Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 25.01.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2351 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕН ЕНД ЕН КОМПАНИ 3” ООД, представлявано от адв. А. Т., срещу решение № 147 от 27.12.2019г., поправено с решение № 488 от 25.08.2020г., постановени по в.т.д. № 273/2019г. на Апелативен съд – Бургас, с което след отмяна на решение № 254 от 01.07.2019г. по т.д. № 9/2019г. на Бургаски ОС, са отхвърлени предявените от касатора против Г. О. К. искове за сумата 14 600 лева, представляваща направени от ищеца разходи за изготвяне на идеен и технически проект, дължима на основание чл.21, ал.1, б. „а” от сключения между страните предварителен договор с нотариална заверка на подписа с рег. номер 767/02.04.2015г. и рег. номер 841/08.04.2015г., извършена от нотариус К. П., регистриран под номер 556 в НК, и приложение към чл.5, ал.2 от този договор с нотариална заверка на подписа на страните с рег. номер 768/02.04.2015г. и рег. номер 842/08.04.2015г., извършена от нотариус К. П., регистриран под номер 556 в НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2018г. до окончателното ѝ заплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излага съображения за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че тъй като в идейния проект се съдържало посочване за „доплащане за 11,35 кв.м.”, касаторът следвало да докаже, че е предложил на ответника окончателен договор без доплащане. Счита, че като изправна страна не е длъжен да доказва, че е предложил проект на окончателен договор с конкретно съдържание, след като предварителният договор съдържа всички съществени елементи на окончателния договор, а насрещната страна изобщо не се е явила за сключване на окончателния договор. Намира, че доколкото по делото не се установява постигането на съгласие за изменение на условията на предварителния договор, посоченото „доплащане” е без правно значение. Сочи, че въззивният съд не е отчел същественото обстоятелство, че ответникът е подписал идейния проект, вкл. разпределението на обектите и площите, с което е спазена писмената форма за действитгелност, но дори и да се приеме, че между страните е възникнало несъгласие по отношение на площите и разположението на обектите в бъдещата сграда, то е по вина на ответника, който е поставил допълнителни изисквания след изготвяне и подписване на идейния проект от всички съсобственици.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът повтаря съображенията си, изложени в касационната жалба, и поддържа, че поради това е налице очевидна неправилност на обжалваното решение. В т.2 на изложението прави и искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, съгласно която при договорната отговорност длъжникът трябва да докаже изпълнението, а не кредиторът да доказва неизпълнението на длъжника, като вината се презюмира, тъй като този прицип е общ както за деликтната, така и за договорната отговорност /решение № 4 от 04.06.2014г. по гр.д. № 3756/2013г. на ВКС, III г.о., решение № 163 от 28.05.2014г. по гр.д. № 6458/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о./. В т.3 от изложението поддържа довод за наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. Какво е значението на „посочването” в идеен проект за сграда на изискване за доплащане на суми относно пожелани от собственика – учредител на допълнителни площи извън договорените в предварителния договор квоти в бъдещата сграда, за построяване на която е уговорено учредяване на суперфиция? Подобно посочване представлява ли изменение на постигнати уговорки относно съдържанието на насрещните престации на страните по предварителен договор за учредяване на право на строеж и извършване на строителство или представлява допълнително постигнато съгласие извън предмета на предварителния договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство?
2. По какъв начин се разпределя тежестта за доказване между страните по предварителен договор при твърдение за неизпълнение на задължението на прехвърлителя/учредителя на правото на строеж да изпълни задължението си да сключи окончателен договор? Следва ли, когато ответникът не се явява при нотариус за сключване на окончателен договор и доказва основателни причини за несключване на окончателния договор, ищецът да доказва, че му е предложил проект за окончателен договор и този проект съответства на уговорките в предварителния договор?
Ответникът Г. О. К., представляван от адв. П. В., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е аргументиран доводът за очевидна неправилност и отсъстват както основната, така и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че предмет на делото в тази инстанция е предявеният от „ЕН ЕНД ЕН КОМПАНИ 3” ООД против Г. К. иск за заплащане на сумата от 14 600 лв., представляваща направени от дружеството разноски за изработване на идеен и технически проект, които претендира с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1, б. „а“, предл. посл. от предварителния договор, развален с оглед виновното неизпълнение на поетите от ответника задължения за сключването му като окончателен.
Приел е за установено, че между ответника заедно с други лица, от една страна като учредители, и от друга – въззиваемото дружество „ЕН ЕНД ЕН КОМПАНИ 3” ООД, като „приобретател – изпълнител“ е бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 02.04. и 08.04.2015г., за учредяване на право на строеж съобразно притежаваната от учредителите общо Ѕ ид. ч. от поземлен имот срещу задължение за проектиране и строителство на жилищна сграда. След построяване на сградата по силата на отстъпеното право на строеж приобретателят е следвало да стане изключителен собственик на всички самостоятелни обекти с изключение на тези по чл. 5, ал. 1 от договора и описани в приложението по чл. 5, ал. 2 от същия договор, които е следвало да бъдат придобити в собственост от учредителите на правото на строеж.
Изложил е съображения, че предявеният иск се квалифицира по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съгласно който при неизпълнение на договорно задължение неизправната страна дължи обезщетението, което обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Намерил е, че така установеното право е обусловено от функционалната обвързаност на насрещните престации по договора, съобразно което кредиторът следва да е изправна страна.
Въззивният съд е обсъдил представения с исковата молба препис от изготвения инвестиционен идеен проект, който след обяснителната записка съдържа разпределение в табличен вид на РЗП на жилищната сграда. Посочил е, че идейният проект е подписан на първа страница от ответника с дата – 13-ти август 2015 година, като приложението относно разпределението на РЗП на сградата съдържа предвиждане за него да получи офис № 1 с площ от 16 кв.м. заедно с общите части и апартамент № 6 с площ от 36.7 кв.м. заедно с общите части и срещу всяка от позициите е предвидено доплащане от негова страна за 11.35 кв.м. Посочил е, че всяка от скиците на идейния проект, както и всяка от скиците на окончателния технически проект, изготвен въз основа на идейния проект, съдържат подпис на ответника, с изключение на описаното в табличен вид разпределение на обектите с предвиждане за доплащане от въззивника за 11.35 кв.м.
Въззивният съд е взел предвид, че твърдението на ищеца в исковата молба, а и в отправените покани към ответника да се яви за сключване на окончателен договор, е че предвид съгласието на последния, изразено чрез подпис от 13-ти август 2015г. на идейния проект, обвързва същия да учреди като насрещна престация право на строеж, заедно с други съсобственици, за Ѕ ид.ч. от имота, описан в чл. 1 на договора. Намерил е, че с оглед представените скици към одобрения технически проект, съдържащи подпис на ответника, следва да се счита изпълнено от ищеца условието по предварителния договор – за изготвяне на идеен и окончателен технически проект, екземпляр от които съгласно чл. 7, ал. 4 от предварителния договор е бил длъжен да предаде. Изтъкнал е обаче, че в приложение към изготвения идеен проект е било предвидено доплащане от страна на въззивника за 11.35 кв.м., с каквато площ се надхвърля полагаемата се спрямо определената в идейния проект РЗП на жилищната сграда, като така изготвено приложение нито съдържа подпис от въззивника, нито, с оглед предвиденото доплащане, е подписано в изискуемата от чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена форма.
Въззивният съд е изложил съображения, че характерната престация на страните по предварителния договор е задължението за сключване на окончателен договор с идентичност на престациите – определени в предварителния договор. Посочил е, че ответникът е поел задължение да учреди право на строеж върху описания в договора имот възмездно, но с уговорката, че ще получи съобразно запазеното за него право на строеж обекти, съответстващи на 5.5% от РЗП на сградата, без да дължи допълнително заплащане. Намерил е за установено от показанията на свидетелите по делото, че въззивникът е участвал активно при съгласуване на идейния проект, но е заключил, че липсва изменение на предварителния договор и конкретно на клаузата по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от предварителния договор. Приел е, че при предвиденото допълнително плащане в идейния проект, подписан от ответника на 13-ти август 2015г., при липсата на изменение на предварителния договор, за ответника не е възникнало задължение да учреди при доплащане за следващите му се обекти право на строеж в полза на въззиваемия ищец, но последният, от своя страна, не е доказал твърдението си в допълнителната искова молба, че е предложил на въззивника окончателен договор, без посоченото в идейния проект доплащане за 11.35 кв.м. Поради това е намерил за недоказано и твърдението за виновно неизпълнение от страна на ответника на поетото с предварителния договор задължение и е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск.
Не е налице посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи са за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл.281, ал.3 ГПК, които не могат да се преценяват в настоящото производство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Във връзка с довода за наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а единствено се е позовал на практика на ВКС във връзка с разпределенето на доказателствената тежест при иск за ангажиране на договорна отговорност за неизпълнение и е изложил съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, който според него му е възложил в тежест да доказва факта, че е предложил на ответника „проект на окончателен договор без доплащане на суми”, при положение че се установява неизпълнението на задължението му да сключи окончателен договор. Това твърдение представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК, а едва след допускане на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Първите два материалноправни въпроса, с които е обвързано поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, се отнасят до правното значение на „посочването” в идеен проект за сграда на изискване за доплащане на суми за допълнителни площи извън договорените в предварителния договор квоти в бъдеща сграда. Тези въпроси са обсъждани от въззивния съд, но са разрешени след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото – въззивният съд е констатирал, че идейният проект е подписан на първа страница от ответника с дата – 13-ти август 2015 година, че всяка от скиците на идейния проект, както и всяка от скиците на окончателния технически проект, изготвен въз основа на идейния проект, съдържат подпис на ответника, с изключение на описаното в табличен вид разпределение на обектите с предвиждане за доплащане от въззивника за 11.35 кв.м., и с оглед на това е достигнал до извод, че изготвеното приложение нито съдържа подпис от въззивника, нито, с оглед предвиденото доплащане, е подписано в изискуемата от чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена форма. Поради това, доколкото отговорът на поставените въпроси зависи от конкретните факти по делото, те се явяват фактологично обусловени и нямат характера на правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставеният в т.3.2 първи подвъпрос, отнасящ се до разпределението на доказателствената тежест, е формулиран общо, без да е съобразен със специфичните за делото факти, поради което не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият подвъпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, чието произнасяне по подлежащите на доказване от ищеца факти е обусловено от твърденията на страните и приетите за установени от събраните доказателства обстоятелства. В тази връзка въззивният съд е взел предвид възраженията на ответника във връзка с неспазване от страна на ищеца на уговорката за получаване от учредителите като обезщетение на обекти без допълнително доплащане и твърденията на ищеца в допълнителната искова молба, че окончателният договор, който ответникът е отказал да подпише, е бил изцяло съобразен с предварителния договор и в него е отсъствала клауза за доплащане, и е изложил съображения, че при предвиденото допълнително плащане в идейния проект, подписан от ответника на 13-ти август 2015г. и при липсата на изменение на предварителния договор, за ответника не е възникнало задължение да учреди при доплащане за следващите му се обекти право на строеж в полза на въззиваемия ищец, но последният, от своя страна, не е доказал твърдението си в допълнителната искова молба, че е предложил на въззивника окончателен договор, без посоченото в идейния проект доплащане за 11.35 кв.м. Поради това посочения подвъпрос, по начина, по който е формулиран, не се явява обуславящ изхода на делото и не може да обоснове допускане на касационен контрол на въззивното решение. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси е неоснователно.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се приъсъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 20.12.2019г., поправено с решение № 488 от 25.08.2020г., постановени по в.т.д. № 273/2019г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: