1 Р Е Ш Е Н И Е № 651.. София, 24 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПКЕТИ МАРКОВА при секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора от ВКП СТЕФКА БУМБАЛОВА, като изслуша докладваното от съдия ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 319/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби на защитниците на подсъдимите и касационни жалби от подсъдимите, КАКТО СЛЕДВА: ОТ ЗАЩИТАТА на подсъдимия К. Б. А., адвокат Д. Д. ; от адвокат Т. Т., защитник на подсъдимите М. И. К. и С. Я. У. ; по ЖАЛБА от подсъдимия С. У.; по ЖАЛБА от подсъдимия И. А. К., всички срещу въззивно решение №31 от 16.02.2010 г. по внохд№316/09 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново. С атакуваното въззивно решение е потвърдена присъда № 106 / 23. 10. 09 г. по НОХД № 474 / 09 г. на Великотърновския окръжен съд, с която подсъдимите М. И. К., С. Я. У., Г. Й. М., Н. Б. А., И. А. К., Г. Н. М., К. Б. А., И. Р. М. И С. С. И. СА ПРИЗНАТИ ЗА ВИНОВНИ В ТОВА, че в съучастие, след предварителен сговор, в различни комбинации помежду си, през периода от края на месец август до 15.10.2008 г., в гр. Г. О., на ул. С., № 121, чрез използване на л. а. „Опел А." с рег. № ВТ 54-79 ВВ и т. а. „Ситроен Джъмпи" с рег. № ВТ 00-86 ВВ, и с помощта на техническо средство - ножовка, от [фирма] Подстанция - Г. О. са отнели чужди движими вещи от владението на собственика им [фирма] -Предприятие „Трафоелектроинвест", без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвоят, а именно контролни кабели от следните видове: 1. ИУСУ 24X1,5 - 1 578 м; 2. МУСУ 12X1,5- 193 м; 3. ИУСУ 4X2,5 - 1 606 м; 4. ИУСУ 4X1,5-214 м; 5. ИУСУ 2X4 - 1 095 м; 6. ИУСУ 19X2,5 - 106 м, ИУСУ 8X1,5 - 815 м ,ИУСУ 4X4 , ИУСУ 4X4 - 1 400 м; 2. ИУСУ 7X2,5 -261 м ,1. ИУСУ 4X4- 3 243 м; 2. ИУСУ 24X1,5 - 1 578 м; 3. ИУСУ 12X1,5 - 193 м; 4. ИУСУ 8X1,5 -815 м; 5. ИУСУ 4X2,5 - 1 606 м; 6. ИУСУ 4X1,5 - 214 м; 7. ИУСУ 2X4 - 1 095 м; 8. ИУСУ 19X2,5 - 106 м; 9. ИУСУ 4X4- 1 400 м; 10. ИУСУ 7X2,5 - 261 м, , като само за подсъдимите М. И. К., С. Я. У. И И. А. К. предметът на отнетото имущество е в размер на 82 048,31 лева и деянието е извършено при опасен рецидив, а предметът на престъплението е в особено големи размери и при особено тежък случай, а за останалите подсъдими : за подс.Н. Б. А. предметът на престъплението е в размер на 12 793,80 лв. и деянието е при повторност ; за подс. Г. Н. М. предметът на престъплението е 4 713,96 лв., а деянието е при повторност; за подс. К. Б. А. предметът на престъплението е 4 713,96 лв. , а деянието е при опасен рецидив ; за подс.Г. Й. М. предметът на престъплението е 25 645,64 лв., а деянието е при опасен рецидив ; за подс. И. Р. М. предметът на престъплението 12 793,80 лв., а деянието е извършено при повторност, за подс. С. С. И. предметът на престъплението е в размер на 25 645,64 лв., а деянието е при опасен рецидив, поради което подсъдимите са осъдени както следва : М. И. К. по чл. 196а, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б", вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ при първоначален режим на изтърпяване „строг" в затворническо общежитие от "закрит" тип; С. Я. У. е осъден на основание на основание чл. 196а, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.,чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б", вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ при първоначален режим на изтърпяване „строг" в затворническо общежитие от "закрит" тип; И. А. К. на основание чл. 196а, вр. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален режим на изтърпяване „строг"; Н. Б. А. на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК и вр. чл. 36 и чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66 НК е отложено за изпълнение за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила ; Г. Н. М. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б"НК, и вр. чл. 36 и чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален „строг" режим на изтърпяване ; К. Б. А. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б"НК, и вр. чл. 36 и чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден НА ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален строг режим на изтърпяване наказанието; Г. Й. М. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б"НК, и вр. чл. 36 и чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при режим на изтърпяване наказанието „строг”; И. Р. М., на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т.7, вр. с чл.28, ал.1 НК , вр. с чл.36 и чл.55, ал.1,т.1 НК е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , при режим на изтърпяване наказанието „строг” ; С. С. И. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б" НК и във вр. чл. 36 и чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, при първоначален „строг" режим на изтърпяване. Присъдени са разноските по делото със солидарното осъждане на всички подсъдими. В жалбите се релевира единствено явна несправедливост на наказанието – касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК, с искания за намаляване размера на наложените на подсъдимите наказания. В жалбата от защитата на подсъдимия К. Б. Я. - адвокат Д. Д. се изтъква, че при определяне на наказанието инстанционните съдилища не са отчели смекчаващите вината обстоятелства, изразени в съдействието на подсъдимия при разкриване на обективната истина още от досъдебното производство, направените самопризнания, разкриване дейността на останалите подсъдими. Не е взето предвид полагането на грижи за многодетно семейство , най-малкият член на което е на осем месеца. В жалбата от адвокат Т. Т., защитник на подсъдимите М. И. К. и С. Я. У. се изтъкват същите съображения като в предходната жалба с доводи, че не са съобразени семейното положение на подсъдимите,грижите им за многодетни семейства, че отнемането на процесната вещ не се характеризира с използването на допълнителни средства и усилия, тъй като кабелът не е бил охранявян . В саморъчната жалба от подсъдимия С. У. се твърди, „че е бил осъден без обвинителен акт” с искане за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. В саморъчната жалба от подсъдимия И. А. К. се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен при явна несправедливост на наказанието , защото съдилищата не са отчели , че дейците не са използвали технически средства и специален начин на извършване на кражбата, както и не е отчетено бездействието на пострадалата страна при стопанисването на десетките километри кабели, предмет на кражбата. В съдебно заседание жалбоподателят подсъдим К. Б. А. се явява лично и с адвокат К. Г., назначена на 12.10.2010 г. за служебен защитник на подсъдимия. Адвокат Г. поддържа жалбата .Твърди, че А. е участвал в една единствена кражба с предмет на посегателство в размер на 4 713 лева и определеното му наказание е в дисбаланс с тези на останалите подсъдими, отговорни за много-по-висок размер на предмета на престъплението. Жалбоподателят подсъдим М. И. К. се явява лично и с адвокат Т. М., назначена за служебен защитник на 12.10.2010 г. Защитата счита, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като К. има три деца, за които трябва да се грижи. Жалбоподателят подсъдим И. А. К. не се явява, редовно призован. За него се явява адвокат В. Б. назначен за служебен защитник с определение на съда, в съдебно заседание на 12.10.2010 година. Жалбоподателят подсъдим С. Я. У. се явява лично. Не се явява адвокат К. Л. - служебен защитник на подсъдимият У., преупълномощила ( представя пълномощно )адвокат В. Б. за защитник на подс.У., а подсъдимият изразява съгласие да бъде защитаван от адвокат Б.. Адвокат Б., защитник на подсъдимите У. и К. поддържа касационните жалби с молба за намаляване размера на определените им наказания като се отчетат всички смекчаващи вината им обстоятелства. Подсъдимият Г. Н. М. се явява лично и с адвокат Й. В.- служебен защитник ,назначен с определение от 12.10.2010 г., заявява искане за намаляване размера на наложеното наказание, поради съдействието оказано на съдебните органи за разкриване на обективната истина. Подсъдимият Г. Й. М. се явява лично и с адвокат Е. К.- служебен защитник , назначен с определение на съда в съдебно заседание на 26.06.2010 г., според която М. е участвал инцидентно в извършените престъпления. Той е съдействал изцяло за разкриване обективната истина.Иска намаляване на наказанието. Подсъдимият Н. Б. А. се явява лично и с адвокат И. П. - служебен защитник, назначен на 12.10.2010 г., която не оспорва жалбите на подсъдимите като моли да се намали наказанието на А.. Подсъдимият И. Р. М. не се явява редовно призован, за него се явява адвокат Ж. М.- служебен защитник ,съгласно определение на съда от 12.10.2010 г., според която жалбите на останалите подсъдими са основателни, както и да се намали размера на наложеното на М. наказание. Подсъдимият С. С. И. не се явява редовно призован. За него адвокат Б. Ч.- служебен защитник , назначен на 22.06.2010 г., моли да се намали размера на наказанието на подс.И.. Заключението на прокурора от ВКП е за оставяне без уважение жалбите на подсъдимите, тъй като наказанията им са индивидуализирани съобразно конкретния принос на всеки един в общата престъпна дейност. В последната им дума всеки един от подсъдимите К. А., М. К., Г. М., Г. М., С. У. и Н. А. моли за намаляване на размера на наложеното на всеки от тях наказание. ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА дава заключение за неоснователност на жалбите, тъй като на всички доводи е даден отговор от двете предходни инстанции и счита, че въззивната инстанция е изложила убедителни съображения за неуважаване на жалбите на подсъдимите. Наложените наказания не са несправедливи, тъй като са индивидуализирани при констатирана висока степен на обществена опасност на деянията и конкретния принос на извършителите. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбите и на четиримата подсъдими и защитата им са неоснователни. В тях се съдържа единственото касационно основание -явна несправедливост на наложеното наказание по които възражения въззивният съд е извършил подробна служебна проверка и много внимателно е обсъдил правното положение на всеки подсъдим. Съобразен е конкретния принос на всеки един от съизвършителите в осъществяването на съвместната престъпна дейност . Отчетени са данните, че подсъдимите М. К. и С. У. са имали водещата роля за осъществяване на кражбата. Те са взели първоначално решение да осъществят отнемането на процесните кабели. Снабдили се с МПС и средство за рязане на кабелите-ножовка. Те са убедили и въвлекли в дейността и подсъдимите И. К., Г. М. , С. И., Г. М., Н. А., К. А. и И. М.. Всеки от подсъдимите е участвал нееднократно в осъществяване на престъпното отнемане на чуждото имущество. Неоснователно се твърди в жалбата на подс.А., че той е участвал само в една единствена кражба с предмет на посегателство в размер на 4 713 лева, поради което определеното му наказание да е в дисбаланс с тези на останалите подсъдими, отговорни за много-по-висок размер на предмета на престъплението. От установеното по делото от фактическа страна и признато от подсъдимия в производството по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК е, че А. е участвал в престъпното отнемане на процесните кабели за времето от 13 до 15.09.2008 г. . Той е участвал в повече от две изпълнителни деяния в рамките на единното продължавано престъпление с общ престъпен резултат, който по величина клони към критерия на закона за големи размери. Наложеното наказание на този подсъдим е справедливо, защото отчита тежестта на извършеното. Наложените наказания на касаторите -подсъдими М. И. К., К. А., С. Я. У. на И. А. К. са съобразени с многократното осъждане на всеки един от тях, извън правната квалификация- опасен рецидив, както и конкретния им принос за осъществяване съвместната престъпна дейност- водещата им роля в организирането и изпълнението на усложнената престъпна дейност, в намирането на средствата за извършване на отнемането МПС и техническо средство-ножовка. Семейното положение и младата възраст на подсъдимите са били предмет на анализ и оценка. Отчитането им при индивидуализацията на наказанието на всеки от подсъдимите е обективирано в занижените размери на наложените наказания и в рамките на определените им наказания по чл.55, ал.1 НК за всеки един от тях при условията на чл.373, ал.2, вр. с чл.58а НК, в редакцията преди изменението с ДВ,бр.-27/09 г., като по-благоприятна за подсъдимите, съгласно чл.2, ал.2 НК . В случая индивидуалната тежест на конкретните деяния е била съпоставена с изискванията и на индивидуалната и генерална превенции и напълно обосновано ВТАС е приел, че целите на чл. 36 от НК ще се постигнат именно с тези наказания, които е наложил първоинстанционният съд. Не са били налице каквито и да е нови обстоятелства, които да се изтъкват от жалбоподателите, рефлектиращи върху справедливостта на размера на наложените им наказания „лишаване от свобода”. ВКС не констатира да са налице обстоятелства, влияещи на наказанието, които да са останали извън вниманието на съдилищата или пък тяхната относителна тежест да е била подценена. В случая доводите и на останалите подсъдими и техните защитници, неподали касационни жалби, относно явна несправедливост на наложените им наказания, не могат да доведат до промяна в правното им положение по-благоприятна от тази, която е приета с въззивното решение. На всички подсъдими е било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер под специалния минимум на предвиденото в закона наказание за престъплението , за което са признати за виновни, въпреки наличието на значителни по брой отегчаващи отговорността им обстоятелства. Значителният брой предходни осъждания, невлияещи на квалификациите( повторност и опасен рецидив), не могат да бъдат компенсирани от направените самопризнания, които са основание за провеждане на съкратено съдебно следствие. Усложненото семейно положение е съществувало и към момента на извършване на деянията , но никой от тях не е бил възпрян от мисълта за отговорност към съдбата на семействата и децата си. Поради това липсва основание за последващо смекчаване на санкцията „лишаване от свобода”, за който и да било от касаторите или от необжалвалите решението подсъдими, тъй като това би се оказало проява на немотивирана снизходителност и в разрез с всички правила на индивидуализацията на наказанието и целите, които законодателят е възложил. Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивната инстанция, че не е налице основанието на чл. 348 ал.5 т.1 вр. ал.1 т.3 от НПК за явна несправедливост на наложените наказания. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №31 от 16.02.2010 г. по внохд№316/09 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :