О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 450 гр. София, 02.08.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1550/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като [фирма] - [населено място], срещу определение № 310 от 05.05.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 233/2017 г. на Окръжен съд - Ловеч. С посоченото определение е потвърдено определение № 45 от 19.04.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда на земеделска земя рег. № 3229/11.04.2017 г. на нотариус С. И. с рег. № 016, поискано с молба вх. № 2010/19.04.2017 г. по описа на Служба по вписванията - Л.. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда оплакване, че окръжният съд се е отклонил от разясненията в т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е приел, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени документи, удостоверяващи правото на собственост на арендодателя, респ. наследствените права на арендодателите - съсобственици, върху отдадените под аренда имоти, предвид новата редакция на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ в сила от 07.02.2017 г. Поддържа доводи, че извършената от съдията по вписвания и впоследствие от окръжния съд преценка дали анексът е подписан от арендодател/арендодатели, притежаващ/и повече от 50 на сто идеални части от арендувания имот, съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт и е основание за отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ за вписване. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси : 1. За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията след влизане в сила на промяната в Закона за аренда в земеделието /изменение ДВ бр.13 от 7.ІІ.2017 г./ на чл.3, ал.4 от закона, документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, както и документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда; 2. Непредставянето от страна на заявителя пред съдията по вписванията на доказателства във връзка с въведените изисквания на разпоредбата на чл.3 ал.4 от Закона за аренда в земеделието на доказателства води ли до нередовност на заявлението съгласно разпоредбата на чл.32а от ПВ и следва ли да бъде постановен отказ на вписването; 3. Следва ли разпоредбата на чл.3 ал.4 от Закона за аренда в земеделието да бъде прилагана и по отношение на анексите по чл.18 от ЗАЗ, сключени към първоначалните договори за аренда или същата се прилага само за нови договори за аренда след влизане в сила на промяната на ЗАЗ. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдение, че посочените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т.6, определение №14/12.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4482/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 281/05.06.2015 г. по ч. т. д. № 983/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 94/30.01.2014 г. по ч. гр. д. № 4482/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., както и с практиката по аналогични дела в определение № 167/10.04.2017 г. по ч. гр. д. № 164/2017 г. на Окръжен съд - Велико Търново и определение № 181/12.04.2015 г. по ч. т. д. № 215/2017 г. на Окръжен съд - Велико Търново. Изложение са и съображения за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдията по вписванията от Служба по вписванията при Районен съд - Ловеч, съставът на Окръжен съд - Ловеч е съобразил изменението на чл.3, ал.4 ЗАЗ, обн. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г., и е приел, че представеният за вписване анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда на земеделски земи не отговаря на въведените с изменената разпоредба изисквания, тъй като не съдържа информация дали упълномощителят Х. Н. Х. - наследник на общия наследодател Х. Ц. Н., е единствен наследник и кои са другите сънаследници (ако има такива), притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от земеделските земи, обект на арендното правоотношение, т. е. дали е изпълнено изискването на чл.3, ал.4 ЗАЗ като предпоставка за вписване на анекса. Съдебният състав се е позовал на указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС и е преценил, че поради липса на информация за правата на упълномощителя - арендодател, както и на представени със заявлението доказателства за изпълнение на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ, анексът няма необходимото съдържание по смисъла на чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията по отношение идентификацията на страните и поради отсъствието на индивидуализация на арендодателя /респ. арендодателите/, легитимиран да сключи договор за аренда на земеделска земя съгласно чл.3, ал.4 ЗАЗ в действащата след 07.02.2017 г. редакция, не може да бъде вписан. Като допълнителен аргумент за потвърждаване на отказа за вписване е посочено и това, че с анекса се цели заобикаляне на чл.3, ал.4 ЗАЗ, тъй като със сключването му се променя не само срока на договора за аренда, но и цената на арендното плащане, представляваща съществено условие на договора. По допускане на касационното обжалване : Обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол по първия формулиран от частния жалбоподател правен въпрос. Разрешаването на този въпрос е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да впише анекса за продължаване срока на договора за аренда, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като изводът на окръжния съд за несъответствие на съдържанието на анекса с материалноправните изисквания на чл.3, ал.4 ЗАЗ в новата редакция от ДВ бр.13/2017 г. и за липсата на доказателства за тяхното изпълнение е формиран в отклонение от задължителните указания в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради констатираното отклонение от задължителната практика на ВКС в цитираното тълкувателно решение не следва да се обсъждат твърденията на частния жалбоподател за противоречие на обжалваното определение с определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, по въпроса за обхвата на допустимата от съдията по вписвания проверка. Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва необходимостта от обсъждане и на останалите две основания, с които е обосновано искането за достъп до касационно обжалване по първия поставен въпрос - чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпросите по п.2 и п.3 от изложението са от значение за правилността на постановеното от Окръжен съд - Ловеч определение и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. По съществото на частната касационна жалба : В т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че „съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВ/; по своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон”. При постановяване на обжалваното определение съставът на Окръжен съд - Ловеч се е позовал на постановките в цитираното тълкувателно решение, но като краен резултат се е произнесъл в противоречие с тях, като е потвърдил отказа на съдията по вписване да впише анекса за продължаване на срока на вече вписан договор за аренда, мотивиран с липсата на информация в анекса и на представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ, ред. ДВ бр.13/2017 г. Разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ в редакцията от ДВ бр.13/2017 г. предвижда, че договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ в редакцията от ДВ бр.13/2017 г. предвижда, че договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Съдържащата се в чл.3, ал.4 ЗАЗ уредба е относима към материалноправната легитимация на арендодателя/арендодателите за сключване на договор за аренда, поради което преценката от страна на съдията по вписвания дали при подписването на анекса са изпълнени изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. Извършването на проверка относно материалноправните предпоставки на акта, без това да е предвидено изрично в закона, е извън правомощията на съдията по вписвания и води до незаконосъобразност на отказа за вписване, а съответно и до неправилност на определението на окръжния съд за неговото потвърждаване. В този смисъл е и определение № 420 от 24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1036/2017 г., постановено от настоящия състав на ВКС по аналогичен правен спор. Поради изложените съображения обжалваното определение и потвърдения с него отказ за вписване следва да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на Служба по вписванията - Л. за извършване на поисканото вписване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 310 от 05.05.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 233/2017 г. на Окръжен съд - Ловеч, и потвърденото с него определение № 45 от 19.04.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда на земеделска земя рег. № 3229/11.04.2017 г. на нотариус С. И. с рег. № 016, поискано с молба вх. № 2010/19.04.2017 г. по описа на Служба по вписванията - Л.. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията - Л. за извършване на вписването, поискано с молба вх. № 2010/19.04.2017 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :