Р Е Ш Е Н И Е №.151 гр. София, 22.12.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№162 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е иск по чл.48, вр. чл.47, т.2, т.3, т.4 и т.6 от ЗМТА за отмяна на решение №4 от 19.02.2015 г. по арбитражно дело №4/2015 г. на арбитър Б. Г., в частта, с която Л. С. К. и П. С. К. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] суми в общ размер от 13 152.08 лв., ведно със законната лихва от 19.02.2015 г., както и сумата от 713.04 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лв. разноски за арбитражното производство. Ищците обосновават искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения за недействителност на арбитражната клауза, тъй като не са подписали Общите условия към процесния договор, евентуално, поради липса на изразено съгласие относно включването на арбитражна клауза в договора. Навеждат доводи, че предвид уговорените в Общите условия срокове за връчване на книжа, отговор на исковата молба, разглеждане и решаване на спора от арбитража, започващи да текат не от фактическото връчване на книжата, решението на арбитражния съд противоречи на обществения ред на Република България, а арбитражната процедура противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА – чл.22, чл.23, чл.27, чл.28, чл.31 и чл.32 от ЗМТА. Поддържат, че е налице хипотезата и на чл.47, т.4 от ЗМТА, тъй като не са били надлежно уведомени нито за назначаване на арбитър, нито за воденото срещу тях производство, нито за постановеното решение. Ответникът – [фирма] излага съображения за недопустимост на иска, с оглед подаването на исковата молба след изтичането на предвидения в закона срок, евентуално за неоснователността му, поради отсъствие на поддържаните от ищците основания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Наведените от ищците доводи за недействителност на арбитражното споразумение, поради обстоятелството, че Общите условия към сключения договор за револвиращ заем, съдържащи арбитражната клауза, не са подписани от тях и поради липса на изразено съгласие относно включването на арбитражна клауза в договора, се явяват неоснователни, респективно не се установява наличие на поддържаното основание по чл.47, т.2 от ЗМТА. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, изр.2 от ЗМТА арбитражното споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение, а в процесната хипотеза арбитражното споразумение представлява арбитражна клауза в Общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица, които ищците са приели – обстоятелство удостоверено с полагането на подпис под договора, в който се съдържа изрично потвърждение, че общите условия са предадени, че ищците са се запознали със съдържанието им преди подписването на договора и че нямат забележки към тях. С приемането им, общите условия са станали неразделна част от договора, същите на основание чл.298, ал.1, т.1, вр. чл.287 от ТЗ обвързват ищците, а последните са изразили и съгласие относно включването на арбитражна клауза в договора. С клаузата на т.13.4 от Общите условия към процесния договор за револвиращ заем, е постигнато съгласие, че арбитърът има право да връчва документацията на посочените в договора адреси, а призовките и съобщенията се изпращат на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който кредитополучателят след сключване на договора писмено е уведомил кредитодателя и се считат получени след изтичане на петия работен ден след изпращането им, като призовките и съобщенията се считат получени след изтичането на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресатът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. В процесния случай се установява, че преписът от исковата молба, уведомлението за започналото арбитражно производство, за назначения арбитър и за насроченото заседание, а впоследствие и постановеното арбитражно решение са изпратени до ищците на посочените в договора адреси в [населено място] – кв.П., [улица] на ищцата Л. К. и [улица] на ищцата П. К.. Видно е от приложените по делото товарителници на пощенския оператор „Е. експрес”, че на 06.02.2015 г. съответно в 10.00 часа и в 12.00 часа и на 07.02.2015 г. в 11.00 часа и в 12.00 часа, куриер с №404235 е направил опити за връчване на исковата молба и на посоченото по-горе уведомление до Л. С. К. и до П. С. К., а на 26.02.2015 г. в 11.00 часа и на 27.02.2015 г. в 12.00 часа – и на арбитражното решение. Поради обстоятелството, че лицата са отсъствали /код 5, с който се обозначава това обстоятелство, съгласно разясненията посочени в товарителницата/, пратките са били върнати. Отсъствието на получателя от адреса обаче, не попада в изчерпателно изброените условия, при които страните са уговорили фингирано връчване /посочени по-горе/. Предвидената хипотеза „адресатът е заминал” следва да се тълкува в смисъл, че лицето не се намира на адреса за продължителен период от време, за разлика от непредвидения в общите условия случай на „отсъствие на адресата”, включващо единствено временно отсъствие, каквото представлява отсъствието в два последователни дни. В този смисъл в процесния случай и при връчване на исковата молба и уведомлението и при връчване на решението не е била налице нито една от предвидените в т.13.4 от Общите условия хипотези, позволяваща да се приеме фингирано връчване. Нещо повече, в случая е видно, че в товарителницата за връчване на арбитражното решение, връчителят на пощенския оператор „Е. експрес” е удостоверил, че и на 26.02.2015 г., и на 27.02.2015 г., съответно в 11.00 часа и в 12.00 часа, едновременно е бил и на адреса на Л. С. К., и на адреса на П. С. К., факт освен будещ недоумение, водещ до извод за наличие на невярно удостоверяване. Предвид изложеното ищците не са били надлежно уведомени както за арбитражното решение, поради което искът по чл.47 от ЗМТА се явява допустим, с оглед спазване на срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА, така и за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, което представлява основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 от ЗМТА. Не се установяват основанията за отмяна по чл.47, т.3, пр.2 и т.6 от ЗМТА. Уговорените в Общите условия срокове за връчване на книжа, отговор на исковата молба, разглеждане и решаване на спора от арбитража са инструктивни, като между страните липсват уговорки, че извършеното връчване на книжата след изтичането на някой от сроковете, води до невъзможност за извършване на съответните процесуални действия от страните по спора, респективно не може да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.22, чл.23, чл.27, чл.28, чл.31 и чл.32 от ЗМТА. Напротив, изрично в чл.10 и в чл.15 от приложимия при разглеждане на арбитражното производство Правилник за организиране и провеждане на арбитраж AD HOC, е предвидено, че сроковете за извършване на процесуалните действия на страните започват да текат от деня, когато адресатът е получил съобщението, а предпоставка за разглеждане на делото в арбитражно заседание е редовното призоваване на страните. В този смисъл не може да се приеме, че с процесното арбитражно решение са нарушени установените от Конституцията на Република България и формиращи основите на правовия ред в държавата, императивни правни норми от публичен характер, а арбитражната процедура е съобразена със споразумението на страните, което не противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА. Предвид изложеното решение №4 от 19.02.2015 г. по арбитражно дело №4/2015 г. на арбитър Б. Г., в частта, с която Л. С. К. и П. С. К. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] суми в общ размер от 13 152.08 лв., ведно със законната лихва от 19.02.2015 г., както и сумата от 713.04 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лв. разноски за арбитражното производство, следва да бъде отменено на основание чл.47, т.4 от ЗМТА. С оглед изхода на спора ответникът дължи на всяка от ищците направени разноски за държавна такса пред ВКС в размер на по 263 лв. По отношение на присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение и направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, настоящият състав на ВКС като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, размера на цената на иска и извършените от процесуалния представител процесуални действия намира, че заплатеното от ищцата Л. К. адвокатско възнаграждение в размер на 2 770 лв. се явява прекомерно, като на същата ищца следва да се присъди сума в размер на 1 380 лв., в който размер е заплатеното от ищцата П. К. адвокатско възнаграждение, което също следва да бъде присъдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ на основание чл.47, т.4 от ЗМТА решение №4 от 19.02.2015 г. по арбитражно дело №4/2015 г. на арбитър Б. Г., в частта, с която Л. С. К. и П. С. К. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] суми в общ размер от 13 152.08 лв., ведно със законната лихва от 19.02.2015 г., както и сумата от 713.04 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лв. разноски за арбитражното производство.. ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на Л. С. К. [ЕГН] сумата от 1643 лв. разноски. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на П. С. К. [ЕГН] сумата от 1643 лв. разноски. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.