6 Р Е Ш Е Н И Е № 217 София, 20 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 797/2018 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба, депозирана от защитника на подсъдимия П. Г. Ж., против въззивно решение № 62/29.06.2018г., постановено по ВНОХД № 69/2018 г. от Апелативен съд – Бургас. В касационната жалба се претендира наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 3 от НПК. Изразява се несъгласие с възприетото квалифициращо обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК - „особена жестокост”, тъй като по делото не е установено нито едно доказателство, характеризиращо подсъдимия като жесток човек. По отношение на третото от касационните основания се излагат доводи за подценяване на наличните многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Отправените искания са за отмяна на постановените съдебни актове и признаване на подсъдимия за виновен по чл. 115 от НК, алтернативно намаляване на наложеното наказание от осем години лишаване от свобода на шест години лишаване от свобода. В съдебното заседание подсъдимият П. Ж. не се явява, редовно призован, а жалбата се поддържа от неговия защитник по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : I. С присъда № 34/01.02.2018 г., постановена от Окръжен съд – Бургас по НОХД № 1223/2017 г., подсъдимият П. Г. Ж. е признат за виновен в това, че на 27.06.2016 г. умишлено умъртвил К. Г. П., като убийството е е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 6 във вр. с чл. 115 и чл. 58, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода. Апелативният съд -Бургас с решение № 62/29.06.2018г., постановено по ВНОХД № 69/2018 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Атакуваният съдебен акт е втори по ред, след като с въззивно решение № 177/14.11.2017 г., постановено по ВНОХД № 209/2017 г., апелативният съд е отменил присъда № 118/23.05.2017 г. по НОХД № 45/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и върнал делото за ново разглеждане. Жалбата е неоснователна. По възраженията за допуснато нарушение на материалния закон. Изтъкнатите доводи в подкрепа на това касационно основание се свързват с позитивните данни за подсъдимия Ж., изключващи възможността той да бъде охарактеризиран като жесток човек и негативната характеристика на жертвата. Предложени са и разсъждения за нападение от страна на пострадалия П. с брадвата спрямо подсъдимия. Въз основа на тези твърдения се оспорват изводите на въззивния съд за наличие на квалифициращото обстоятелство. Така заявените възражения изискват преди всичко да се посочи следното : Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съгласно обвързващите указания на Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ВКС, т.д. № 1/2008 г., ОСНК, в процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК „подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това – да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда”. Процесуално недопустимо е съдът да обсъжда доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт, а поддържаната версия с жалбата за налично нападение от пострадалия, обусловило извършените от подсъдимия инкриминирани действия, се основава на такива твърдения. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния акт, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура. Отделно от казаното, подробният анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, при който съдът е установил, че те подкрепят самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, изключват претенцията за противоправно нападение от страна на пострадалия, за което във въззивното решение присъстват подробни съображения. Оспорената в жалбата оценка на фактите, очертаващи признаците от състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. последно от НК, също е получила аргументиран отговор във въззивното решение. Изяснено е в доктрината и съдебната практика, че „особената жестокост” е качество на дееца, свързано с конкретни негови проявления, оформящи начина на извършване на убийството. За да е квалифицирано деянието като извършено с „особена жестокост” е необходимо да се установи, че при умъртвяването на жертвата деецът е проявил изключителна ярост, ожесточеност, отмъстителност или садизъм. При това не е задължително да се установява дали подсъдимият извън деянието е въобще жесток човек, на каквито разсъждения се позовава касаторът. Допустимо е деецът, който не е проявен като такава личност, да извърши убийство по особено жесток начин. Основният белег, по който се преценява дали едно убийство е извършено с особена жестокост, е начинът, по който е осъществено деянието, обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила, използваните средства, причинените телесни увреждания на жертвата, поведението на дееца по време на реализиране на престъплението, отношението му към жертвата. Прегледът на материалите по делото сочи, че въззивният съд не се е отклонил от тези принципни положения. Убедително е акцентирал върху механизма на извършване на престъплението. Анализирани са действията на подсъдимия, изразили се в нанасянето на множество удари в областта на шията и главата на жертвата с режещата част на брадва. Два от тези удари са със значителен интензитет, в резултат на които главата е била наполовина отрязана. Така очертаните действия на подсъдимия, закономерно са възприети от предходната инстанция като проява на ярост, ожесточение и отмъстителност за всички неприятни изживявания за него, съпътстващи конфликтните отношения между двамата братя. Ожесточението, с което са нанасяни ударите върху пострадалия, който е бил в почти безпомощно състояние при тежката му степен на алкохолно опиване, очертават и проявената от подсъдимия към жертвата коравосърдечност. Негативната характеристика на жертвата, на която също се акцентира в жалбата, не игнорира установените обстоятелства, обосноваващи квалифициращия признак „особена жестокост”. Обобщено, предходните инстанции не са допуснали нарушение на закона като са квалифицирали убийството по чл. 116, ал.1, т. 6 пр. последно от НК. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Апелативният съд внимателно е проверил това оплакване на подсъдимия Ж.. Отчел е всички обстоятелства, имащи значение за отмерване обема на наказателната принуда. В съответствие със закона е приел, че определеното при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК наказание в размер на осем години лишаване от свобода, значително под минималния, установен в чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, е справедливо. Доводите, съдържащи се в касационната жалба, за подценяване на данни за личността на подсъдимия със смекчаващ характер (неговата възраст, чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добро име в обществото, здравословно състояние и разкаяние) са неоснователни. Видно от мотивите на проверявания съдебен акт така посочените обстоятелства са в основата на решението да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Въззивният съд обаче не е имал основание да разглежда изтъкнатите обстоятелства изолирано и без да ги съпостави с индивидуалната тежест на деянието и спецификата на извършването му. Подсъдимият е посякъл с брадвата собствения си брат, който е бил лишен от възможност за защита и без наличието на провокация от страна на жертвата. Към обстоятелствата, релевантни за определяне тежестта на санкцията, не може да се пренебрегне и поведението на подсъдимия след деянието. Непосредствено след убийството той е посетил фризьорски салон, за да подстриже косата си. Поведение, което разкрива негативен за личността му аспект, тъй като показва отношение, граничещо с равнодушие към извършеното и снижава относителната тежест на изтъкнатите положителни характеристични данни, оценени в комплекса от обстоятелства, значими за индивидуализацията на наказанието. Влошеното здравословно състояние на подсъдимия, а и на неговата съпруга, на което се акцентира в жалбата, не може да се определи като фактор с водещо значение, който да доведе до допълнително смекчаване на санкцията повече от това, което вече е отчетено от предходните инстанции. Определеното наказание от осем години лишаване от свобода е справедливо, съответно на обществената опасност на деянието и на дееца и удовлетворява целите на специалната и генерална превенция. Намаляването му до шест години, каквото е отпратеното искане, би било проява на неоправдано снизхождение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение 62/29.06.2018г., постановено по ВНОХД № 69/2018 г. от Апелативен съд – Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.