Р Е Ш Е Н И Е № 527 София, 21 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1792/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения С. Г. М. за възобновяване на нохд № 1586/11г. по описа на РС-Сливен. В искането се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат Ч., назначена в качеството на служебен защитник поддържа искането и моли за уважаването му.Твърди, че присъдата на РС-Сливен е постановена въз основа на предположения, тъй като авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин.Счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, а алтернативно моли ВКС да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Осъденият С. М., моли за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 254 от 19.03.2012г., постановена по нохд №1586/11г. Районен съд-Сливен е признал подсъдимия С. Г. М. за виновен в това, че на 27.06.2011г., в [населено място] извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на М. Н., навършила 14 години, чрез употреба на сила, поради което и основание чл.150, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. В искането си за възобновяване, осъденият М. се позовава единствено на твърдения за нарушено право на защита, поради несвоевременно подадена от защитата му въззивна жалба.Във връзка с тези твърдения, касационната инстанция констатира, че след постановяване на първоинстанционната присъда, служебният защитник, назначен на М. в хода на първоинстанционното производство е депозирал въззивна жалба, която съдията-докладчик с разпореждане от 06.04.2012г. е върнал.Тези данни не обуславят извод за допуснати от съда нарушения на правата на подсъдимия, а цитираната в искането норма на чл.98, ал.2 от НПК визира задължения на защитника за съгласуване линията на защита и не е относима към правата на подсъдимия и неговия адвокат да обжалват съдебния акт, респективно към въпроса за връщане на въззивната жалба. Съдът не може да бъде упрекнат в нарушаване правата на осъдения М., тъй като е изпълнил задълженията си да предостави на страните възможност за обжалване/протестиране на присъдата в установените от НПК срокове.Нещо повече, в протокола от последното съдебно заседание, проведено на 19.03.2012г. изрично е отразено, че съдът след обявяване на присъдата е разяснил на страните правото им на жалба и протест. С тези си действия първата инстанция е охранила в изискуемата се от закона степен правата на подсъдимия, а въпрос на негов личен избор е, дали той ще се ползва от тези си права и ако се ползва, е длъжен да ги упражни, спазвайки закона. В допълнението, депозирано от осъдения М. в хода на съдебното заседание пред касационната инстанция, той прави оплаквания за недоказаност на обвинението, които се поддържат от неговия защитник. Тези възражения освен, че са декларативно посочени, без необходимата аргументация, която би дала възможност за тяхното обсъждане в настоящият съдебен акт, са и неоснователни. Събраната и оценена от решаващия съд доказателствена съвкупност съдържат достатъчно доказателства, които преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност установяват по несъмнен начин механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения С. М.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Г. М. за възобновяване на производството по нохд №1586/11г. по описа на РС-Сливен. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: