Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр. София, 07.07. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Любка Богданова Членове: С. Димитрова Г. Михайлова при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 7121 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С решение от 24.06.2013 г. по гр. д. № 120/ 2013 г. Окръжен съд – Монтана, като потвърждава частично решението от 14.02.2013 г. по гр. д. № 627/ 2012 г, по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на Н. И. П. срещу [фирма] признава за незаконна и отменя заповед № 54/ 21.09.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и осъжда [фирма] да заплати на Н. И. П. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и за периода 21.09. – 21.03.2013 г. сумата 2 287. 20 лв; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 164. 34 лв. и на основание чл. 128, т. 2 КТ за м. юли 2012 г. сумата 98. 83 лв, ведно със законната лихва върху всяка главница от 20.11.2012 г. Решението се обжалва от [фирма] с оплакване, че е постановено в нарушение на чл. 192, ал. 1 КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване в частта по исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ по материалноправния въпрос: Необходимо ли е изрично упълномощаване по чл. 192, ал. 1 КТ в случаите, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на когото е предвидено правомощието да назначава и освобождава служители и работници? Ответникът по касация Н. И. П. не взема становище по касационната жалба. Съдът като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, намира следното: За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че заповедта, с която на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, е подписана за работодател от Л. А. Л. - лице, различно от изпълнителния директор на ответното дружество. В. съд е счел за нарушени изискванията на чл. 192, ал. 1 КТ, а дисциплинарното уволнение на ищеца – за незаконно. Аргумент за обратното не е намерил в това, че Л. Л. е назначен на длъжността „ръководител производствено поделение” – М. – структурната единица, към която на основание прекратения трудов договор ищецът е работил като портиер и в това, че правомощието да назначава и освобождава работници и служители е предвидено в длъжностната характеристика на ръководителя. Според въззивния съд изискванията на чл. 192, ал. 1, пр. 2 КТ са спазени, само когато чрез изрично пълномощно работодателят е делегирал дисциплинарната власт на определено от него лице. При неблагоприятни последици на доказателствената тежест съдът е приел, че упълномощителната сделка, извършена с писменото пълномощно от работодателя в делегация на неговата дисциплинарна власт към ръководителя на производственото поделение следва дисциплинарното уволнение. По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира следното: В случаите, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на когото е предвидено правомощието да назначава и освобождава работници и служители, е налице надлежна делегация чрез упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя. В тази хипотеза друго упълномощаване на дисциплинарната власт на работодателя не се изисква, за да се осъществи изискването на чл. 192, ал. 1, пр. 2 КТ. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 8, ал. 4 КТ, трудовите права и задължения са лични. Разпоредбата се намира в глава Първа, Основни положения на Кодекса, но визира правата и задълженията на работника или служителя. Естеството на основните престации на страните в трудовото правоотношение налага нейното ограничително тълкуване. П. на работника или служителя е лична (intuito personae), защото работната сила е неотделима от нейния носител. Смъртта на работника или служителя е основание за прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 325, т. 11 КТ). Правата и задълженията на работодателя са свързани с управление на дейността на работниците или служителите, т. е. с управление на човешки ресурс за постигане на определени стопански резултати. Основната престация за плащане на трудово възнаграждение е паричният еквивалент за това, че работодателят се възползва от наетата работна сила. Правата и задълженията на работодателя не са лични, а са част от неговото право на собственост на работодателя в най-широк смисъл (чл. 17, ал. 3 от Конституцията). Кодексът допуска да бъде сключен трудов договор и с оглед личността на работодателя, но това е резултат от допълнителна (нетипична) клауза (чл. 325, т. 10 КТ). Аргумент за това, че правата и задълженията на работодателя не са лични следва и от това, че законодателят изрично урежда (допуска) при промяна в собствеността на търговското предприятие или при временно преотстъпване на средствата за производство да се запази трудовото правоотношение при заместване ex lege на работодателя трайно (чл. 123 КТ) или за определен период от време (чл. 123а КТ). Следователно КТ по принцип допуска прехвърляне на работодателските права и задължения, от където следва и изводът, че норма на чл. 8, ал. 4 КТ няма за адресат работодателя. Допълнителен аргумент, който изключва личния характер на престацията на работодателя, следва и от уредбата на търговското представителство. Представителството на търговеца от прокурист и от търговски пълномощник е доброволно; възниква с упълномощителна сделка (чл. 21, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, изр. 1 ТЗ). И прокуристът, и търговският пълномощник с общо пълномощно са овластени да извършват всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. При двата вида търговско представителство обемът на представителната власт е идентичен при изключението, че без изрично пълномощно търговският пълномощник не може да поема менителнични задължения, да сключва договори за заем и да води процеси (чл. 21, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, изр. 2 ТЗ). Следователно в този обем законодателят включва и управлението на човешките ресурси като част от търговското предприятие, от правото на собственост на търговеца. За него ТЗ не изисква изрично пълномощно, а това е допълнителен аргумент, който изключва личния характер на престацията на работодателя по трудовия договор. Изложеното налага извода, че правата и задълженията на работодателя по трудовото правоотношение са имуществени. Те са част от неговото право на собственост в широк смисъл на понятието. При тази тяхна характеристика няма законова пречка да бъдат упражнени от представител, в т. ч. и правото на сключване и на прекратяване на трудовото правоотношение. В управлението на човешкия ресурс работодателят е възможно да среща същите пречки, които институтът на представителството преодолява: време, разстояние и умение. Обосновавайки приложението на института на представителството за работодателската правоспособност, съответно приложение намират неговите разпоредби. Писмена е формата, която учредява надлежната представителна власт за сключване на трудовия договор (чл. 37, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 62, ал. 1 КТ). Писмена е и формата, която учредява надлежна представителна власт за прекратяване на трудовия договор (чл. 44, вр. чл. 37 ЗЗД). При тази изходна тълкувателна позиция материалноправният въпрос, поставен пред касационната инстанция, предполага отговори на два конкретни. Първият, спазено ли е изискването за писмена форма на упълномощаването за правото на сключване и на прекратяване на трудови договори, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя и в неговата длъжностна характеристика е предвидено правомощието да назначава и освобождава работници и служители. Вторият, в тази хипотеза извършена ли е делегация чрез упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя. Писмена е формата на трудовия договор между работодателя и назначения ръководител (чл. 62, ал. 1 КТ). Писмена е и формата на длъжностната характеристика, която работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя (арг. от чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ). Следователно сключеният трудов договор, с който работодателят възлага управлението на отделна структурна единица на своето предприятие и длъжностната характеристика, с която поставя в правомощие на ръководителя на тази единица да назначава и освобождава работниците и служителите в управляваната структура, осъществяват изискването на чл. 37, ал. 1 ЗЗД за писмена форма на упълномощителната сделка за правото на сключване и на прекратяване на трудов договор от името и за сметка на работодателя. Когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя и длъжностната характеристика предвижда правомощието на ръководителя да назначава и освобождава работници и служители, в обема на учредената представителна власт се включва и дисциплинарната власт на работодателя. Това е така, защото дисциплинарното уволнение е само едно от основанията за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). Следователно и то е включено в упълномощителната сделка. След като тя упълномощаване има за най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение, – работодателят е включил и другите две по-леки в обема на представителната власт на ръководителя. По основателността на касационната жалба и с оглед дадения отговор настоящият състав намира следното: В. съд е приложил неправилно чл. 192, ал. 1, пр. 2 КТ, като е приел, че заеманата длъжност и длъжностната характеристика на ръководителя не сочат на делегация чрез упълномощаване на дисциплинарната власт на работодателя и за това е необходимо друго (изрично) пълномощно. Обжалваното решение подлежи на отмяна като постановено в противоречие с материалният закон, а спорът – на разрешаване по същество от касационната инстанция. Настоящият състав намира, че в пределите на учредената представителна власт и при спазване на императивните изисквания на чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 194, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ с връчването на заповедта, чиято отмяна се иска на 21.09.2012 г, на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. В дадените писмени обяснения (на 5-ти и на 19-ти септември 2012 г) ищецът признава фактите, осъществили изискванията на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. От 22.08.2012 г. той е престанал да се явява на работа. Посочените в обясненията обстоятелства, че лице от ръководството на структурното звено било поискало от ищеца да подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение, но той отказал и престанал да се явява на работа в изчакване на заповед от работодателя, не изключват, а обосновават извода, че повече от два последователни работни дни ищецът виновно не е изпълнявал трудовите си задължения като портиер. С оглед осъщественото основание на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ не подлежи на съдебен контрол преценката на представителя на работодателя, че дисциплинарното уволнение съответства на тежестта на нарушенията. Законността на дисциплинарното уволнение на ищеца изключва възникването и на правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и на вземането чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Следователно въззивното решение подлежи на отмяна в частта, с която: 1) исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени; 2) ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума над 200. 00 лв. – разноски пред въззивната инстанция и 3) първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума над 300. 00 лв. – разноски пред първата инстанция и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на първата инстанция държавна такса над 100 лв. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 24.06.2013 г. по гр. д. № 120/ 2013 г. на Окръжен съд – Монтана в следните части: · по исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ; · с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма] е осъден да заплати на Н. И. П. сума над 200. 00 лв. – разноски пред въззивната инстанция и · с която първоинстанционното решение е потвърдено по претенцията по чл. 78, ал. 1 ГПК над сумата 300. 00 лв. и по държавната такса в полза на бюджета на Районен съд – Монтана – над 100. 00 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. И. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. 3, ЕГН [ЕГН] срещу [фирма] ЕИ[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ относно заповед № 54/ 21.09.2012 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за периода 21.09.2012 – 21.03.2013 г. и за сумата 2 287. 20 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.