5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
С., 22.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 316/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 829 от 30.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 724 от 22.07.2010 г. по гр. д. № 185/2010 г. в обжалваните с касационната жалба на Т. Р. М. от [населено място] части, с които след частична отмяна на решение от 18.12.2009 г. по гр. д. № 832/2008 г. на Пернишки окръжен съд е отхвърлен предявеният от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 82 000 лв. до сумата 132 000 лв. и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за разликата над сумата 132 000 лв. до сумата 182 000 лв. В частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 832/2009 г. на Пернишки окръжен съд за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 182 000 лв. до пълния размер от 400 000 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила /чл.296, т.2 ГПК/.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.51, ал.2 ЗЗД. Касаторката поддържа, че въззивният съд е основал извода си за наличие на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД на предположения и е намалил полагащото й се обезщетение за неимуществени вреди, без да има доказателства по делото за принос от нейна страна за настъпване на вредоносния резултат.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да отхвърли предявения от Т. М. против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 82 000 лв. до сумата 182 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания във връзка с телесни увреждания, причинени при пътно транспортно - произшествие на 12.07.2007 г. от застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество водач на товарен автомобил, Софийски апелативен съд е приел, че полагащото се на ищцата справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД за понесените при произшествието неимуществени вреди възлиза на 200 000 лв., но поради неин принос за настъпването на вредите подлежи на намаляване с ½ до размер на сумата 100 000 лв. на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Решаващият въззивен състав е отчел отсъствието на категорични доказателства по делото за поведението на пострадалата като пешеходец преди и по време на реализиране на произшествието. Независимо от това е преценил, че приносът по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се счете за доказан с оглед констатациите в заключението на съдебно - медицинската експертиза, според които видът и интензитетът на получените от ищцата телесни увреждания предполагат тя да е била прегазена от гумата на товарния автомобил, а не да е ударена от автомобила. Като се е позовал на експертното мнение, съставът на Софийски апелативен съд е обосновал становище, че прегазването предпоставя към момента на съприкосновението с товарния автомобил ищцата да се е намирала на необезопасено място - в близко прилежание по протежение на товарната автокомпозиция или при опит да прескочи твърдата връзка между влекача и ремаркето. Оттук е направил решаващия извод, че неблагоприятните последици от инцидента са причинени в равна степен от пешеходката Т. М. и от водача на товарния автомобил, с оглед на което е намалил с ½ - до размер на сумата 100 000 лв., определеното обезщетение по чл.52 ЗЗД и е присъдил на ищцата сумата 82 000 лв., след приспадане на доброволно изплатеното от ответника обезщетение от 18 000 лв.
Решението на въззивната инстанция е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатираното в производството по чл.288 ГПК отклонение от задължителната практика на ВКС при разрешаване на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.
В константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а и в създадената по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК задължителна практика /решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др./, Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД при произнасяне по релевираното от ответника - застраховател възражение за съпричиняване.
Произшествието е реализирано на 12.07.2007 г. на [улица]в [населено място], непосредствено преди регулираното със светофарна уредба кръстовището с [улица]. В съставените от органите на МВР документи - констативен протокол, скица и протокол за оглед на местопроизшествието, няма категорични данни за механизма на произшествието и най-вече за поведението на пешеходката Т. М. преди и по време на настъпването му. Единственият факт, за който съществуват безспорни доказателства, е че ищцата е претърпяла множество тежки телесни травми в резултат на съприкосновение с намиращия се на кръстовището товарен автомобил „И.” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от застрахования в [фирма] водач И. Й., докато е пресичала [улица]. В заключението на назначената от Пернишки окръжен съд разширена автотехническа експертиза, базирано на скицата и на огледния протокол, е отразено, че произшествието е настъпило при удар на пешеходката с предната дясна част на автомобила по време, когато тя е пресичала пътното платно заедно с двете си деца от ляво на дясно за водача, като водачът е имал техническа възможност да я забележи още от момента, в който тя е предприела пресичането от намиращата се в лявата страна на платното автобусна спирка. Вещите лица са се позовали изрично на липсата на данни и на доказателства по време на инцидента ищцата да се е движила по пътното платно успоредно на автомобила или да е правила опит да пресича уличното платно чрез прескачане на твърдата връзка между ремаркето и влекача. Изразили са и мнение, че инцидентът е бил технически предотвратим за водача при условие, че същият е предприел маневрата потегляне и преминаване през кръстовището едва след изчакване на пешеходката да пресече улицата. В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел малолетният син на ищцата И. Т. /11 г./ - очевидец на произшествието. Разпитът е проведен в присъствието на социален работник, а дадените показания за обстоятелствата около събитието са логични и последователни. Свидетелят е обяснил, че майка му е тръгнала да пресича уличното платно при „светещо зелено човече”, т. е. след подаден от светофарната уредба на кръстовището зелен светлинен сигнал за пешеходци; че е помахала на водача на товарния автомобил да я изчака да премине на отсрещната страна, но той е потеглил внезапно преди тя да е приключила пресичането, удряйки я с предната част на автомобила и поваляйки я под гумите му. Преценени във връзка със заключението на автотехническата експертиза, показанията опровергават твърдението на застрахователя за принос на пострадалата пешеходка за настъпване на произшествието и на произлезлите от него тежки телесни увреждания. Изводът на въззивния съд, че установените от съдебно - медицинската експертиза телесни травми насочват към неправомерно поведение на ищцата, изразяващо се в неразрешено движение успоредно на товарния автомобил или в опит за прескачане на твърдата връзка между ремаркето и влекача на автомобила, произтича от предположения, неподкрепени с относими към факта на съпричиняването доказателства. Необоснованият извод за наличие на съпричиняване е обусловил и неправилното приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, по силата на която определеното според принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди е намалено от 200 000 лв. на 100 000 лв.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК в допуснатата до касационно обжалване част, а спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция като се присъди на ищцата претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ обезщетение в размер на разликата над сумата 82 000 лв. до сумата 182 000 лв. или сумата 100 000 лв.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на касаторката направените по повод на касационното производство разноски, отразени в списък по чл.80 ГПК, в размер на сумата 7 200 лв. /платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.02.2012 г./.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 4 000 лв., изчислена върху допълнително присъденото обезщетение по чл.226 КЗ.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 724 от 22.07.2010 г., постановено по гр. д. № 185/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 18.12.2009 г. по гр. д. № 832/2008 г. на Пернишки окръжен съд е отхвърлен предявеният от Т. Р. М. против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 82 000 лв. до сумата 132 000 лв., както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за разликата над сумата 132 000 лв. до сумата 182 000 лв., и вместо това постановява :
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Т. Р. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 100 000 лв. /сто хиляди лв./ - допълнително обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди във връзка с причинени при пътно - транспортно произшествие на 12.07.2007 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от 12.07.2007 г. до окончателното плащане, както и сумата 7 200 лв. /седем хиляди и двеста лв./ - разноски за касационното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 4 000 лв. /четири хиляди лв./ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |