Р Е Ш Е Н И Е № 49 С., 01.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 940/2017 г. по описа на ІV г.о. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С., [населено място], гражданин на Република Италия, подадена от адвокат Е. Г. и касационна жалба на А. Й. З., [населено място], чрез адвокат В. П. и адвокат К. А., срещу въззивно решение № 191 от 07.11.2016 г. по в. гр. дело № 429/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е обезсилено като недопустимо при условията на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК решение № 627 от 03.05.2016 г. по гр. дело № 1049/2015 год. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг съдебен състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Й. З. срещу К. С. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 25 010 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, заедно с обезщетение за забава от датата на исковата молба. Тази сума е част от общо дължимата - 183 848 лв., представляваща левовата равностойност на 94 000 евро – полагащата се на ищцата част, която тя е следвало да получи като сътитуляр на общата с ответника сметка, открита в Република Италия в банка „И. С. П.“, филиал 00707-А., на името на С. К. и З. С. А. Й.. Общият размер на паричните средства по нея е в размер на 188 000 евро, а левовата им равностойност е в размер на 367 696,04 лв. С тези парични средства ответникът на 07.08.2014 г. се е разпоредил, като ги е превел по сметката на трето лице – Б. С.. Така е лишил ищцата от полагащата и се по закон половина от наличните суми по банковата сметка, които тя следвало да получи като сътитуляр. Според въззивния съд първоинстанцонният съд не се е произнесъл по така предявените от ищцата А. Й. З. искове, които са с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а не – чл.59 ЗЗД. Исковете са за осъждане на ответника К. С. да заплати на ищцата А. Й. З. сумата 25 010 лв., част от общо дължимата сума 183 848 лв., представляваща левовата равностойност на 94 000 евро – полагащата и се на част, която тя е следвало да получи като сътитуляр на общата с ответника сметка, открита в Република Италия в банка „И. С. П.“, филиал 00707-А., на името на С. К. и З. С. А. Й.. Общият размер на паричните средства по нея е в размер на 188 000 евро, а левовата им равностойност е в размер на 367 696,04 лв. С тези парични средства ответникът на 07.08.2014 г. се е разпоредил, като ги е превел по сметката на трето лице – Б. С.. Така е лишил ищцата от полагащата и се по закон половина от наличните суми по банковата сметка, които тя следвало да получи като сътитуляр. К. са изложили твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо. Това е така, защото евентуално неправилната квалификация на исковата претенция може да доведе до нарушение на материалния закон и неправилност на решенето, но не и до неговата недопустимост. С определение №1148 от 11.12.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 191 от 07.11.2016 г. по в. гр. дело № 429/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. Обжалването е допуснато по правните въпроси за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 на ОСГТК на ВКС, решение № 127 от 02.06.2016 г. по гр. дело № 6287/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 1 от 25.01.2016 г. по т.д. № 106/2015 г. на І т.о., решение № 148 от 15.07.2014 г. по гр. дело № 852/2014 г., решение № 161 от 01.07.2013 г. по гр. дело № 564/2012 г., решение № 199 от 23.10.2015 г. по гр. дело № 369/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 217 от 12.10.2016 г. по гр. дело № 1151/2016 г. на ІV г.о. предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца защита, В. съд е длъжен да разреши материалноправния спор по същество. В случаите, когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. В. съд в рамките на правомощията си ако установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като е квалифицирал погрешно иска, трябва да разреши материалноправния спор по същество, като определи правилната квалификация на предявения иск и се произнесе по основателността му. Обезсилването на неправилно първоинстанционно решение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя неправилност на въззивното решението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая от изложеното по-горе е видно, че въззивният съд не е констатирал произнасяне на първоинстанционния съд по различни от посочените от ищцата като основание на иска обстоятелства. Предмет на делото са предявените искове за осъждане на ответника К. С. да заплати на ищцата А. Й. З. сумата 25 010 лв., част от общо дължимата сума 183 848 лв., представляваща левовата равностойност на 94 000 евро – полагащата и се на част, която тя е следвало да получи като сътитуляр на общата с ответника сметка, открита в Република Италия в банка „И. С. П.“, филиал 00707-А., на името на С. К. и З. С. А. Й.. Общият размер на паричните средства по нея е в размер на 188 000 евро, а левовата им равностойност е в размер на 367 696,04 лв. С тези парични средства ответникът на 07.08.2014 г. се е разпоредил, като ги е превел по сметката на трето лице – Б. С.. Ето защо следва да се приеме, че въззивният съд неправилно не е разгледал спора по същество и е обезсилил решение № 627 от 03.05.2016 г. по гр. дело № 1049/2015 год. на Пловдивския окръжен съд. По тази причина обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се разгледат по същество предявените искове. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 191 от 07.11.2016 г. по в. гр. дело № 429/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.