3 Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 12.04.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3025 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК . Образувано е по касационна жалба,подадена от Л. Г. П. чрез адв.Р. Т. срещу решение № 98 от 28.04.17г., постановено по в.гр.дело № 34/17г.на Габровския окръжен съд.С него е обезсилено решение № 405 от 5.02.16г.по гр.дело № 922/16г.на Габровския районен съд и производството е прекратено. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Л. Г. П. срещу С. И. П. и наследниците на починалия М. С. М. – П. А. М., И. М. Х. и С. М. Д., искове за обявяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 3/14.12.04г., на основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, както и за обявяване недействителността му на основание чл.17 ал.1 ЗЗД.Със същото решение e призната за установена неистинността на декларация, подписана от М. С. М., приложена на лист 11 от делото,на основание чл.194 ал.3 ГПК. С определение № 52 от 24.01.18г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : Налице ли е правен интерес за съпруг,неучастващ в сделка – дарение да атакува същата с твърдения за относителна симулация и увреждане на правната му сфера,като е счел,че е разрешен в противоречие с приложеното решение № 763 от 4.02.11г.по гр.дело № 356/10г.на ІІІ г.о.на ВКС.,постановено по реда на чл.290 ГПК. В цитираното решение е посочено,че ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единия съпруг, другият следва положението му/ материалноправно и процесуално- вкл.при доказване на симулацията/.Изключение от това е налице,когато сделката е насочена срещу неучастващия в нея съпруг,като намалява имуществото му – тогава той има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказване на симулацията. С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че с нот.акт № 3/14.12.2004г.М. М. е дарил на С. И. П. собствения си недвижим имот,находящ се в [населено място] ,общ.Г.,представляващ У. VІІ-105 в кв.9 по плана на селото,заедно с двуетажна паянтова жилищна сграда,лятна кухня и плевня,както и е учредил право на ползване върху имота на Л. Г. П. докато е жив,безвъзмездно.По делото била представена декларация от М. М.,с която последният декларира,че във връзка с дарението на процесния имот е получил сумата 8 000 лв.От назначената графологична експертиза в първоинстанционното производство било установено,че подписът за „декларатор” не е положен от М..Установено е,че с декларация по чл.26 СК от 9.12.10г.Л. П. е дал съгласие съпругата му С. П. да продаде единственото им семейно жилище,описано в нот.акт № 3/2004г.С нот.акт № 166/9.12.2010г. С. П. е продала ½ от процесния недвижим имот на И. Л. А.,а с нот.акт № 147/5.08.15г. му е продала и останалата 1/ 2 ид.ч.от имота.С решение № 72 от 18.03.16г.по гр.дело № 407/15г.на РС-Бяла бракът между Л. П. и С. П. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата.Със същото решение е предоставено ползването на семейното жилище на ответницата С. П. по искане на ищеца Л. П.. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че предявените искове за прогласяване на недействителност на симулативната сделка и прогласяване на прикритото съглашение за действително, са недопустими поради липсата на правен интерес за ищеца.Изложени са съображения,че той няма да придобие вещни права върху процесния имот,тъй като с негово съгласие е продаден от ответницата,а същевременно не е лишен от учреденото му с нот.акт № 3/2004г.пожизнено право на ползване върху имота.Учреденото право на ползване следва имота и същото не е накърнено с разпоредителните сделки, извършени от ответницата, след като ищецът не се е отказал изрично от него. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон,и необоснованост.Касаторът поддържа, че атакуваната сделка е увреждаща спрямо него, което обосновава правния му интерес от предявяване на исковете. Ответницата по жалбата Т. Н. Х. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид данните по делото и касационните оплаквания,приема следното: Касационната жалба е основателна. Правният интерес от търсената с иска защита е процесуална предпоставка за допустимост,за която съдът следи служебно.С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване, неправилен е изводът на въззивния съд,че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете.Правният му интерес произтича от твърдението му за привидност на сделката дарение,сключена по време на брака му с ответницата и че тази сделка го уврежда като трето неучастващо в нея лице.При успешното провеждане на иска за разкриване на относителната симулация на сделката, макар и тя да е непротивопоставима на третото лице, закупило имота от ответницата, ищецът би имал облигационно вземане към бившата си съпруга в качеството си на съсобственик.Доколко данните по делото установяват твърдяната симулация, този въпрос е относим към основателността на иска, а не към допустимостта му. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че следва да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Габровския окръжен съд за разглеждане на спора по същество. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 98 от 28.04.17г.,постановено по в.гр.дело № 34/17г.на Габровския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.