О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 378 София 27.07. 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 2845/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 274 ал.3 изр.1 ГПК. С. Д. К. е обжалвал въззивното определение на Софийския апелативен съд , гражданско отделение, първи състав № 571 от 23.02.2015г. по ч. гр.д.№ 307/2015г., потвърждаващо прекратителното определение на Софийския градски съд № 26173 от 16.12.2014г. по гр.д.№ 19935/2014г. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима на основание чл. 274 ал.3 ГПК при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Софийският апелативен съд е приел с обжалваното определение , че предявеният иск по чл.24 ал.4 СК е недопустим поради предявяването му след пределния тригодишен срок от извършването на разпореждането с договора за дарение, оформен с нот.акт № 185/2006г. на нотариус Р. Д.. В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за приложението на §4 ал.1 ПЗР СК от 2009г. във връзка с чл.24 ал.4 СК и конкретно приложим ли е пределният тригодишен срок за оспорване на разпореждането с общо имущество към правоотношения , възникнали при отменения СК от 1985г. Въпросът е решаващ за делото, обоснована е и необходимостта от промяна на съдебната практика, цитирана от въззивния съд , поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Разпоредбата на чл. 24 ал.4 СК въвежда за пръв път пределен срок, в който може да се оспори договорът, с който е извършено разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено еднолично от единия съпруг. По отменения СК от 1985г., чл. 22 ал. 3 СК предвиждаше възможност това разпореждане да се оспори от другия съпруг по исков ред, в шестмесечен срок от узнаването. С влизане в сила на СК от 2009г. по силата на §4 от Преходните и заключителни разпоредби, настъпва преуреждане на имуществените отношения между съпрузите по заварени /непрекратени/ бракове и приложим по отношение на тях е новият закон , независимо от момента на придобиване на съответното имущество. Тази законодателна уредба цели да разпростре действието на новия закон върху заварените правоотношения и има действие занапред. Липсва изрично преходно правило, което да придаде обратно действие на разпоредбата на чл.24 ал.4 СК относно пределния тригодишен срок за оспорването, каквото е изричното изискване на чл. 14 ЗНА. Следователно не може да се приеме, че началният момент на тригодишния срок по чл.24 ал.4 СК започва да тече от извършване на разпореждането. При въвеждане на нов пределен преклузивен срок и липса на изрична разпоредба за приложението му по отношение на извършените разпореждания по отменения СК, началото на срока тече от влизане в сила на новия закон. С оглед на изложеното, тригодишният срок по чл. 24 ал.4 СК за оспорване на дарението, предмет на нот. акт 185/2006г. е започнал да тече от влизане в сила на СК 23.06.2009г. и е изтекъл на 23.06.2012г. Исковата молба е предявена на 16.10.2014г. , поради което обжалваното определение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на въззивното определение на Софийския апелативен съд , гражданско отделение, първи състав от 23.02.2015г. по ч. гр.д.№ 307/2015г., Оставя в сила определението на Софийския апелативен съд , гражданско отделение, първи състав № 571 от 23.02.2015г. по ч. гр.д.№ 307/2015г., с което е потвърдено прекратителното определение на Софийския градски съд № 26173 от 16.12.2014г. по гр.д.№ 19935/2014г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: