Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 478   гр. София, 20 януари  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев      ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева                  2. Жанина Начева     при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………… в присъствието на прокурора …..…… Маринова ………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………… наказателно дело № 471 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура – гр. П., жалба на подсъдимата М. Г. К. и жалба на частните обвинители и граждански ищци против въззивно решение № 111 от 2.07.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 605/07 г. В протеста се твърди, че наказанието е явно несправедливо. Според прокурора съдът неправилно е интерпретирал значимите обстоятелства, поради което е определил занижен размер на лишаването от свобода. От една страна е подценил данните за агресивното поведение на подсъдимата спрямо нейния брат, другите телесни посегателства към роднини, за които вече е била наказана по реда на чл. 78а от НК и користните й подбуди към чуждия имот, за да извърши престъплението. От друга страна, съдът безпричинно е надценил тежестта на данните за здравословното състояние на подсъдимата, за да намали наказанието, наложено от първоинстанционния съд. Прави искане да се отмени въззивното решение и да се върне делото за ново разглеждане. В жалбата си частните обвинители и граждански ищци, чрез повереника (адв. Димитров), навеждат сходни аргументи за касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В допълнение молят и за увеличаване на присъдените им обезщетения. В жалбата на защитниците (адв. Велинов и адв. Р) се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1 т. 1-3 НПК. Считат, че деянието е несъставомерно по чл. 115 НК, а фактическите положения разкриват квалификацията му по чл. 124, ал. 1 НК. Твърдят и съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е изяснил чрез очна ставка противоречията между показанията на две групи свидетели – едните, които са в подкрепа на обвинението, а другите, които са в полза на защитата. Съдът не е мотивирал решението си относно конкретния размер на наказанието и при неговата индивидуализация не е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства. Затова претендират отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста и дава заключение, че основателна е единствено жалбата на частните обвинители срещу наказателната част на въззивното решение. Повереникът, присъединявайки се към протеста, настоява да се уважи изцяло жалбата на гражданските ищци и частни обвинители. Защитниците на подсъдимата също поддържат своята жалба с аргументите и исканията, направени в нея. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбите, устно развитите съображения и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира следното: С присъда № 77 от 7.11.2007 г. по н. о. х. д. № 830/07 г. Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимата М. Г. К. за виновна в това, на 27.04.2007 г. в с. О., област Пазарджишка, умишлено да е умъртвила Й. Г. Я. , поради което и на основание чл. 115 НК е наложил наказание от тринадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Приспаднал е времето, през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение – домашен арест, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимата е възложил направените по делото разноски. Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимата М. Г. К. да заплати на И. И. Я. сумата от 40 000 лева, както на И. Й. Я. и на Н. И. П. сумата от 30 000 лева, за всеки поотделно, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.06.2007 г. до окончателното плащане. С въззивно решение № 111 от 2.07.2008 г. по в. н. о. х. д. № 605/07 г. Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил наказанието на единадесет години лишаване от свобода, а в останалата част е потвърдил присъдата. Касационният протест и жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения. Фактическите положения е извел след всестранен анализ и оценка на целия обем от доказателства по делото, а в мотивите с нужната изчерпателност е аргументирал кои доказателствени материали приема и кои не, излагайки подробно пътя на своите разсъждения. Не е пренебрегнал свидетелските показания, включително депозираните от св. Г. К. , св. С, св. З, св. Н св. Николина И. , в които първоинстанционният съд е установил съществени противоречия относно едни и същи факти и затова е преценил възможността да отстрани различията чрез процесуалния способ на проведените очни ставки. В рамките на суверенната си преценка за достоверност Пловдивският апелативен съд не е дал вяра на показанията на св. Г св. Николина Я. , които е приел за вътрешно противоречиви относно фактологията на събитието, а показанията на другите свидетели (св. Спас Я. , св. С, св. З, св. Н св. Петър Б. ) е счел за достоверни с оглед критерия за последователност на изложението и взаимно съответствие с останалите доказателства по делото. При това положение, неоснователен е доводът на защитниците за съществено процесуално нарушение, произтичащо от неясно предпочитание на една група от свидетелите за сметка на други. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, защото материалният закон е приложен правилно. За да приеме, че деянието покрива всички съставомерни елементи на престъпление по чл. 115 НК съдът е изследвал обективните действия на подсъдимата и от тях е отсъдил за прекия умисъл да причини смъртта на своя брат – пострадалият Й. Г. Я. В тази връзка е съобразявал установените и значими факти относно тежестта на черепно-мозъчната травма, насоката на замаха с дървото към жизнено важна част от човешкото тяло, непосредствената близост, от която подсъдимата е нанесла поражението в тилната част на главата докато пострадалият напускал мястото и вече бил с гръб към нея, характеристиките на използваното средство за нанасяне на удара (дърво, тип греда, с правоъгълно сечение и размери: широчина 6,5 см./4,5 см. дебелина, дължина 207 см. и тегло около 3 кг.), големия обем на упражнената сила в състояние да доведе до счупване на дървото с посочените параметри и да причини на пострадалия тежки по своя характер увреждания, представляващи смъртоносна травма. Искането за преквалификация на деянието в по-леко наказуемото престъпление по чл. 124, ал. 1 НК е неоснователно. Въззивното решение съдържа надлежно мотивирания отговор и на разбирането на защитника за преквалификацията на деянието по привилегирования текст на чл. 118 НК. Съдът е преценил, че в конкретния случай обективно липсва провокиращо поведение от страна на пострадалия, тъй като физическото стълкновение, предхождало по време самото деяние, е било инициирано от подсъдимата – от фактическа страна е прието, че първоначално подсъдимата М. Г. К. тъпчела разсада в двора, после се качила в лекия автомобил да си тръгва, но при появата на брат си, отново се върнала и първа се нахвърлила върху него. Извън това, възприемайки изцяло специализираното заключение за отсъствието на физиологичен афект, съдът не е констатирал силно раздразнено състояние, в което подсъдимата К. да е взела решението и да е изпълнила престъпното деяние. Следователно, отказът на Пловдивския апелативен съд почива на правилно тълкуване на съставомерните елементи от престъплението по чл. 118 НК и установените факти по делото. Не се оправдава и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. По своята същност доводите, развити в протеста, се обединяват около позицията, че въззивният съд не е преценил аналитично обстоятелствата и степента, в която те увеличават обществената опасност на деянието и дееца. При индивидуализация на наказанието Пловдивският апелативен съд е взел предвид отегчаващите отговорността обстоятелства - негативните данни, характеризиращи личността на подсъдимата, извеждани от проявите в един относително кратък период от време на телесни посегателства спрямо нейните роднини (наказана два пъти по реда на чл. 78а НК), водещата роля на инициатор за зараждане и развитие на поредния конфликт, трагично приключил със смъртта на нейния брат. Отрицателните изяви на подсъдимата обаче съдът не е разгледал едностранчиво, а законосъобразно е отчел, че те основно са се проявявали в ограничения роднински кръг на фона на влошени отношения заради имотни разногласия и спорове. Пловдивският апелативен съд не е могъл да пренебрегне доказани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, приети и от първоинстанционния съд - липсата на осъждане, семейното положение, предходна трудова дейност, както и здравословното състояние на подсъдимата. Последното е разгледано не само в аспекта на физиологичните заболявания (изведени като акцент в протеста), довели до частичната неработоспособност с надлежно призната степен на инвалидност, но задълбочено е коментирано от съда и в специфичните аспекти на установената психична астенизация, проявяваща се и в отслабване нивото на задръжките, и поначало взаимосвързана с прекарани други заболявания. Затова въззивният съд законосъобразно е отчел емоционалното и психическо състояние по време на деянието, което експертите са определили като състояние близо до физиологичния афект и го е зачел като смекчаващо отговорността обстоятелство със сериозно влияние за избора на справедливо наказание. При това положение, наказанието адекватно държи сметка за цялото своеобразие на конкретно разглеждания случай и при неговата индивидуализация не е допуснато нито подценяване, нито надценяване на обстоятелствата, определящи обществената опасност на деянието и дееца. Лишаване от свобода за срок от единадесет години съответства на тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимата и може да постигне както поправянето и превъзпитанието на подсъдимата, така и другите цели по чл. 36 от НК. Тези мотиви са валидни и по отношение на жалбата на частните обвинители предвид идентичното съдържание на развитите доводи, с които се подкрепя касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК от прокурора в протеста. Респективно, жалбата на защитниците също трябва да бъде оставена без уважение. Неоснователно е искането на гражданските ищци за увеличаване на уважените граждански искове. Разумно присъдения размер на обезщетение за виновно причинени от подсъдимата неимуществени вреди отговаря на релевантните по делото обстоятелства и съответства на възприетия критерий в чл. 52 от ЗЗД за справедливост. При тези съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 111 от 2.07.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 605/07 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: