Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 31 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........А. ЛАКОВ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 3106/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр.Перник срещу въззивна присъда № 24 , постановена от Окръжен съд – гр.Перник на 27.10.2011 г. по ВНОХД № 287/2011 г. , с която е била отменена първоинстанционната присъда по делото и подсъдимият С. М. М. е бил оправдан по обвинението по чл. 142а ал.3 пр.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. С първоинстанционна присъда № 809, постановена от Пернишки районен съд на 17.11.2010 г. по НОХД № 314/2010 г., подсъдимият М. е бил признат за виновен по обвинението за това, че на 13.07. 2009 г. в [населено място] в съучастие като съизвършител с В. В. противозаконно лишил от свобода непълнолетния Р. С., поради което и на основание чл. 142а ал.3 пр.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК е бил осъден на една година лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години. На осн. чл. 53 ал.1 б.А пр.2 от НК е бил отнет в полза на държавата л.а. „Мерцедес 200 С” с ДК [рег.номер на МПС] . Касационният протест, подаден срещу въззивната присъда, релевира довод за неправилно приложение на материалния закон, дължащо се на незаконосъобразна извършена доказателствена дейност от въззивния съдебен състав, касаеща показанията на непълнолетния пострадал Р. С.. С протеста се прави искане да се отмени въззивната оправдателна присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Пред касационния съд прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата на подсъдимия пледира за неоснователност на протеста, като счита че въззивната присъда е законосъобразна. Излага съображения за това, че пострадалият никога не е заявявал за упражнено физическо или психическо насилие, упражнено от подс. М. върху него. Моли за оставянето на въззивната присъда в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция - липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, които като цяло са довели до неправилно приложение на закона с оправдаване на подсъдимия М. по повдигнатото му обвинение, са основателни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд не е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и обосноваващите фактическите изводи в нея доказателства, както и не е направил комплексен анализ на доказателствените източници, събрани в двете съдебни инстанции. Постановяването на нова въззивна оправдателна присъда по реда на чл. 336 ал.1 т.3 от НПК е допустимо независимо от това дали въззивният съд е провел или не въззивно съдебно съдебно следствие по делото. Принципно е допустимо въззивната съдебна инстанция да направи нов доказателствен анализ само на доказателствата, събрани вече от първата инстанция, както и е възможно оправдателната присъда на въззивния съд да е резултат от новосъбрани пред него доказателства. Във всички случаи обаче е абсолютно необходимо въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи върху цялостната доказателствена съвкупност – тази от първата и от въззивната инстанция, като не допуска игнорирането на нито едно доказателство. В конкретния случай са налице съществени нарушения на процеса на извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които въззивната инстанция е приела обвинението срещу М. за недоказано. По въпроса за авторството на подсъдимия и неговите действия, с които е осъществил престъплението, в което е бил обвинен, доказателствената съвкупност още пред първоинстанционния съд е била противоречива. Първата инстанция е извършила цялостен задълбочен анализ на всички доказателства. Основателно свидетелите са били разделени на две групи в зависимост от това какви факти са изнесли чрез своите показания – обвинителни /св. Р. С., Т. Т. и Х. Б./ или оправдателни /обяснения на подсъдимия М. и показания на свидетелите В. В., А. З., М. Г., Е. С., Н. Н./. Подходът на Пернишкия районен съд не може да търпи какъвто и да е упрек, след като съдът е извел фактическите си изводи, без да е игнорирал нито едно от доказателствата, а е изложил своите съображения на кои свидетели дава вяра и на кои не, както и причините за това. Не се наблюдава обаче същият изискуем от закона – чл. 14 от НПК, доказателствен анализ на въззивната съдебна инстанция. По собствена инициатива, която законът допуска в чл. 327 ал.3 от НПК, окръжният съд е счел за необходимо да проведе очна ставка между свидетелите А. З. и Р. С., всеки от тях от двете противоположни доказателствени групи. Без да посочи кое е противоречието между показанията на двамата, наложило провеждането на това процесуално-следствено действие, съдът е провел същото и го е приключил с израза „съдът намери въпросите за изяснени” /л.20 от въззивното дело/. По същество по време на провеждане на очната ставка св. Р. С., който е и пострадал от престъплението, е заявил коренно противоположни факти и обстоятелства от тези, които е депозирал в показанията си пред първоинстанционния съд /л. 72-73/. Тези противоречия са особено съществени, тъй като те касаят главния факт по делото – участвал ли е подсъдимият М. в извършване на престъплението и какви са били неговите действия, както и кой и как е качил свидетеля в багажника на л.а. Мерцедес. Въпреки тяхното наличие, въззивният съдебен състав не е запитал свидетеля С. на какво се дължат противоречията в показанията му, като при необходимост е могъл да му ги припомни. Независимо, че в производството в съдебната му фаза не са били приобщени показанията на пострадалия, дадени на досъдебното производство /л.15/ пред съдия, въззивният съд е следвало за пълното изясняване на противоречията да приобщи тези показания. Това се е налагало поради обстоятелството, че на първо място, тези показания са били дадени на 17.07.2009 г. /четири дни след инкриминираното престъпление/, поради което и би трябвало да отразяват най-преките спомени на свидетеля, които са и с най-малка степен на вероятност да са били манипулирани, и на второ място, поради факта, че по делото в досъдебната фаза и в стадия на първоинстанционното производство пострадалият е давал еднопосочни показания, които едва във въззивното производство рязко се променят по време на проведена очна ставка. Като не е констатирал тези противоречия в съдебно заседание и не е изяснил причината за тях, въззивният съд не би могъл да предполага, че показанията по време на очната ставка са по-достоверни от тези, които пострадалият е депозирал преди това в доста по-подробни разпити. Преценката на достоверността или не на показанията на един и същи доказателствен източник не може да се прави откъслечно – само върху част от неговите показания, а те трябва да се преценяват в цялост, като на свидетеля се припомнят различните показания, давани във времето, и той бъде изрично запитан кои от тях поддържа и на какво се дължи промяната в показанията му. Като не е изпълнил това изискване, въззивният съд е извършил оценка само на незначителна част от доказателствата, изхождащи от един и същ доказателствен източник, вместо на всички тях, както се изисква от чл. 107 ал.5 от НПК. В резултат на това не може да се направи извод, че е било извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото съобразно принципа на чл. 13 от НПК. Налице е и друго съществено процесуално нарушение, допуснато при изготвяне на мотивите на въззивната присъда. Същите не отговарят на критерия, заложен в чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 ал.3 от НПК. Анализът на доказателствената съвкупност е формален, а не пространен и задълбочен, което се е налагало поради противоречивостта на доказателствата, касаещи предмета на доказване. За да обоснове постановяването на оправдателна присъда, съдът се е позовал само на показанията на св. С., съдържащи се в проведената пред въззивната инстанция очна ставка, които е отчел, че кореспондират както на доказателствата, произхождащи от оправдателната група доказателствени източници, така и на протокола за оглед, от който се установява, че багажникът на л.а. Мерцедес бил постлан с картон. Именно въпросният картон е поставен в основата на изводите на въззивния съд, за да се кредитират показанията на тази група свидетели, които са твърдели пред първоинстанционния съд, че картонът е бил донесен и постлан в автомобила от пострадалия Р. С.. Този факт пък е послужил на въззивния съд да приеме, че и в останалата им част показанията на тези свидетели са достоверни, а именно – че пострадалият сам е влязъл в багажника на автомобила и е затворил капака му. Тези изводи са напълно произволни. Първо, не е безспорно по делото обстоятелството кога и от кого е поставен картона в багажника. Ако съдът беше приобщил показанията на св. С. от досъдебното производство, щеше да установи, че в тях се съдържа твърдение на пострадалия, че докато е бил в багажника е установил съдържанието му, сред което бил и „картон или талашит”/л.16 от досъдебното производство/. Второ, дори и самият пострадал да е донесъл въпросния картон, от този факт не следва единствения възможен извод, че сам и доброволно е влязъл в багажника на автомобила. В тази насока въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение върху едно недопустимо игнориране на доказателствени средства – както показанията на пострадалия от предходната инстанция и от досъдебното производство, така и показанията на св. Т. и Б. /полицейски служители/, като последните са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото свидетели, имащи непосредствено впечатление от ситуацията по самото разкриване на престъплението, поведението и положението, в което се е намирало към този момент момчето. Всъщност от доказателствената дейност на въззивния съд е убягнал един изключително важен момент – непълнолетието на жертвата на престъплението, която към датата на деянието е била по-близко до малолетието / 14 години и три месеца/. Поради това обстоятелство както на досъдебното производство /л. 15-16/, така в първоинстанционното производство / л. 72 -73/, непълнолетният свидетел С. е бил разпитан в присъствието на неговата майка и на инспектор ДПС. Присъствието на тези лица, макар и да не е било задължително по смисъла на чл. 140 от НПК, правилно е било оценено от съответните провеждащи разпита органи като необходимо за създаване на обстановка, способстваща за разкриването на обективната истина. В рамките на въззивното съдебно следствие все още непълнолетния свидетел С. /на 16 години/ е бил поставен в очна ставка със свидетеля А. З. /л.19/, като на това действие не е присъствал нито родител на непълнолетния, нито инспектор ДПС. Именно при тази очна ставка св. С. е дал и коренно противоречивите си показания, за чиято промяна въззивният съд не е установил причината. Въпреки това се е позовал именно на тях, за да приеме друга фактическа обстановка, въз основа на която да оправдае подсъдимия. Разпитът на малолетен и непълнолетен свидетел следва да държи сметка винаги за възрастта и интелекта на свидетеля, за неговата психическа зрялост и евентуална зависимост от лицата, спрямо които се води наказателното производство. Разпитът трябва да е в достатъчна степен щадящ за лицето, но в същото време изчерпателен с оглед необходимостта да се достигне до обективната истина по делото. За гарантиране на спокойна и сигурна обстановка при провеждането на разпита на такова лице, особено когато то е и пострадало от престъплението, трябва да се създадат условия, при които то не трябва да се счита застрашено от присъствието на други лица – участници в производството. В случая пострадалият непълнолетен е бил съпоставен със свидетел на защитата, без това да е станало в присъствието на поне едно от лицата, имащи право да присъстват на неговия разпит. Това обстоятелство създава и съмнение за това, че свидетелят е дал искрени, неповлияни от подсъдимия и от св. З. отговори на поставените му въпроси. Възрастта, социалното положение и личностното развитие на свидетеля Р. С. сочат на това, че той има качеството на „уязвима жертва” на престъплението. Като такава по силата на Рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2001 г. за положението на жертвите в наказателни дела, на нея й се дължи специална защита /чл.2,3 и 8 пар.4/. С особена грижа трябва да се третира такова лице с оглед охраняването на личното му достойнство, да се гарантира с оглед неговата уязвимост специално отношение, което означава то да бъде разпитвано само когато има нужда от това и то по начин, осигуряващ целта на разпита, но с подходящи средства, съвместими с основни юридически принципи. Поради това една уязвима жертва на престъпление трябва да бъде разпитана само толкова пъти, колкото действително е необходимо за успеха на един наказателен процес с оглед спазване на принципа за разкриване на обективната истина. Това трябва да бъде преценено от съдебния състав, който трябва да съблюдава баланса на интересите в такъв наказателен процес – на жертвата, но и на подсъдимия, на когото следва да се гарантира справедлив процес по силата на чл. 6 от ЕКПЧ. Съдът в случая не е осигурил този баланс, тъй като е допуснал очна ставка, без да гарантира пълноценно правата на пострадалия, а това създава съмнение и в достоверността на неговите отговори. При налични противоречия, които въззивният съд констатира при подобна промяна в показанията на непълнолетен /или всеки друг уязвим/ свидетел, следва да анализира всички показания по задълбочен начин, да ги съпостави както помежду им, така и с всички останали доказателствени източници, да се стреми да достигне до причината за настъпилата промяна, за да обоснове достоверността именно на тези, които е решил да кредитира. С тази доказателствена задача в конкретния случай въззивният съд не се е съобразил, поради което е допуснал съществено нарушение на правилата за събиране и оценка на доказателствата. Достигнатият краен извод по фактите и по приложението на материалния закон не може да се приеме, че е резултат от обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото по правилата на НПК, поради което доводът, съдържащ се в протеста за допуснато съществено процесуално нарушение е основателен и въззивната присъда следва да бъде отменена. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждането му от стадия на допускане на доказателства за преценка на новия съдебен състав от необходимостта от допускане на такива. С оглед на това и на осн. чл. 354 ал.1 т.4 вр. ал.3 т.2 и т.3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 24, постановена на 27.10.2011 г. по ВНОХД № 287/2011 г. по описа на Пернишки окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: