апелативен съд е приел за фактически установено, че подсъдимият И. е управлявал автомобила със скорост от 122 км/ч при разрешена от 140 км/ч за движение по магистрала „Т.”; че видимостта напред, осигурявана от дългите светлини на фаровете, е била по-голяма от 150 метра, а дължината на опасната зона за спиране при избраната от водача скорост - от около 142 метра; че в момента на навлизане на пешеходеца в платното за движение, лекият автомобил е отстоял в порядъка на 131,7-132 м преди мястото на удара. При така възприетите факти, че разстоянието на видимост, осигурявано от дългите светлини на фаровете, е по-голямо от опасната зона за спиране (от възможността за спиране при възникване на препятствие на пътя), напълно неразбираемо остава защо въззивният съд е счел, че подсъдимият И. не е съобразил скоростта с отрицателното влияние на намалената видимост при движението на автомобила в тъмната част на денонощието, поради което водачът не е разполагал с възможност за спиране в границите на осветеното пространство от дългите светлини на фаровете и не е могъл да възприеме своевременно пострадалия К. като препятствие на пътя, за да бъде в състояние да предотврати пътнотранспортното произшествие (както докато пешеходецът се намирал на границата на дясната активна лента, така и „в следващия миг” - в момента на навлизането му на платното за движение). Респективно, да направи извод, че обективно намалената видимост е задължавала подсъдимия да избере скорост от 115, 8 км/ч или по-ниска. Като цяло липсват и недвусмислено изразени мотиви относно момента, в който пострадалият е представлявал опасност за движението на моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия. Напълно неясни са съображенията, изложени на л. 30-31 от решението в отговор на доводите на защитата, че подсъдимият И. е управлявал моторното превозно средство със скорост, която не му е позволявала да спре в осветената зона, без достатъчна видимост към платното за движение и „без да има обективни основания с категоричност да изключи възможността за появата на пречки за движението в невидимата част от пътя”. Независимо че съдебните мотиви са изградени почти изцяло на разбирането за несъобразена скорост с конкретните условия на видимост, Бургаският апелативен съд е отбелязал също и характеристики на пътния участък, който в района на пътния възел за [населено място] (км. 324) позволявал на водачите на моторни превозни средства да напуснат пътното платно на магистралата или да се включат в нея, или да се движат по пътен надлез. Въз основа на тяхното обективно съществуване, разкриващо начина, по който е организирано движението в този участък, регулирано и от съответните правила, въззивният съд е извел заключение за съществуването на потенциална опасност от появата на препятствие, включително на пешеходец (неправомерно движещ се по платното за движение). Въззивният съдебен акт обаче не съдържа аргументите, поради които се приема, че сами по себе си посочените характеристики се явяват неблагоприятен фактор, водещ до усложняване на пътната обстановка, затова подсъдимият е бил длъжен предварително да го съобрази при избора на скоростта за движение. Съдът не е пояснил и основанията, поради които счита, че подсъдимият И. е могъл да предвиди наличието на опасност за движението. Съответно, да съобрази величината на скоростта с някакво препятствие на пътя, което той е могъл и е бил длъжен да възприеме, в т.ч. неправомерно поведение на друг участник в движението по пътищата. Неясните и непълни мотиви на Бургаския апелативен съд по въпрос с решаващо значение за отговорността на подсъдимия следва да се приравнят на липса на мотиви - нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, чиято единствена и безусловна последица е отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 68 от 26.10.2020 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 209/2019 г. Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския апелативен съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: