Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр. София, 19 април 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 186 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв. И. С., в качеството му на защитник на подсъдимия Н. Н., против въззивно решение № 327/02.11.2022 г., постановено по внохд № 20221000600740/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че нарушението на материалния закон е функция на допуснатите процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал. Твърди се, че атакуваното решение е взето, без да са изследвани обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, като въззивният съд не се е произнесъл и по направените възражения, т.е. налице е липса на мотиви. Не са приобщени към доказателствената съвкупност първоначалните показанията на свидетеля Т. М. от досъдебното производство, а изложеното в тях съществено се различавало от заявеното от нея впоследствие, което се явява в разрез с визираните в чл.14, ал.1 от НПК принципи. В жалбата се сочи, че наличните косвени доказателства не водят до единствения възможен извод, че извършеното убийство е осъществено от Н. Н.. Според защитника съществува непълнота на доказателствата относно времето, през което подсъдимият и неговият брат са били заедно, извън дома на св.Н., като не е установено и какво се е случило, след като двамата са се прибрали, до намирането на пострадалия от служителите на полицията, което давало основание за наличието на други възможни версии относно авторството на деянието. Претендира да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият Н. Н. и защитникът адв.С. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Частните обвинители и граждански ищци Б. И., В. И. и Д. И., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им адв.К. Г., напълно споделя становището на представителя на държавното обвинение и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. След отмяна с решение № 266/04.11.2020 г. по внохд № 943/2020 г. на Апелативен съд - София на първата първоинстанционна осъдителна присъда от 22.05.2020 г. по нохд № 75/2019 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с присъда от 07.03.2022 г. по нохд № 20201600200202/2020 г., постановена от друг състав на Окръжен съд - Монтана, подсъдимият Н. Г. Н. е признат за виновен в това, че на 04.10.2015 г., в гр. Вършец, умишлено е умъртвил К. И. с ЕГН [ЕГН], като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6 предл.3 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат периода на задържането на подсъдимия, считано от 04.10 до 07.10.2015 г. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на съпругата и на дъщерята на пострадалия - Б. И. и В. И. по 80 000 лв., а на сина му Д. И. - 100 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2015 г. до окончателното им заплащане, като до пълните предявени размери исковете са отхвърлени като неоснователни, както и три хиляди лева разноски по производството. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, от които 4 570,14 лв. по сметка на ОД на МВР - Монтана и 548 лв. по сметка на съда, както и 10 400 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на гражданските искове. По протест на прокурор от ОП - Монтана и жалба на защитника адв.С. е образувано внохд № 20221000600740/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, като подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Д. И. три хиляди лева, представляващи разноски по водене на делото. При извършената касационна проверка настоящият състав намери, че от материалите по делото не се подкрепя твърдението в жалбата за липса на мотиви. Прочитът на атакувания съдебен акт не дава основание да се приеме, че въззивният съд не е спазил изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. В решението ясно са посочени приетите за установени обстоятелства и въз основа на кои доказателствени източници е сторено това, като са отразени изводите на съда относно достоверността и убедителността на установената система от косвени доказателства и значението й върху доказаността на обвинението, като е даден и дължимия отговор на възраженията на защитата. Касационната инстанция не установи съществени пороци в дейността на предходните съдебни състави при изясняването на релевантната за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия фактология. Настоящият състав не споделя възражението на защитата, че контролираните инстанции са се произнесли, без да са изследвани всички обстоятелства по делото. Действително, първоначално св.Т. М. - съпруга на брата на подсъдимия, е разпитана на 04.10.2015 г. от разследващия полицай, като заявеното от нея не е приобщено към доказателствената съвкупност. При проследяване хронологията на извършените процесуално следствени действия, се установява, че при разпита в съдебно заседание на 14.06.2021 г., по искане на прокурора и на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК са прочетени показанията й, дадени на досъдебното производство пред съдия на 04.10.2015 г. и при предходното разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд. За констатираните противоречия - за това какво се е случило на главната улица, какво е чула тя, какво й е казал подсъдимия, след като е влязъл у тях и относно поставянето на мокрите дрехи, М. чистосърдечно е съобщила, че поддържа заявеното на досъдебното производство пред съдия близо шест години по-рано, непосредствено след деянието, поради което и въззивният съд не е имал основание да не го кредитира. Следва да се посочи, че Н. Н. все още не е бил привлечен в качеството му на обвиняем, както при първоначалния разпит на св.М. от разследващия полицай на 04.10.2015 г., така и към момента на последвалия само няколко часа по-късно разпит пред съдия, в които заявеното от свидетеля е с напълно сходно съдържание. По делото липсват данни, от които да се заключи, че М. е заинтересована да свидетелства във вреда на подсъдимия. Видно от протокола на проведеното на 14.06.2021 г. открито съдебно заседание не е постъпило искане нито от защитника, нито от някоя от другите страни, за приобщаване към доказателствената съвкупност на заявеното от М. пред органа на досъдебното производство, да е искано или още по-малко да е отказано даването на съгласие за това. Същевременно, въпреки проявената процесуална пасивност от страна на защитата за приобщаването на протокола за проведения първоначален разпит на св.М., с оглед разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК следва да се отбележи, че в него отсъстват, твърдените за първи път, едва пред касационната инстанция различия, които да водят до промяна на възприетата фактическа обстановка или да пораждат съмнение в осъществената от страна на подсъдимия инкриминирана дейност, т.е. те не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. В този смисъл оплакването на защитника не сочи на формално изпълнение на задълженията на предходните инстанции при разрешаването на въпросите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Същевременно възприетите показания на св.М., не са единственото доказателствено средство, на което се основава присъдата и потвърждаващото я въззивно решение при разрешаването на въпроса за авторството на извършеното деяние, макар същите да са в унисон с останалите гласни доказателства. Така направеният фактически извод е доказателствено обезпечен най-вече от показанията на полицейските служители от дежурния автопатрул - св.И. Г. и Х. П., които са видели в ранната сутрин излизането на подсъдимия от дискотеката, срещата му с К. И., както и отдалечаването на двамата в посока местопрестъплението, където няколко минути по-късно те намират безжизненото тяло на пострадалия. Краткият времеви интервал, от момента, когато двамата свидетели са видели за последно пострадалия жив до намирането на трупа му, в съчетание с ранния утринен час, когато не е имало движение на други хора, възприети от двамата свидетели, с изключение на подсъдимия, убедително налага логичния и единствено възможен извод, че именно Н. Н. е извършител на деянието. В тази връзка неоснователна е предложената от защитата интерпретация, относно вероятността друго лице или други лица да са осъществили деянието. По делото отсъстват каквито и да са обективни данни за предложената в жалбата хипотеза, поради което същата се явява голословна. По изложените съображения настоящият състав намира, че въпросът за авторството на извършеното деяние е преценен задълбочено и детайлно, включително и в контекста на общата доказателствена съвкупност и не води до налагането на изводи, основани на предположения, както се твърди в жалбата. Щом са спазени разпоредбите, очертаващи процесуално издържаната и правилна доказателствена дейност, към контролирания съд не може да се отправи упрек, че е допуснал нарушение на процесуалния закон, поради което, не може да бъде удовлетворена претенцията за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Доколкото в жалбата касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е възведено единствено като следствие на твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила, а такива не се установиха, следва да се посочи, че при вярно установените факти материалният закон е приложен правилно с признаването на подсъдимия Н. за виновен в извършването на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 предл.3 от НК. Нанесените множество /най-малко 14-16/ удари с юмруци и ритници с крак не само по главата, но и в областта на гръдния кош и кръста на пострадалия, съпроводени с избиването на три зъба, двустранното счупване на общо 7 ребра, довели до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на базата на тежката травма на черепа, като за настъпването на смъртта е допринесла и аспирацията на кръв в белите дробове показват, че по своя интензитет действията на подсъдимия значително надхвърлят необходимото за причиняване на целения резултат. Те са демонстрация за наличието на изключително коравосърдечие и безчовечност, като сочат, че спрямо К. И. е проявена необичайна ярост и ожесточение. В касационната жалба не направено оплакване относно значително заниженото, индивидуализирано при условията на чл.55 от НК, наказание от дванадесет години лишаване от свобода, като не е отразено и несъгласие по отношение основанието и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, поради което и ВКС не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна, т.е. въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 327/02.11.2022 г., постановено по внохд № 20221000600740/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: