Р Е Ш Е Н И Е № 50 Гр. София, 06 февруари 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Н. Панчева като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 992/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура – Плевен против присъда № 22/20. 07. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 472/2022 год. по описа на Окръжен съд – Плевен. С протеста е заявено единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон. Изразено е становище, че деянието съставлява престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. В писмено допълнение към протеста, депозирано по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, представителят на държавното обвинение изразява несъгласие с извода на съда за малозначителност на деянието и му противопоставя доводи, че тъй като същото е осъществено в условията на пандемия, при равни други условия то разкрива завишена обществена опасност. Поддържа се, че поради смъртоносния му характер COVID-19 удовлетворява едновременно изискванията на закона за наличие на пандемия и на извънредно положение. Твърди се, че възникването или реализирането на конкретен здравен риск за трети лица, с които евентуално подсъдимият е влязъл в контакт, е несъставомерна последица от деянието, която може да обуслови отговорност за друго престъпление в съвкупност с посегателството по чл. 355, ал. 2 от НК, респ. отсъствието на такъв риск не оказва влияние върху степента на обществена опасност на извършеното. Поставен е акцент върху особеностите на заболяването – относително дълъг инкубационен период и възможност за асимптомно протичане, поради които и най-незначителното отклоняване от въведените противоепидемични мерки създава значителен риск за общественото здраве. Сочи се, че са направени предположения относно здравословното състояние на подсъдимия вследствие на което съдът е достигнал до незаконосъобразен извод, че поведението му не е създало опасност за околните. Изложени са и доводи, че не са били установени по несъмнен начин редица обстоятелства: дали отрицателният бърз антигенен тест се отнася именно за подсъдимия; дали той е имал нужните умения да вземе сам пробата, за да извърши изследването; дали действително в семейството му е имало малолетно лице и ако е имало такова наистина ли здравословното му състояние е налагало подсъдимият да напусне адреса, на който е изпълнявано предписанието на здравните власти за изолация. В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста. Намира, че материалният закон е приложен правилно, тъй като деянието на подсъдимия е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Подс. К. А., редовно уведомен за съдебното заседание, не изразява лично или чрез своя защитник становището си по основателността на касационния протест. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 7/29.03. 2022 год. по н. о. х. д. № 283/2021 год. Районен съд – Левски е признал подс. К. Б. А. за виновен в това, че за времето от 27. 05. 2021 год. до 01. 06. 2021 год., в [населено място], при условията на продължавано престъпление нарушил мярка против разпространяването на заразна болест по хората, наложена със Заповед № РД-01-354/18. 05. 2021 год. на Министъра на здравеопазването, като поставен под карантина с предписание № 106823/24. 05. 2021 год. не изпълнил задължението си да не напуска дома си, в който е посочил, че ще пребивава в посочения в предписанието срок от 24. 05. 2021 год. до 02. 06. 2021г. вкл., като деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, обявена с Решение № 325/14. 05. 2020 год. на Министерски съвет на Република България за обявяване на извънредна епидемична обстановка и удължена с Решение № 395/28. 04. 2021 год. и с Решение № 426/26. 05. 2021 год. на Министерски съвет на Република България, поради което и на основание чл. 355, ал. 2, пр.2 вр. ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия като с присъда № 22/20. 07. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 472/2022 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, е отменен и А. е оправдан по повдигнатото му обвинение. Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен. По обхвата на касационната проверка: Изричното обсъждане на този въпрос е наложително предвид съдържанието на протеста и допълнението към него. Първоначално върховната съдебна инстанция е била сезирана с искане за проверка единствено на материалната законосъобразност на въззивния съдебен акт. Този извод се налага при внимателен преглед на сезиращия документ, в чиято обстоятелствена част изрично е посочено, че „… присъдата е постановена в нарушение на закона, което представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК“, а искането на представителя на държавното обвинение е за отмяната ѝ поради нарушения на материалния закон. Едва в допълнението към протеста наред с доводите за неправилно приложение на закона са отправени и упреци към доказателствената дейност на окръжния съд като на преден план са изведени твърдения за направени от него недопустими предположения относно част от релевантните факти и за редица неизяснени според прокурора обстоятелства. По своята същност последните аргументи представляват оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Тези доводи са заявени едва с депозираното на 25. 10. 2022 год. допълнение към касационния протест, т. е. това е сторено след като на 04. 08. 2022 год. е изтекъл законно установеният срок за атакуване на въззивния съдебен акт. Действително съгласно чл. 351, ал. 4 от НПК страните могат да допълнят писмено подадените от тях жалби и протести до даване ход на делото. Това обаче може да бъде сторено само в рамките на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, заявени в срока за атакуване на въззивния съдебен акт. Само в този срок е възможно и допустимо да се разширява обхвата на претендираната от страната касационна проверка като се прибавят и незаявени първоначално касационни основания. Това е така предвид спецификата на касационното производство и очертаните в чл. 347 от НПК предели на касационната проверка. С оглед изложеното настоящият съдебен състав не дължи отговор на възраженията за наличие на касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По доводите за неправилно приложение на материалния закон: Извършената касационна проверка не установи да е допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК с оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2 от НК. С изложените в протеста доводи прокурорът на практика настоява да се приеме, че спецификата на престъплението по чл. 355 от НК и като такова против общественото здраве и осъществяването му в условията на пандемия изначално изключват възможността деянието да бъде преценено като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Подобно разбиране не отчита, че систематичното място на цитираната разпоредба е в общата част на НК, което я прави принципно приложима към всички престъпни състави, уредени в особената част на наказателния закон. За да бъде определено едно деяние като малозначително, респ., за да се изключи малозначителността му като основание за отпадане на наказателната отговорност, следва да бъде обсъдена конкретната обществена опасност на извършеното. Подходът при преценката за степента на засягане на обществените отношения е комплексен и обектът на наказателно правна защита и размерът на предвиденото наказание могат да послужат само като отправна точка, но не като и единствен или водещ критерий. Без претенции за изчерпателност от значение са също така и обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, върху обществените отношения въобще и в съзнанието на гражданите, конкретният престъпен резултат, наличието или отсъствието на други несъставомерни вредни последици, начинът и средствата за въздействие, субективните характеристики на деянието извън вината – подбуди за извършването, борба на мотиви, цели на дееца и пр. (в същия смисъл Р. № 132/2012 год. по н. д. № 335/2012 год. на І н. о.). Тези принципни положения са съобразени от окръжния съд при преценката му за обществената опасност на деянието на подс. А.. Вярно е, че подсъдимият е бил обвинен в извършването на продължавано престъпление. Няма спор също така, че неспазените от него противоепидемични мерки са му били наложени с цел ограничаване разпространението на силно заразно заболяване с немалък инкубационен период. В същото време при всеки от двата епизода от инкриминираната деятелност А. е напуснал дома си не защото е целял да задоволи свой личен каприз, какъвто например би бил налице при посещението на развлекателни мероприятия или питейни заведения. В първия от случаите отклонението от предписаните противоепидемични мерки е било ограничено до посещение на личния лекар и е било мотивирано от получения от РЗИ – Видин отговор на изпратения от подсъдимия имейл, че за отмяна на карантината му се изисква отрицателен резултат, издаден от лечебно заведение, а във втория – от необходимостта да бъдат набавени лекарства за болното му внуче. Наред с това, както правилно е отбелязал окръжният съд, поставянето под карантина не е било свързано със заболяване на дееца или на членове на неговото домакинство, нито пък е последица от контакта му с други лица извън това домакинство, които са били инфектирани с CОVID-19. Единствената причина за изолирането на подсъдимия е било пристигането му от рискова държава. За времето на карантината той не е развил симптоми на заболяването, не е посещавал личния си лекар или здравно заведение по този повод и не му е поставяна подобна диагноза. Със заболяването не са били диагностицирани и близките му, поради което не може да бъде направен извод и евентуално безсимптомно протичане на болестта (в който случай изводите за малозначителност на конкретното деяние биха могли и да подлежат на преоценка), за неправилно взета проба от извършения бърз антигенен тест или неточен резултат от последния. Не е без значение и обстоятелството, че второто от двете деяния, включени от прокурора в продължаваното престъпление, е извършено само ден преди изтичане на наложената карантина. Изложеното недвусмислено показва, че с двукратното напускане на дома си подсъдимият не е застрашил здравето и живота на околните. Отделно от това данните за личността на подсъдимия го разкриват в положителна светлина. Същият е в зряла възраст, настъпила е реабилитация за осъжданията му за престъпления, извършени в периода 1980 – 1993 год., семеен е и полага грижи за близките си. Налице са достатъчно доказателства, че е спазвал предписанията на здравните власти, дадени му преди и след настоящия случай, т. е касае се за изолирана проява, а не за системно неглижиране на установения в страната правов ред. С оглед всички тези обстоятелства касационната инстанция намира за законосъобразен извода на окръжния съд, че извършеното от подсъдимия само формално осъществява от обективна и субективна страна престъпен състав на чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Защитените с цитираната норма обществени отношения не са съществено и сериозно засегнати с деянието на А., което предвид явно незначителната му степен на обществена опасност не може да бъде третирано като престъпление. Не са налице претендираните от държавното обвинение основания за отмяна на въззивния съдебен акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 22/20. 07. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 472/2022 год. по описа на Окръжен съд – Плевен. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.