Р Е Ш Е Н И Е № 312
гр.София, 11 ноември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и прокурора от ВКП Петър Долапчиев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 981/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест,подаден от Апелативна прокуратура-София и касационни жалби -лично от подсъдимия и неговия защитник –адв.Л. срещу решение №105 от 25.03.2014 г., постановено по внохд №112/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав.
В протеста е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК –явна несправедливост на определеното от въззивната инстанция наказание лишаване от свобода на подсъдимия С. П., в посока необоснованото му занижаване. Посочва се, че неправилно апелативният съд е приел, че влошеното здравословно състояние на подсъдимия представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, даващо основание за приложението на чл.55 от НК.Изразява се становище за правилност в дейността на първостепенния съд по оценка на всички онези обстоятелства, които имат характер на отегчаващи и които обосновават извод за завишена степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Моли се да бъде отменено протестираното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.
В жалбата, депозирана от адв.Л. ,защитник на подсъдимия П. се правят оплаквания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК.Касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с отказа на апелативния съд да допусне до разпит в качеството на свидетели поемните лица по протокола за разпознаване по снимки, както и лицето ,присъствало при проведения обиск на подсъдимия по реда на ЗМВР,което сериозно е ограничило правото на защита на подсъдимия П..Възразява се срещу кредитирането от страна на решаващия съд на протокола за претърсване и изземване като годно доказателствено средство, доколкото от разпита на поемните лица по този протокол, са се установили множество нарушения на процесуалните правила,допуснати при извършването на коментираното следствено действие.На следващо място се посочва ,че е налице противоречие между диспозитива и мотивите на въззивното решение,както и в самите мотиви по отношение теглото и активно действащия компонент на високорисковото наркотично вещество-коноп, за което се твърди ,че подсъдимият е разпространил на св.П., съответно ,че държи в дома си. Твърди се и че въззивното решение се базира на предположения, доколкото съдът е приел, че свидетелят П. има запазена психическа годност ,без да е назначил и изслушал СПЕ. Неправилното приложение на материалния закон се мотивира с това ,че по делото липсват доказателства, че намереното в дома на подсъдимия наркотично вещество е негово, както и че е държано с цел разпространение.Според защитника материалният закон е приложен неправилно и по отношение направеното групиране на наложеното наказание по настоящето дело с това по нохд №16853/2010 г. на СРС, тъй като с Решение №8 от 28.02.2014 г., постановено по н.д.№2088/2013 г. на ВКС,делото е било възобновено. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се аргументира с неправилност в изводите на съда, че представляват отегчаващи отговорността обстоятелства: 1. предишните осъждания, доколкото те са включени в квалификацията опасен рецидив; 2. липсата на трудова ангажираност, доколкото САС не е разполагал с данни в тази насока; 3. че деянието е извършено по време на изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест”,при положение ,че по това дело производството е възобновено; 4. броя на деянията ,включени в състава на продължаваното престъпление, доколкото се касае само за две деяния. Застъпва се становището ,че е следвало да бъдат отчетени високия процент инвалидност на подсъдимия и данните за ниския социален статус,които да доведат до допълнителна редукция на наказанието лишаване от свобода и до пълна отмяна на наказанието глоба.Правят се алтернативни искания-да бъде отменено въззивното решение и подсъдимия оправдан или делото върнато за ново разглеждане, или изменено решението на САС , наложеното наказание лишаване от свобода-намалено ,а наказанието глоба-отменено.
В жалбата, подадена лично от подсъдимия С. П. се оспорва доказателствената стойност на протокола за доброволно предаване , на протокола за разпознаване по снимки, както и на протокола за претърсване и изземване. Посочва се, че предвид малкото количество на наркотичното вещество и ниската му стойност, случаят е малозначителен и би следвало да се приложи чл.9 ал.2 от НК.Твърди се ,че определението на СГС,с което е дадено разрешение за претърсване и изземване в дома на подсъдимия е документ с невярно съдържание,тъй като липсва име на съдията ,дата и заверка за верността с оригинала ,а поставения печат е на друг съдебен състав. Моли се да бъде отменено решението на САС и подсъдимият да бъде оправдан ,или делото върнато за ново разглеждане на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. В заключение се посочва, че С. П. е пенсионер по болест ,поради което е недопустимо да му бъде налагана глоба в размер на 10 000 лв.
Постъпило е възражение от подсъдимия С. П. срещу подадения касационен протест, в което се твърди ,че той е незаконосъобразен .
В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен по изложените в него съображения.
Защитникът на подсъдимия- адв.А. моли да бъде оставен без уважение протеста на прокуратурата,а касационната жалба-уважена по изложените в нея доводи, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата. Моли подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно-делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В последната си дума подсъдимият С. П. заявява ,че е невинен и моли да бъде оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби и протеста, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда от 15.01.2014 г., постановена по внохд №1541/2013 г., Софийски градски съд, НО, 3 състав е признал подсъдимия С. К. П. за виновен в това ,че за времето от 12.08.2012 г.до 17.08.2012 г.в [населено място], в къща, находяща се на [улица], в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество марихуана, както следва: 1. На 12.08.2012 г., около 21.00 часа, в [населено място], в къща, находяща се на [улица] ,без надлежно разрешително разпространил ,като продал на Т. П. П. високорисково наркотично вещество –коноп с нето тегло 0,36 гр. с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 2,2%,на стойност 2,16 лв. и 2. На 17.08.2012 г. до 10.00 часа , в [населено място], в къща, находяща се на [улица] ,без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество –коноп с нето тегло 1,01 гр. с активно действащ компонент Д.-9-тетрахидроканабинол 3%, на стойност 6,06 лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.2 предл.последно т.4 във вр.с ал.1 пр.4 алт.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б” във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим ,в затвор и наказание глоба в размер на 20000 лв.
На основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 ал.1 и ал.3 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание измежду наказанията ,наложени по настоящето дело и по нохд №16853/10 г. на СРС,НО,98 състав,а именно шест години лишаване от свобода,както и наказание глоба в размер на 20 000 лв., присъединено изцяло към наказанието лишаване от свобода.
Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода ,в затвор.
На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено, времето през което подсъдимият П. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по нохд №16853/2010 г. на СРС,НО,98 състав ,считано от 15.05.2010 г.до освобождаването му.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства,както и по направените по делото разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия.
По жалба на защитника на подсъдимия П.-адв.Л.,пред Софийски апелативен съд, НО, 7 състав е било образувано внохд №112/14 г., приключило с решение №105 от 25.03.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наказанието, наложено на подсъдимия С. П., като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК е било намалено наказанието лишаване от свобода от шест години на три години и шест месеца, а наказанието глоба- от 20 000 лв. на 10 000 лв. Присъдата на СГС е била изменена и в частта ,относно определеното общо наказание, като на основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 ал.1 от НК е било определено едно общо и най-тежко наказание по настоящето дело и по нохд №16853/10 г. на СРС, НО в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим ,в затвор, към което наказание, на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 10000 лв. Постановено е полагането на съответни медицински грижи по отношение подсъдимия П. по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,на основание чл.40 ал.4 от НК.Присъдата в останалата част е потвърдена.
Касационната инстанция не намира да са допуснати претендираните от защитата и подсъдимия съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се набелязват нарушения. Точно обратното – констатира се правилност ,логическа последователност и издържаност, намерила аргументирана обосновка в мотивите към въззивното решение. Софийският апелативен съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителното му съдържание. Въззивното решение съдържа подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия, като наред с това съдебният състав е отговорил убедително и на направените от подсъдимия и защитника му възражения, поради което отправеният в тази насока упрек в касационните жалби, е лишен от основание.
