5
Р Е Ш Е Н И Е № 872/ 2010
гр. С., 14.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1472 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. А. К. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. Р. С., против въззивното решение № 229 от 10 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 265 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което са отменени решение № 67 от 27 юли 2007 г. и допълнително решение № 78 от 10 февруари 2009 г., постановени по гр.д. № 144 по описа на районния съд в[населено място] за 2007 г. и вместо него исковете на К. против М. Х. М., в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], за заплащане общо на сумата от 9941,84 лева – извънреден труд за периода ноември 2003 г. – август 2006 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, за заплащане на сумата от 1876,46 лева обезщетение за забавено изпълнение на незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за същия период, както и сумата от 304,84 лева разноски, са отхвърлени.
Касационният контрол е допуснат с определение № 810 от 13 юли 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси полагането на извънреден труд обусловено ли е от съставянето на правилник за вътрешния трудов ред, заповеди, специална книга по чл. 149 КТ и други писмени документи; имат ли действие спрямо работника определеното в правилника за вътрешния трудов ред работно време и заповед за стриктно спазване на работното време, ако не са били доведени до знанието на работника; знанието на работодателя за полаган извънреден труд предполага ли се.
По поставените въпрос касаторката сочи, че чл. 143 КТ не съдържа изисквания за водене на специална книга за отчитане на извънредния труд; ако правилата за работното време не са стигнали до знанието на работника, те нямат действие за него; знанието на работодателя за полаган извънреден труд би следвало да се предполага, тъй като той следи за организацията на работа в предприятието и за работното време.
Ответникът М. Х. М., в качеството му на [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Й. М., в отговор на поставените въпроси по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че отношенията във връзка с извънредния труд са уредени в КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
С решението си по поставените въпроси въззивният съд приел, че не е установено полагане на извънреден труд от страна на ищцата; не е установено знание на работодателя; не е установено работодателят да е нареждал полагане на извънреден труд; липсва книга по чл. 149 КТ.
По поставените въпроси касационният съд приема следното:
Извънредният труд се полага по разпореждане на работодателя или на овластено от него лице или без такова разпореждане, но със знанието на работодателя или на овластеното лице, както разпорежда чл. 143, ал. 1 КТ. Разпореждането по своята същност е изрично волеизявление, чрез което се възлага работа в повече от установеното работно време. При втората хипотеза, от страна на работника и по негова инициатива се полага работа в повече от установеното работно време със знанието и мълчаливото допускане на работодателя или овластеното лице. В този случай законът е придал на мълчанието на работодателя значението на съгласие с действията на работника. За полагането на извънреден труд се издава заповед на работодателя, която следва да бъде съобщена на работника (Наредба за работното време, почивките и отпуските – чл. 15), или разпореждането следва да бъде направено устно, но винаги следва да се доведе до знанието на работника. Извънредният труд се отчита в специална книга по смисъла на чл. 149 КТ, като от неизпълнението на това задължение работодателят не може да черпи права. Определеното в правилника за вътрешния трудов ред работно време и заповед за стриктно спазване на работното време също следва да бъдат доведени до знанието на работника, като се има предвид, че страните по трудовото правоотношение още със сключването на трудовия договор са определили продължителността на работния ден по смисъла на Глава VІІ, Раздел І от Кодекса на труда. Знанието на работодателя за полаган извънреден труд не се предполага. Всички посочени съображения следва да се имат предвид в контекста на допустимостта на извънредния труд по изключение – чл. 144, вр. чл. 143, ал. 2 КТ.
По касационните оплаквания:
Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 262 КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода м. ноември 2003 г. – м. август 2006 г. в размер на 11183 лева и сумата от 2386,16 лева обезщетение за забавено плащане. В исковата молба се твърди, че до датата на прекратяване на трудовия договор по разпореждане на работодателя ищцата работела по четири часа допълнително за всеки работен ден и по дванадесет часа в почивните и празничните дни.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение противоречи на материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото е налице вътрешно противоречие в мотивите, грешни констатации по свидетелските показания и по представените касови бележки; чл. 143 КТ не визира воденето на специална книга като условие за полагане на извънреден труд; не е преценено, че заповедта за стриктно спазване на работното време и правилника за вътрешния трудов ред са без дати и не са били известни на касаторката, а полаганият извънреден труд е бил известен на работодателя от представените месечни отчети на касовите апарати. Доводите за неправилност на решението се поддържат в съдебното заседание и с представени писмени бележки.
Ответникът Ответникът М. Х. М., в качеството му на [фирма] чрез процесуалния си представител в съдебното заседание и в писмени бележки изтъква доводи за неоснователността на жалбата, като прави анализ на доказателствата по делото.
Касационната жалба е основателна.
По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение в периода 2 януари 2003 г. – 8 август 2006 г., като касаторката заемала длъжността “продавач” в павилион за продажба на вестници за пълно работно време. Не е спорно още, че касаторката получавала редовно основното си трудово възнаграждение. Спори се по твърдението за полаган ежедневно извънреден труд.
Правилата за работното време при работодателя са уточнени с правилник за вътрешния ред от 2003 г. Според т. V.1 от правилника началният час на работното време и край на работното време, както и обедната и междинна почивка се определя за продавачите на вестници по график съобразно заповед за назначаване; т. V.4 – почивните (неработни) дни за работниците са всички официални празници, както и съботните и неделните дни. В приложение № 1 към правилника за работно време на работното място на ищцата са определени осем часа с начало 7.00 ч., обедна почивка от 12 до 15 ч. и край на работното време 18 ч. Представена е заповед за стриктно спазване на работното време, без дата и без отбелязване за съобщаването й на служителите на търговеца.
Представените по делото доказателства сочат, че извънреден труд е полаган от ищцата. При възложена върху нея доказателствена тежест за установяване на полагането на извънреден труд, по делото са ангажирани данни за такъв само за част от претендирания от ищцата период. Сведения за полаган извънреден труд могат да се извлекат от свидетелските показания, както и от установените чрез експертиза касови отчети. Същевременно, работодателят не е успял да ангажира доказателства за защитните си твърдения, че ищцата, дори и да е работила извънредно, е сторила това без негово знание или при съзнателно нарушаване на известното й работно време или на заповедта за стриктно спазване на работното време. Съдът основава изводите си в тази насока на липсата на данни за това, че ищцата е била надлежно запозната с приложение № 1 към правилника за вътрешния ред, както и със заповедта за спазване на работното време. От друга страна, при представянето на дневните касови отчети и контролните ленти, работодателят е бил известен, че работният ден на ищцата е приключвал след края на установеното работно време, както и че са извършвани продажби във времето, определено за обедна почивка, а данни за това той да се е противопоставил на този начин на работа на ищцата, липсват. Обстоятелството, че работодателят не е водил необходимата книга за извънреден труд по чл. 149 КТ не опровергава извода за полаган такъв, а само може да доведе до евентуални административни санкции в негова вреда.
Така от свидетелските показания на св. М. М., пласьор при работодателя за периода м. декември 2005 г. – м. февруари 2006 г. (свидетелят сочи, че е бил пласьор 5-6 месеца, но изрично посочва месеците декември 2005 г. и януари и февруари 2006 г.), ищцата винаги лично получавала вестниците сутрин. За след този период липсват данни ищцата лично да е получавала вестниците в посоченото от свидетеля време. Свидетелят, който поради естеството на работата си е имал преки наблюдения за началото на работния ден на ищцата, не сочи точен час на приключване на работния ден, като заключава, че вечер павилионът работел до 18-21 ч., което установявал при минаване покрай павилиона. Св. П. П. също има преки наблюдения върху работата на павилиона, тъй като работи в магазина до него; сведенията му касаят периода след лятото на 2005 г., когато той започнал работа в конкретния магазин и са за часовете след 9 сутрин, а ищцата обикновено работела до 19 часа, включително събота и неделя и много рядко напускала павилиона през деня.
Св. Р. Т. дава данни за работата на павилиона, но тези данни касаят нейната работа като продавач, който е постъпил след прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответника, поради което не могат да се отнесат като данни в полза на твърденията на ищцата. Свидетелките Д. К. и А. С. дават сведения като цяло за организацията на работата при работодателя; св. К. сочи, че при посещения при своя приятелка през обедната почивка имала наблюдения, че павилионът на ищцата не работи. Свидетелката Т. М., съпруга на ответника и главен счетоводител, посещавала павилиона по едни-два пъти в месеца; продавачките носели касовите апарати вкъщи вечер; на датата 6 февруари 2006 г. касовият апарат бил оставен от ищцата вкъщи; някои продавачки приключвали касовия отчет вкъщи, но за ищцата не била чувала такова нещо.
Установяването на твърденията на ищцата за полаган извънреден труд е изключително затруднено от липсата на конкретни данни, особено за периода преди средата на 2005 г., тъй като нито един от свидетелите не посочва непосредствени и системни наблюдения за продължителността на работата на ищцата в павилиона. Дори сведенията на св. П. за периода средата на 2005 г. – края на 2005 г. са твърде общи. Единствените ясно заявени и лични възприятия дава св. М., като следва да се посочи, че за периода м. декември 2005 г. – м. февруари 2006 г. ищцата е работила сутрин от 6 часа.
Според изслушаните от първостепенния съд заключения на икономическа експертиза, счетоводните документи на фирмата са унищожени след извършена данъчна ревизия, като такива са налице само за периода 1 януари 2006 г. до датата на прекратяване на трудовия договор между страните на 8 август 2006 г. Според съществуващите счетоводни документи и представените контролни ленти по касова книга с дневни финансови отчети, за периода януари 2006 г. – 8 август 2006 г. от ищцата са изработени общо 852 ч., включително тези в почивни и официални дни, а общият размер на възнаграждението за извънреден труд е 1559,57 лева; обезщетението за забава за сочения период възлиза на 107, 53 лева; при продължителност на обедна почивка от 12 до 15 часа, допълнително положеният труд е общо 366,5 ч., размерът на възнаграждението е 681,30 лева, а обезщетението за забава е в размер на 46,81 лева.
Съвкупността от посочените данни води до заключението, че полагането на извънреден труд от страна на ищцата е установено в следните параметри – един час допълнително на ден за м. декември 2005 г. (от 6,00 ч. до началото на работния ден) и по един час допълнително за същото време за м. януари и февруари 2006 г.; за периода януари 2006 г. – 7 август 2006 г. включително, според представените на работодателя касови отчети, за всеки отразен в касовите отчети ден освен допълнителният час между 6,00 и 7,00 сутрин, толкова време, колкото е отразено като крайна продажба след 12,00 ч. във времето, определено за обедна почивка за времето от 12,00 ч. до крайната продажба, толкова време, колкото е отразено като начална продажба преди края на обедната почивка в 15,00 ч. за времето преди 15,00 ч. до 15,00 ч. и толкова време, колкото е отразено като крайна продажба след края на работното време в 18,00 ч. за времето от 18,00 ч. до крайната продажба. Същевременно, доколкото може да се прецени от нечетливите копия на разплащателни ведомости, следва да се вземе предвид и времето, през което според данните по делото ищцата е била в отпуск за периода м. декември 2005 г. – 8 август 2006 г.
Тъй като установяването на точния размер на положения извънреден труд и съответната му цена, изчислена по правилото на чл. 262 КТ, налага използването на специални знания, това следва да бъде извършено от въззивния съд при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК и при спазване на посочените в настоящото решение времеви граници. Въззивното решение следва да бъде отменено изцяло, като след извършването на съответните съдопроизводствени действия, въззивният съд постанови решение по размера на предявения иск. Въззивният съд още следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение № 229 от 10 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 265 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|