5 Р Е Ш Е Н И Е № 489 София, 24.11.2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и девети октомври двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 444/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на частните обвинители и граждански ищци Ж. Г. К., З. И. К. и Г. И. К., подадена в срок чрез повереника им адв. Д. Д., против въззивно решение № 84 от 14.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 133/2010 год. на Варненския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция не е констатирала и отстранила допуснатите нарушения при оценката на доказателствата и това е довело до ограничаване на процесуалните им права с потвърждаване на присъдата в частта, с която подсъдимият Н. Д. Г. е признат за невинен и оправдан. По същество се иска въззивното решение в тази част да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Подсъдимият моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 18 от 12.02.2010 год. постановена по НОХ дело № 747/2009 год. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Н. Д. Г. за невиновен в това на 30.06.2006 год. в гр. Д. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като изпълнителен директор на “Микромет” АД да е нарушил изискванията на чл.247 ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване, чл. 17. Ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 год. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работниците пи използване на лични предпазни средства на работното място и чл. 284 ал.1 от Кодекса на труда и по непредпазливост да е причинил смъртта на И. Николов К., поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 123 ал.1 НК. Съдът е отхвърлил предявения срещу подсъдимия граждански иск от наследниците на починалия- Ж. Г. К., И. Г. К. и З. Г. К. за заплащане сумата общо на 250 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. С присъдата съдът е признал за виновен подсъдимия Г. Д. Д. по предявеното му обвинение по чл. 123 ал.1 НК и на основание чл. 78а във вр. с чл. 2 ал.2 НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. С въззивно решение № 84 от 14.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 133/2010 год. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за отмяна по чл. 348 ал.1т.2 НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверка на правилността на присъдата. В този смисъл са изложените съображения, че Варненският апелативен съд формално е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, не е констатирал и отстранил допуснатите нарушения при оценката на доказателствата, не е отговорил на оплакванията им против правилността на присъдата в оправдателната част и като е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд е ограничил правата им. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 107 и чл. 339 ал.2 НПК. Оплакването не намира опора в данните по делото и е неоснователно. Производството пред въззивната инстанция е образувано по касационен протест на прокурора, касаещ частта от присъдата, с която подсъдимият Н. Д. Г. е признат за невинен и оправдан по обвинението и жалби на останалите страни. От гражданските ищци и частни обвинители е изразено бланкетно несъгласие с оправдаването на подсъдимия и отхвърлянето на предявените срещу него граждански искове, а в съдебно заседание чрез повереника си са поддържали изложените в протеста доводи за необоснованост на присъдата в тази част. В съответствие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на присъдата, въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че няма неизяснени обстоятелства, които да налагат служебно събиране на нови доказателства, а страните не са имали доказателствени искания. След като самостоятелно ги е анализирал и не е констатирал логически грешки и извращаване на съдържащата се в тях информация, не е имал основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд и да приеме тезата на обвинението за допуснати нарушения на правилата за безопасност на труда от подсъдимия Н. Г., които да са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е изчерпателно е отговорил на наведените в протеста и жалбите доводи и е посочил основанията, поради които не възприема изложените в тяхна подкрепа съображения. Не намира опора в данните по делото довода, че двете съдебни инстанции не са констатирали и отстранили съществуващите противоречия в показанията на св. Д., С., С. и А. и при решаване на въпроса кои противоречиви свидетелски показания да кредитират не са отчели факта, че подсъдимият им е работодател и това би могло да се отрази на безпристрастността и обективността им. Р. колеги на пострадалия имат най-непосредствени впечатления за организацията на работния процес, показанията си са дали под страх от наказателна отговорност и не могат да бъдат изолирани само защото подсъдимият Г. е техен работодател. Съобщените от тях факти, че на работниците са били осигурени изискващите се от нормативните документи за безопасни условия на труд лични предпазни средства, в това число и двата вида обезопасителни колани, не са противоречиви. Видно от отразеното в протокола от съдебното заседание на 23.09.2009 год. свидетелите Д. и С. не са установили факти различни от приетите от съдилищата. Първият е установил, че са имали от двата вида обезопасителни колани, които се ползвали общо от членовете на бригадата съобразно възложената им в момента работа. Показанията на свидетелите са подкрепени и от изслушаните по делото съдебно счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които са дали своите заключения след проверка и на наличната документация в предприятието. В основната и допълнителна съдебно-счетоводните експертизи, изготвени от вещото лице Х. Б. и приети в съдебни заседания на 10.11.2009 год. и на 12.02.2010 год. е установено, че преди датата на злополуката са били закупени колани тип “сбруя” и са били предадени на съответните материално-отговорни лица за употреба. Съдилищата мотивирано са кредитирали и заключенията на съдебно техническата експертиза относно създадената от подсъдимия Г. организация по обезпечаване на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, в това число и касаещата осигуряването на личните предпазни средства и конкретната причина за скъсването на предпазния колан, довело до падането на пострадалия и настъпването на съставомерния резултат. Не са превратно оценени и останалите събрани по делото доказателства, от които са направени фактическите контатации, че е създал необходимата организация, като е сключил договор за консултантски услуги по охраната на труда, който се е изпълнявал, изготвил и утвърдил списък за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работниците. Неоснователно съдилищата са упрекнати, че са обсъждали частично изготвения от него списък на длъжностите и предвидените за тях лични предпазни средства. Още първоинстанционния съд в мотивите на присъдата е констатирал, че този списък съдържа непълноти относно точните наименования на някои от личните предпазни средства и пропуски по определяне на работните места и условията за ползването им, но при установеното, че са посочени видовете работа, за които са осигурени, както и фактическото им предоставяне на работниците, мотивирано е прието, че тези пропуски не са в причинна връзка с настъпилия резултат. Неоснователен е и довода, че съдилищата без основание са оправдали подсъдимия, като не са констатирали, че е допуснал и други нарушения на задълженията му като изпълнителен директор на фирмата, които не са му били вменени. Защитата си е осъществил в рамките на фактическите констатации, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а там не се съдържат данни, че е назначил като технически ръководител лице, което не познава нормативните актове и не притежава необходимата квалификация. При възприетите фактически констатации, като е потвърдила присъдата, с която подсъдимият Н. Д. Г. е признат за невинен и оправдан по предявеното обвинение по чл. 123 ал.1 НК и е отхвърлен предявеният граждански иск, въззивната инстанция не е ограничила правото на пострадалите да търсят съдебна защита за увредените си интереси. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жабоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 84 от 14.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 133/2010 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 18 от 12.02.2010 год. по НОХ дело № 747/2009 год. на Варненския окръжен съд. Решението не полежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: