Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * право на възстановяване * гори * писмени доказателства * доказателства и доказателствени средства

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 981/09

 

 

 

София 11.03.2010 година

 

 

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:

                                               Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                      Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                                          АЛБЕНА БОНЕВА

            при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 4705 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 95 от 06.02.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 1063 от 01.07.2008 година по г. д. № 1344/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. С решението на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, предявен от Р. Алфарадова О. и С. Алфарадова И. за признаване на установено по отношение на О. с. по земеделие и гори г. Л. и Д. лесничейство към РУ на г. г. П. правото на наследниците на А. Е. А. , починал на 19.04.1957 г., на възстановяване собствеността върху гора с площ от 15,8 дка в местността “Е” и гора с площ от 10,8 дка в местността “Х” в землището на с. Д., а понастоящем в землището на с. М., община Л.. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен относно кръга на годните писмени доказателства по чл. 13, ал.3 ЗВСВГЗГФ, установяващи право на собственост върху г. и земите от горския фонд.

В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че представеният по делото документ, съхраняван в Държавен архив г. С., фонд № 1* арх. ед. № 1* списък на горовладелците от кооперативен ревир “Л” в с. Д., А. околия към 01.01.1944 г., в който управителния съвет на всестранна кооперация с. Д., А. околия е удостоверил притежаваната от частните стопани горска площ в кооперативния ревир, не попада в кръга на годните доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, установяващи право на собственост.

В противоречие с това становище, с влезли в сила решения от 17.12.2007 г. по гр.д. № 583/2007 г. на Дупнишки районен съд; решение от 04.01.2008 г. по гр.д. № 264/2007 г. на Софийски окръжен съд и решение от 23.10.2007 г. по гр.д. № 504/2007 г. на Софийски окръжен съд е прието, че при липса на нотариални или крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба или съдебни актове, правото на собственост върху подлежащите на възстановяване гори се доказва с извлечения от емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-поземлена собственост, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти, списъци по тях и други писмени доказателства.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. Съгласно чл. 13, ал. 3 вр. с ал.1 ЗВСГЗГФ, лицата, подали заявление в общинските служби по земеделие за възстановяване правото си на собственост върху гори и земи от горския фонд доказват правото си на собственост с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Доказателствените средства, чрез които не може да бъде установено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, макар и допустими по ГПК, са изрично изключени в чл. 13, ал.3, изр. трето ЗВСГЗГФ – това са свидетелски показания, протоколи за определяне "предмета на горското стопанство", издадени въз основа на чл. 22 от Закона за г. от 1922 г. и чл. 20 от Закона за г. от 1925 г. Изключени като доказателствено средство са и писмени декларации на заявителите, които като документи, съдържащи изявления за изгодни за издателя им факти, не могат да служат като доказателство в гражданския процес. Всички останали доказателства се явяват допустими и доколкото са относими към правото на собственост на заявителя върху гори и земи от горския фонд, следва да бъдат обсъдени в производство по иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Годно доказателство за правото на собственост са и списъци на горопритежателите на ревири, в които са отразени собственика, притежаваната земя от горския фонд и местонахождението и, доколкото списъка е съставен за нуждите на стопанския план по чл. 64 от Закона за г. от 1925 г. (отм.). Съгласно чл. 65, ал. 4 от ЗГ (отм.), стопанските планове, респ. програми за частните гори и тия на обществените учреждения са се изработвали по частен ред от техните собственици или владетели, поради което, когато списъкът на горовладелците на кооперативна гора или ревир е съставен от управителния съвет на кооперацията като част от стопанския план по чл. 64, ал.1 ЗГ (отм.) и утвърден при условията на чл. 65, ал. 5 ЗГ (отм.) от Министъра на земеделието и държавните имоти, то документът съставлява годно доказателства за правото на собственост на горопритежателите.

В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието, че ищците по делото са наследници на А. Е. А. , б.ж. на с. Д., община Б. и тъй като ищците не са заявили за възстановяване гори по реда на чл. 13, ал.1 ЗВГЗГФ, имат правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВГЗГФ. Прието е, че представените по делото документи, съхранявани в Държавен архив г. С., фонд № 1* арх. ед. № 1* списъци на горовладелците от кооперативен ревир “Л” и кооперативна гора “Ю” в с. Д., А. околия към 01.01.1944 г., в който управителния съвет на всестранна кооперация с. Д., А. околия е удостоверил притежаваната от частните стопани горска площ в кооперативните ревир и гора, не попадат в кръга на годните доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, установяващи право на собственост, както и че не са достатъчни да обосноват правото на собственост на горовладелците към момента на одържавяването на горите. Въз основа на така формираните изводи, съдът е отхвърлил предявения от Р. Алфарадова О. и С. Алфарадова И. иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване на установено по отношение на О. с. по земеделие и гори г. Л. и Д. лесничейство РУ на г. г. П. правото на наследниците на А. Е. А. , починал на 19.04.1957 г., на възстановяване собствеността върху гора с площ от 15,8 дка в местността “Е” и гора с площ от 10,8 дка в местността “Х” в землището на с. Д., а понастоящем в землището на с. М., община Л..

В касационната жалба против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, приемайки, че представените доказателства не съставляват годно доказателствено средство за установяване правото на собственост на наследодателя на ищците. Въведени са доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност приетата техническа експертиза и списъци на собствениците на ревир и скици на местностите “Е” и “Х”, издадени от ОСГК Лъки.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, формираният от въззивния съд извод относно доказателствената стойност на представените списъци на горовладелците от 1944 година са неправилни. Съдът е формирал изводите си без да изследва основанието за съставяне на документите и без доказателства дали съхраняваните в държавен архив списъци не съставляват част от документите, необходими за одобряване на стопанския план по чл. 64, ал.1 ЗГ (отм.), както и дали планът е бил утвърден при условията на чл. 65, ал. 5 ЗГ (отм.), т.е. дали съдържащите се в документа данни са удостоверени в изпълнение на чл. 65, ал. 4 от ЗГ (отм.) като част от стопанския план от длъжностно лице, част от структурата на Министерство на земеделието съгласно Закона за г. от 1925 година, за установяване на което съдът при условията на чл. 157, ал.1 ГПК (отм.) и в съответствие с т. 10 ТР № 1 от 04.01.2001 година ОСГК ВКС е следвало да допусне лесотехническа експертиза.

Неправилни са и формираните изводи, че списъците, удостоверяващи право на собственост към 1944 година не обосноват извод, че това право е съществувало и към момента на одържавяването на горите. Придобитото право на собственост не се губи поради неупражняването му и при липса на доказателства, че това право е било прехвърлено другиму, установяването му с допустимите по чл. 13, ал.3 ЗВСГГФ доказателствени средства към предходен момент обосновава извод за съществуването му и към момента на одържавяването на горите.

Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 13, ал. 3 ЗВСГГФ, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия: допускане на лесотехническа експертиза, която след проверка на намиращите се в Държавен архив и Министерство на земеделието да даде заключение за основанието за изготвяне на съхраняваните в Държавен архив г. С., фонд № 1* арх. ед. № 18 списъци на горовладелците от кооперативен ревир “Л” и кооперативна гора “Ю” в с. Д., А. околия към 01.01.1944 г.,

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 1063 от 01.07.2008 година по г. д. № 1344/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: