Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  964                      София  30.12.2009 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 декември две хиляди и девета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Марио Първанов                                                               Илияна Папазова   При секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  3306/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 95 от 20.11.2008г., постановено по настоящото дело № 3306/2008г. на ВКС, ІІ г.о., сега ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 06.06.2008г. по в.гр.д. № 153/2008г. с което е оставено в сила решение № 426 от 24.01.2008г. по гр.д. № 321/2005г. на Великопреславския районен съд, с което И. Б. е осъден да предаде на А. А. К. и Е. И. К. владението върху собствения им недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. 28 по плана на с. Н. река с площ от 1073 кв.м. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за възможността в това производство съдът да обяви за недействителна заповедта на кмета на Община В. № 391/02.11.2000г., с която е изменен регулационния план на с. Н. бяла река относно процесния имот. Ответниците по касация А. А. К. и Е. И. К., двамата от с. Н. река чрез пълномощника си адв. З молят решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е уважил иска на А. А. К. и Е. И. К. против Ю. М. Б. за ревандикация на УПИ * в кв. V-220 в кв. 28 по плана на с. Н. река като е приел, че ищците са придобили процесния имот през време на брака си по покупко-продажба от З. Н. Г. , В. Т. М. , Н. М. Н. и М. М. Т. Приел е, че продавачите са се легитимирали като собственици на имота с нот. акт № 180/1999г., издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение и наследство. Ответникът И. Б. владее имота от 21.02.1997г. въз основа на предварителен договор за продажба на УПИ * в кв.28 по плана на същото село, сключен с Д. Х. Т. По отношение на влязлото в сила решение по гр.д. № 284/1997г. на Великопреславския районен съд е приел, че с него е разрешен спор между праводателите на ищците и ответника за друг имот – УПИ *. Съдът не е възприел доводите на ответника за нередовност на исковата молба. Приел е, че спорният имот е индивидуализиран по плана, одобрен със заповед № 112/97г. на кмета на Община В., съгласно която УПИ * съществува като самостоятелен обособен имот. Липсват доказателства, че изменението на плана със заповед № 391/02.11.2000г. на кмета на общината е било съобщено на ищците. Нещо повече, това изменение е инициирано само от страна на ответника Б, което обстоятелство сочи на недействителност на заповедта от 2000г., с която УПИ * е заличен и заедно с УПИ * и УПИ * са се слели в един общ имот – УПИ *. В касационната жалба на Ю. Б. против въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 06.06.2008г. по в.гр.д. № 153/2008г. се поддържа, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и е формирал незаконосъобразен извод относно действието на заповед № 391/02.11.2000г. на кмета на Община В., с която е изменен регулационния план на с. Н. бяла река, като е иззел функциите на административен съд и е лишил жалбоподателя от право на защита в отделен административен процес. Като необосновани сочи изводите на съда, че ищците са придобили имота на основание давностно владение. В тази насока се позовава на влязлото в сила решение по гр.д. № 284/1997г. на Великопреславския районен съд, предмет на което е УПИ *, в чиито граници към този момент се е включвал спорния по настоящото дело УПИ *. Жалбата е неоснователна. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, за възможността в това производство съдът да обяви за недействителна заповед за изменение на регулационния план, е разрешен в чл. 17, ал. 2 ГПК. По реда на косвения съдебен контрол съдът се произнася относно валидността на административните актове, когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор за собственост. По материалната законосъобразност на акта съдът може да се произнесе инцидентно когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В този смисъл е и ТР № 6/2005г. ОСГК на ВКС. В случая съдът не е извършил контрол за валидността на административния акт нито за неговата материална законосъобразност, а е констатирал, че заповедта на кмета на Община В. № 391/02.11.2000г., с която е изменен регулационния план на с. Н. бяла река относно процесния имот, не е влязла в сила, поради което е приел за допустимо индивидуализирането на имота по предходния план. Този извод на съда следва да бъде споделен. Правилно въззивният съд е констатирал, че влязлото в сила решение по гр.д. № 284/1997г. не създава сила на пресъдено нещо относно спорния по настоящото дело имот. Предявеният по това дело иск от праводателите на настоящите ищци срещу ответника И неговата праводателка за ревандикация на парцел **** с площ от 3 400 кв.м. е при действието на регулационния план от 16.06.1997г., по който план парцел **** не включва спорния парцел ****. На следващо място следва да се има предвид, че дори и при индивидуализиране на спорния терен съгласно заповедта на кмета от 2000г,. спорът за материално право отново ще следва да се реши от гражданския съд, след което евентуално да се извърши изменение на кадастралната карта. По изложените съображения настоящата инстанция намира предявеният иск за допустим, а доводите на касатора в тази насока за неоснователни. Решението е правилно и по същество. Праводателите на ищците З, В. Т. М. , Н. М. Н. и М. М. Т. са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение, установено в производството по чл. 483-484 ГПК /отм./ с нот. акт № 180/1999г. /л. 47/, чиито констатации имат материална доказателствена сила до оборването им. По делото не са събрани доказателства, опровергаващи отразените в акта констатации. Св. В. визира имот от 2,5 – 3,00 дка, каквато е приблизително площта на парцел **** по плана от 1997г., без спорния парцел ****. От показанията на св. Б се потвърждават констатациите на нотариуса, че спорният имот е бил собственост на праводателите на ищците. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила. Ответниците не са направили искане за присъждане на разноските, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 06.06.2008г. по в.гр.д. № 153/2008г.   Председател:   Членове: