Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 15.02.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1133 по описа за 2011 г. Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на РКС”Ч.” [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 343 от 04.08.2010г. по гр.д. № 571/2009г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение. Като основание за отмяна молителят сочи новооткрити писмени доказателства, свързани с установяване на спорното по делото обстоятелството дали СП”К.” е преобразувано в ПТК „К.-Б”, а именно: договори за кредит от 22.03.1991г. и от 24.04.1991г., две писма от 1991г., 11 броя мемориални ордери също от 1991г., протоколи от съдебни заседания по гр.д. № 842/2004г., молба по същото гражданско дело от 09.02.2011г. за представяне на доказателства /последните две се представят за удостоверяване кога молителят е открил доказателствата/ . Насрещната страна ПТК „К. Б” [населено място] възразява срещу основателността на молбата. С определение № 423 от 21.11.2011г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. Дал е указания на молителя в срок до съдебното заседание да завери представените писмени доказателства съгласно изискванията на чл. 183 ГПК. Указанията са изпълнени с молба от 20.12.2011г. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, Върховният касационен съд е оставил в сила въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 89 от 10.11.2008г. по гр.д. № 179/2007г., с което от своя страна са оставени в сила решения на Бургаски окръжен съд, с които като краен резултат са отхвърлени предявените от РКС „Ч.” искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на движими и недвижими вещи и по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползуването на недвижимите имоти за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1991 г.; уважен е отрицателен инцидентен установителен иск на ПТК „К. Б”, че РКС „Ч.” не е собственик на същите недвижими имоти, като частично е отменен н.а. № 147/1996г., както и е отхвърлен предявен от РКС „Ч.” иск за предаване владението върху недвижим имот - терен с площ 7 480 кв.м., съставляващ част от имот пл. № 33 по плана на С. промишлена зона-Б.. Спорът е бил съсредоточен върху обстоятелството дали е налице правоприемство между СП”К.” и ПТК „К.-Б”. Съдът е установил, че ответната кооперация е вписана с решение от 14.05.1991 г. по ф. д. № 4063/1991 г. на Бургаския окръжен съд, след взето решение с протокол № 5 от 12.03.1991г. на Управителния и Контролния съвети на Окръжния кооперативен съюз [населено място] /чийто правоприемник е РКС “Ч.” [населено място] /за прекратяване, считано от 01.04.1991 г., на няколко предприятия на съюза, сред които и СП “К.” [населено място], като активите и пасивите им се поемат от кооперативния съюз. Според протокола ОКС не възразява посоченото стопанско предприятие да се преобразува в кооперация на база договор за ползуване на общокооперативните фондове, а видно от протокол № 1 от 19.03.1991г. е проведено учредително събрание за образуване на ПТК “К.-Б”гр. Б., като са изложени съображения за преобразуването на СП “К.” в кооперация. В решението си, което е постановено в производство по чл. 290 ГПК, съставът на касационния съд е извършил анализ на уредбата на кооперативните предприятия към релевантния за спора момент и е достигнал до извод, че правният режим е аналогичен с този на кооперациите и преобразуването на кооперативните предприятия следва да се извършва въз основа на решение на управителния съвет на кооперативната организация, която ги е образувала. Въз основа на това и при събраните по делото доказателства е намерил, че по силата на решенията на УС на ОКС Б. в протокола от 12.03.1991г. е извършено валидно прекратяване на кооперативното предприятие „К.” [населено място] и преобразуването му в кооперация, при което собствеността върху имуществото на предприятието е преминала върху новообразуваната кооперация. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Според молителя представените от него доказателства установяват, че и след решението на УС на РКС от 12.03.1991г. за преобразуване са съществували и двата субекта: СП”К.” и ПТК „К.-Б”, поради което липсва приетото от съда правоприемство. Представени са два договора за кредит, сключени от СП”К.” с Бургаска търговска банка на 22.03.1991г. и на 24.04.1991г., както и мемориални ордери, съставени от банката, отразяваши извършени погашения по кредити. Представените доказателства обаче не отговарят двете поставени от закона изисквания - да са нови и да имат съществено значение за делото. Договорите за кредит са представени по делото - намират се на л. 151 и л.157 от делото на Бургаски апелативен съд. Мемориалните ордери, с които банката е отразявала внасянето на суми по кредитите, не са представени по делото, но по делото има такива с други дати /виж л. 153-156, л. 159-161 от въззивното дело/. Освен това е видно, че е имало кредит, сключен от СП „К.” със същата банка преди преобразуването - договор от 23.01.1991г. /л. 143 от делото на БАС/. При съпоставката на мемориалните ордери е видно, че в едни от тях като вносител е посочвано стопанското предприятие, а в други кооперацията, но сумите са отнасяни по една и съща банкова сметка. Тези документи не могат да обосноват промяна в решаващите изводи относно правоприемството, тъй като са едностранно съставени от банката в период, близък до извършеното преобразуване и е без значение по какъв начин е изписвано името на вносителя, след като парите са постъпвали по една сметка. А наличието на една и съща банкова сметка преди и след преобразуването е аргумент в подкрепа на възприетото схващане за правоприемство. Съдът е приел, че преобразуването е извършено с надлежен акт на компетентния орган на ОКС Б., а по какъв начин то е намерило израз в отношенията на кооперацията с третите лица е факт, който не се отразява на вече настъпилото правоприемство. При изложените съображения не се установява наличие на соченото основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход ответникът по молбата има право на сторените разноски в производството в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на РКС”Ч.” [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 343 от 04.08.2010г. по гр.д. № 571/2009г. на Върховния касационен съд, Іг.о. ОСЪЖДА РКС”Ч.” [населено място], [улица]” да заплати на ПТК „К. Б” [населено място], [улица] сумата 750/седемстотин и петдесет/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: