3 Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр. Софияя 21.12.2023 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 375 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на Н. Щ. Б., уточнена с молба от 17.08.2022г., за отмяна на въззивно решение № 12336/17.11.2020г. по т. д. № 6051/2019г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение от 05.07.2019г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1645/20.09.2019г., постановени по т. д. № 3394/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която искът на молителя Н. Б. по чл.125, ал.3 ТЗ срещу „БГ Мебел Компания“ ООД е отхвърлен за разликата от 15 421,01 лева до 309 450 лева. Молителят поддържа, че са налице две влезли в сила преди завършване на касационното производство решения - по гр. д. № 681/2021г. и по гр.д. № 7895/2020г. на СГС, постановени с участието на същите страни, като молителят е привлечен като трето лице помагач на страната на ищеца. Счита, че тези решения „оказват пряко преразпределително въздействие върху правната сфера на страните и по-точно върху баланса на дружеството, който е основният предмет на спора по чл.125, ал.3 ТЗ“ по постановеното решение, чиято отмяна се търси. Твърди се, че решенията доказват липсата на вина на Б. като бивш управител и неоснователността на възражението за прихващане. Ответникът по делото, „БГ Мебел компания“ ООД, изразява становище за неоснователност на молбата. Иска присъждане на разноските по делото Молбата е допустима, но неоснователна. В т.13 от ППВС № 2/1997г. е разяснено, че съдът не е обвързан от правната формулировка на заявеното основание за отмяна, а следва да се произнесе по изложените в молбата обстоятелства. В т.7 от същия тълкувателен акт е пояснено, че по чл.231, б. „а“ ГПК /отм./, сега чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, само постановена след влизане в сила на решението присъда може да бъде основание за отмяна на посоченото основание, като при позоваване на противоречие с друго решение, се извършва преценка за наличие на основанието по чл. 231, б. „а“ ГПК /отм/, сега чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Предвид изложеното, доколкото молителят не се позовава на писмени доказателства или на влязла в сила присъда, а на влезли в сила решения, правната квалификация на соченото в молбата основание е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, а не по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя да са налице влезли в сила противоречащи си едно на друго решения между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно разрешенията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 2/1977г., което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК, с оглед съвпадане на разпоредбите на чл. 231, б.”г” ГПК /отм./ и чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, под понятието „същите страни” се разбира ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица помагачи, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право. Съдът не е ограничен от искането да се отмени именно посоченото в молбата решение, като може да отмени решението, което се сочи за правилно, а също така и двете решения, ако и двете са неправилни на едно или друго основание, стига да са налице предпоставките за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, съответно чл. 231, б.”г” ГПК /отм/. Според т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 1/ 2014г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Пояснено е следното: Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. В случая няма противоречие между, решението, чиято отмяна се търси, и тези, на които се позовава молителят. С последните, по които Б. е трето лице помагач на страната на ищеца, е установено наличие на вземания на съпругата на молителя по два записа на заповед за 9 999 лева спрямо „БГ Мебел компания“ ООД, но от решението по чл.125, ал.3 ТЗ не се установява тези вземания да не са били част от пасива, който е взет предвид при определяне на равностойността на дружествения дял, нито е уважено възражението за прихващане на дружеството. В решението е посочено, че меродавен е отразения в счетоводния баланс размер на пасива, който е редуциран с размера на собствения капитал. В случая е отчетено, че в дясната страна на всеки баланс , наименована „пасив“ освен „пасива“ в тесен смисъл на думата (задълженията), се отразява и капитала. Не е направен извод, че вземанията по записите на заповед са приспаднати от пасива. Предвид липсата на решения, противоречащи си едно на друго по см. на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въпреки изхода на спора на ответника по молбата не могат да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 294704 / 05.07.2022г. на Н. Щ. Б., уточнена с молба от 17.08.2022г., за отмяна на въззивно решение № 12336/17.11.2020г. по т. д. № 6051/2019г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение от 05.07.2019г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1645/20.09.2019г., постановени по т. д. № 3394/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която искът на молителя Н. Б. по чл.125, ал.3 ТЗ срещу „БГ Мебел Компания“ ООД е отхвърлен за разликата от 15 421,01 лева до 309 450 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.