Оплакването на защитата на подсъдимия, че неоснователно въззивната инстанция е отказала да разпита поемните лица по протокола за разпознаване /л.31,32 от ДП/ и свидетеля по протокола за личен обиск /л.6 от ДП/, не може да бъде възприето. Следва да се отбележи ,че преценката за относимостта и допустимостта на поискани за събиране доказателства от страните, е изцяло в правомощията на съда, който е длъжен мотивирано да се произнесе по искането. Видно от протокола от съдебното заседание , проведено на 24.02.2014 г., съставът на апелативния съд, след като е обсъдил направените доказателствени искания, мотивирано ги е отхвърлил. В допълнение към изложеното от страна на САС, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи, че провеждането на процесуално следственото действие „разпознаване”, в конкретният случай изобщо не е било нужно /така както е приел в мотивите си и първоинстанционния съд/, доколкото свидетелят П. е познавал подсъдимия значително време преди инкриминираното деяние и в разпитите си на досъдебното производство го е идентифицирал в достатъчна степен по име, адрес, имена на брат и баща , включително и с оглед съобщеното от свидетеля обстоятелството, че подсъдимият към този момент търпи в дома си мярка за неотклонение „домашен арест”. Освен това, прегледът на коментирания протокол за разпознаване не сочи на претендираните от защитата нарушения, тъй като отразяванията в процесуалния документ, изписани саморъчно следват логиката на съставяне на протокола, който в частта относно датата , мястото, разследващия орган, номера на делото, разпознаваните лица и разпознаващия е бил подготвен на печатащо устройство/посочените обстоятелства са предварително известни/, а в последствие при самото провеждане на следственото действие, имената на участвалите поемни лица и конкретните резултати от разпознаването са изписани саморъчно. Нещо повече, подписи на поемните лица се съдържат не само при приключването на протокола, но и в края на първа страница от него, както и в началото на втора страница, а така също и в графата,отразяваща, че искания, възражения и бележки не са направени.
Що се отнася до искането на защитата за разпит на свидетеля по протокола за личен обиск на подсъдимия,съставен по ЗМВР, изложените мотиви от апелативната инстанция, за това ,че този документ няма процесуална стойност, тъй като не е съставен по реда на НПК, поради което и вписания в него свидетел не следва да се разпитва, напълно се споделят.
На следващо място не може да бъде споделено и оплакването на защитата и подсъдимия ,че съдът не е изследвал посредством СПЕ годността на свидетеля П. да възприема и възпроизвежда правилно факти от действителността. Впрочем както в първоинстанционното ,така и във въззивното производство подобно искане от защитата изобщо не е правено. Действително по силата на служебното начало, съдът може сам да назначи СПЕ, която да се произнесе по годността на едно лице да бъде свидетел, но само тогава, когато съществува съмнение относно способността му, с оглед физическото и психическо му състояние правилно да възприема фактите и да дава показания за тях. По отношение свидетелят П. такава преценка е била извършена от апелативния съд и тя е убедително защитена в решението му на л.51 от съд.дело. Единствено данните за епизодична употреба на марихуана /само през почивните дни/ към момента на деянието, преценени на базата на обстоятелствата ,че към същият този момент свидетелят е работел, че употребата е преустановена повече от шест месеца преди датата на провеждането на разпит на свидетеля П. в първоинстанционното производство, както и на базата на ясните и хронологически подредени показания, депозирани и в двете фази на процеса, не дават основание да се счита ,че съществува съмнение относно свидетелската му годност, което да мотивира назначаването на експертно заключение. Тук е мястото да се отбележи,че наличието на свидетелска годност не следва да бъде обвързвано с преценка за задължителна достоверност на заявеното от свидетеля. В настоящият случай решаващите съдилища детайлно са обсъдили причините ,поради които са възприели като обективно дадени показанията на св.П. и убедително са ги защитили в съдебните си актове.
Събраните по делото доказателства,преценени в тяхната корелативна връзка и съвкупност сочат на това ,че първоначално на св.П. е проведен личен обиск по реда на ЗМВР в 22,35 часа на 12.08.2012 г.,при което действие не е намерено наркотично вещество,а по-късно на 13.08.2012 г. с Протокол за доброволно предаване св.Т. П. е предал на разследващия орган намираща се в него суха тревна маса. Двете действия са в хронологична последователност,а обяснението за това къде се е намирало наркотичното вещество /при разкопчаване на колана на свидетеля е изпаднало/ и защо не е било открито при личния обиск, се съдържа в свидетелските показания на В. А. и К. Д.. В този смисъл претенцията на подсъдимия за това ,че протоколът за доброволно предаване няма доказателствена стойност , понеже е налице несъотвествие в часовете и датите на съставяне на двата протокола /за личен обиск и за доброволно предаване/, респективно на извършването на полицейската проверка по отношение на Т. П. ,не се възприема.
Неоснователно е и твърдението му ,че определението на СГС ,с което е дадено разрешение за извършване на претърсване и изземване в жилището на подсъдимия П. е документ с невярно съдържание,тъй като в него липсва името на съдията, датата на издаването му, заверка за верността му с оригинала,а поставения печат е на 26 състав ,вместо на 29 състав. На л.41 от ДП се намира определение ,издадено от СГС,с което на основание чл.161 ал.1 от НПК се разрешава извършването на претърсване и изземване на адрес [населено място], [улица] ,ет.1,обитаван от С. К. П., който съдебен акт съдържа всички необходими реквизити :дата, име на съдия и наименование на съда, номера на частното дело, по което се разглежда искането на СРП, номера на досъдебното производство, по което се прави искането, от кого е направено искането за разрешение ,мотиви за взетото решение,както и самото решение на съда. Това определение е в оригинал, подписано е от издалия го съдия и е подпечатано с печата на Софийски градски съд,Наказателно отделение/отделните състави в Наказателното отделение нямат самостоятелни печати/.
На следващо място, касационната инстанция напълно споделя изложените мотиви от въззивния съд досежно процесуалната валидност на протокола за претърсване и изземване. На л.51 и 52 от въззивното решение, САС в детайли е обсъдил показанията на поемното лице по протокола за претърсване и изземване ,разпитано в качеството на свидетел- А. Л., като е съпоставил информацията , изложена от него с тази , предоставена от свидетелите Д. Н. и П. П. и обосновано е стигнал до заключението ,че през цялото време на осъществяване на коментираното процесуално-следствено действие са присъствали както поемни лица /същите са влезли в жилището на подсъдимия заедно с разследващия полицай/, така и подсъдимия и неговия баща; че е била осигурена възможност на поемните лица да наблюдават извършваните действия, независимо ,че те са стояли в коридора, доколкото всички врати са били отворени, като е имало видимост към отделните помещения и полицаите са обявявали кое помещение ще претърсят. Независимо, че св.Л. не е видял точното място, където е било намерено наркотичното вещество, той е възприел найлоновото пликче, в което то се е намирало и е положил подпис върху опаковката му, като такъв подпис впрочем е положен и от другото поемно лице-св.Т. Д./независимо, че тази свидетелка демонстрира липса на спомен да е присъствала на коментираното следствено действие, тя не отрича да е подписала протокола, обективиращ неговото извършване, а и за присъствието й свидетелстват както св.А. Л., така и полицейските служители/. При това положение се налага извода, че след като на поемните лица е била осигурена обективна възможност да наблюдават извършваните действия по претърсване и изземване, неизпълнението или некачественото изпълнение на това задължение от тяхна страна,не може да доведе до дискредитиране на резултатите от самото следствено действие и до опорочаване на съставения протокол , който го обективира. Твърдението на подсъдимия,че полицейските служители са го удряли пред родителите му и брат му, не се подкрепя от доказателствата по делото, включително и от показанията на неговата майка –св.Д. П..
По-нататък ,касационната инстанция констатира ,че действително са допуснати известни неточности във въззивното решение при описание на теглото и процентното съдържание на активно действащия компонент на продаденото от подсъдимия С. П. на св.П. и на намереното в дома на подсъдимия високо рисково наркотично вещество. Доколкото въззивната инстанция изцяло е възприела установените от първоинстанционния съд факти, в които индивидуализацията на инкриминираното наркотично вещество е напълно коректна , като изрично е посочила в решението си ,че „възприетата от състава на СГС фактическата обстановка се оценява като обективно установена и от настоящият въззивен състав” и доколкото при описанието на наркотичното вещество , предмет на двете деяния в рамките на продължаваното престъпление, тя се е позовала на намиращите се в кориците на делото експертни заключения /изрично цитирани/, допуснатите грешки при отразяване на теглото на наркотичното вещество и процентното съдържание на активно действащият му компонент не се отразяват съществено на качеството на съдебния акт, тъй като е очевидно , че са технически. Диспозитива на решението на САС, с който се потвърждава първоинстанционната присъда/с изключение на частта досежно наказанието/, преодолява каквото и да е било съмнение относно волята на съда, за това, че подсъдимият С. П. е осъден за две деяния в рамките на продължавано престъпление, а именно за разпространение чрез продажба на Т. П. П. високорисково наркотично вещество –коноп с нето тегло 0,36 гр. с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 2,2%, на стойност 2,16 лв. и за държане с цел разпространение на наркотично вещество –коноп ,с нето тегло 1,01 гр. с активно действащ компонент Д.-9-тетрахидроканабинол 3%,на стойност 6,06 лв.
При установените фактически положения от решаващите инстанции, резултат от процесуалната им дейност по оценка на доказателствата ,при която дейност не са допуснати процесуални нарушения, материалният закон е бил приложен правилно. Изложени са убедителни съображения относно обективната и субективна съставомерност на деянието ,в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен, а така също и по отношение квалифициращото обстоятелство-опасен рецидив.
Целта за разпространение на наркотичното вещество ,предмет на второто деяние ,включено в продължаваното престъпление,оспорена от защитата на подсъдимия, се извежда от показанията на св.П. за предназначението на наркотичните вещества,държани от подсъдимия през процесния период, от откритите в стаята на подсъдимия електронни везни, върху които по експертен път е установено наличието на следи от наркотични вещества, като този обективен факт на практика потвърждава заявеното от свидетеля П., че подсъдимия си е служел с електронна везна при размерване на марихуаната, която е закупувал от него.
Неоснователно е и искането на подсъдимия за приложението на чл.9 ал.2 от НК. В принципен план, когато се обсъжда въпроса дали едно деяние, което макар и формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление ,поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и затова не е престъпно,следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на дадено престъпление. В този смисъл малкото количество наркотично вещество ,предмет на престъплението и ниската му стойност, като единствен аргумент, не са достатъчни за обосноваване приложението на чл.9 ал.2 от НК. В случая се касае за продължавано престъпление, включващо разпространение на високорисково наркотично вещество и държане със цел разпространение ,което сочи на завишена степен на обществена опасност на деянието. На следващо място, данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката дали деянието е малозначително или обществената му опасност е явно незначителна, не следва да бъдат пренебрегвани. Подсъдимият е осъждан, като миналите му осъждания са все за тежки умишлени престъпления, включително и за държане на високорискови наркотични вещества. Не следва да бъде подминаван и факта ,че деянието по настоящето дело е извършено при условията на опасен рецидив. С оглед обсъдените по-горе съображения, касационната инстанция не намира да е допуснато от въззивния съд нарушение на материално правните разпоредби на НК ,поради неприлагането на чл.9 ал.2 от НК.
Основателно е възражението на защитата на подсъдимия за това ,че с приложението на чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 ал.1 и определяне на едно общо и най-тежко наказание по настоящето дело и по нохд №16853/2010 г. по описа на СРС,НО,98 състав е нарушен материалния закон ,поради факта, че нохд №16853/2010 г. е възобновено с решение №8 на ВКС, І н.о., постановено по н.д.№2088/2013 г. Предвид изложеното , касационният съд намира ,че въззивното решение следва да бъде отменено в частта относно определеното на основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 ал.1 от НК общо и най-тежко наказание на подсъдимия С. П. по настоящето дело и по нохд №16853/2010 г. по описа на СРС, НО, 98 състав, като му е определено наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода и на основание чл.23 ал.3 от НК към него е присъединено и наказанието глоба в размер на 10 000 лв. ,както и в частта досежно приложението на чл.59 ал.1 от НК по отношение зачитането на предварителния арест на подсъдимия П. по нохд №16853/2010 г. по описа на СРС, НО, 98 състав.
По-нататък, наказанието лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца, наложено на подсъдимия П., не е явно несправедливо. Налице е изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство /така както е приел въззивният съд/, когато и най-лекото предвидено за конкретното престъпление наказание /пет години лишаване от свобода/ е несъзразмерно тежко и това е влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Видно от изготвената по делото КСМППЕ /л.51-63 от съд.дело/ подсъдимият страда от органично разстройство на личността, както и от епилепсия-големи пристъпи с неуточнена генеза. При преценката за конкретния размер на наказанието ,което подсъдимият следва да понесе в рамките на чл.55 ал.1 т.1 от НК, въззивната инстанция в пълнота е отчела и останалите налични смекчаващи отговорността обстоятелства- малкото количество наркотично вещество, предмет на престъплението и ниската му стойност. Не се констатират неотчетени от решаващия съд смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят допълнително до намаляване на наказанието. Действително предходните осъждания на подсъдимия се включват в квалификацията „опасен рецидив” , поради което не следва да бъдат отново ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства. Не следва да бъде ценено като отегчаващо обстоятелство и това ,че лицето не е трудово ангажирано,доколкото от данните по делото се установява ,че той е пенсионер по болест. Останалите съображения на въззивната инстанция по отношение степента на обществената опасност на конкретното деяние-завишена ,доколкото се касае за продължавано престъпление и на дееца-също висока, предвид предходните осъждания на подсъдимия, които очевидно не са изиграли каквато и да е било превъзпитателна и поправителна роля и отегчаващите отговорността обстоятелства, са правилни и се споделят от настоящата инстанция. В тази връзка следва да се отбележи само, че преценката на въззивния съд за това, че отегчаващо отговорността обстоятелство е и факта ,че деянието по настоящето дело е извършено по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „домашен арест” по друго наказателно производство е правилна, като без значение е обстоятелството, че това наказателно дело впоследствие е било възобновено.
Доводът на прокуратурата ,че наличието на незавършено наказателно производство,водено спрямо П. следва да бъде взето предвид при преценка на неговата личност ,не може да бъде възприет. Противното би нарушило презупцията за невиновност.
В обобщение следва да се посочи, че отмерването на наказанието е сложна комплексна логическа дейност по цялостна оценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, позволяваща установяването на действителната тежест на извършеното престъпление. Конкретният размер на наказанието следва да бъде в съответствие както с тази тежест, с личността на дееца, така и с целите по чл.36 от НК. Ето защо, касационната инстанция приема, че определеното на подсъдимия С. П. наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца не е явно несправедливо и в тази връзка намира ,че и на това основание касационните жалби и протеста следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение наложеното на подсъдимия П. наказание глоба, касационната инстанция счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК. Аргументите за това са свързани от една страна с характеристиките на предмета на престъплението-наркотичното вещество е с общо тегло 1,37 гр. ,на обща стойност 8,22 лв.,а от друга -с обстоятелствата по чл.47 от НК- подсъдимият е с влошено здравословно състояние /призната 98% инвалидност, съгласно решение на ТЕЛК от 12.06.2013 г./ и е пенсионер по болест. С оглед изложеното, ВКС намира, че следва да коригира въззивното решение, като на основание чл.55 ал.2 от НК отмени наложеното на подсъдимия наказание глоба .
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение №105 от 25.03.2014 г., постановено по внохд №112/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, като на основание чл.55 ал.3 от НК НЕ НАЛАГА на подсъдимия С. К. П., [ЕГН] наказание ГЛОБА.
ОТМЕНЯВА въззивното решение в частта относно приложението на чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 от НК, както и по отношение приложението на чл.59 ал.1 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |