Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 08.03.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Ангел Йорданов като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2761 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 ЗМТА по предявен от „Иберо Балкан Транс“ЕООД, [населено място] срещу „ЕС Джи Финанс“ООД, [населено място] иск за отмяна на основание чл.47, ал.1,т.2,предл.второ ЗМТА на Арбитражно решение от 10.07.2018г. по арбитражно дело № 10/ 2018г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд, [населено място], постановено от едноличен арбитър Д. В.. С арбитражното решение лизингополучателят „Иберо Балкан Транс“ЕООД е осъден да предаде на основание чл.108 ЗС на лизингодателя „ЕС Джи Финанс“ООД владението на лек автомобил марка „БМВ“, рег. [рег.номер на МПС] след изтичането на срока на лизинговия договор. Ищецът се позовава на недействителност на арбитражната клауза, съдържаща се в чл.17.7 от договора за финансов лизинг № 113/24.04.2017г. и в т.2 на сключено споразумение към договора и на неуваженото от арбитражния съд възражение за липса на компетентност, заявено по реда на чл.20,ал.1 ЗМТА. Твърдението е, че уговорената в чл.17.7 от договора и в т.2 от споразумението клауза - възникналите спорове ще се решават от арбитражен съд, посочен от лизингодателя, съставлява уговорка за възлагане на спора на арбитраж, който е арбитражно учреждение, арбитражен съд. Поддържа се, че страните не са посочили, определили арбитражната институция, на която са възложили споровете си, нито са налице белези, по които арбитражният орган би могъл да се индивидуализира. Посочва се, че когато разкриването на волята на страните е невъзможно чрез посочените критерии, самата арбитражна клауза е нищожна и не се превръща автоматично в арбитраж ad hoc, след като воля да подобен арбитраж не е обективирана. Ищецът акцентира на обстоятелството, че в клаузата не е уточнено кой арбитражен съд, с оглед наименование, седалище и други индивидуализиращи белези, е избраният, а в България има множество арбитражни съдилища. Поддържа, че за да бъде действителна арбитражната клауза, в нея страните изрично следва да уговорят компетентната арбитражна институция и тяхната воля следва да е недвусмислено обозначена чрез определяне на предпочетения от тях арбитраж. Ответникът „ЕС Джи Финанс“ООД в писмен отговор оспорва иска. Поддържа, че уговорката по чл.17.7 от договора и чл.2 от споразумението съставлява процедура за определяне на арбитражния състав по чл.12,ал.1 ЗМТА и арбитражната клауза е ясно и недвусмислено формулирана и индивидуализира арбитражния орган - съд, избран от лизингодателя. Счита за неуместно позоваването от ищеца на Определение № 281 по ч.т.д.№ 215/2012г. на 1 т.о. на ВКС и на Определение № 521 по ч.т.д.№ 2377/2013г. на 1 т.о. и на Решение № 63 по т.д.№ 3740/2014г. на 1 т.о. За откритото съдебно заседание страните не изпращат представители. За да се произнесе, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. намира следното: Молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок /видно от пощенското клеймо на подаването на пратката, съдържаща исковата молба/, считано от датата, на която ищецът е връчен препис от арбитражното решение. Позовавайки се на клаузата на чл.17.7 от договора за лизинг от 24.04.2017г. и на чл.2 от споразумението от същата дата, „ЕС Джи Финанс“ООД е сезирало Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд да разреши произтичащия от договора за лизинг спор за връщане на автомобила след изтичане срока на лизинга. В отговора на тази искова молба „Иберо Балкан Транс“ЕООД е оспорило компетентността на избрания от ищеца арбитражен съд по съображения, че арбитражната клауза, обективирана в представения договор и споразумението е нищожна, тъй като не е посочен изрично кой арбитраж е компетентен да разгледа спора. Оспорването на компетентността не е прието от арбитъра. Изложени са съображения, че постигнатото между страните съгласие /всички спорове, породени или отнасящи се до процесния договор за лизинг или отнасящи се до него, се възлагат за решаване от Арбитражен съд, посочен от лизингодателя/, е изрично арбитражно споразумение, сключено между търговци, което предполага достатъчна степен на компетентност и съзнателно приемане на правната възможност то да бъде реализирано чрез предявяване на евентуален спор пред арбитражен съд, посочен от лизингодателя. Тези обстоятелства са счетени като „правещи арбитражното споразумение валидно, макар и без изрично посочване на арбитражния съд“. Изложено е, че „нито в ГПК, нито в чл.7 ЗМТА или в друга правна норма от закона има изрично изискване за посочване на конкретен арбитражен съд като условие за валидност на арбитражната клауза, и че аргумент за допустимост на арбитражната искова молба следва и от правната възможност, дадена в чл.12,ал.2 ЗМТА - при липса на споразумение за процедура за разрешаване на спора, да бъде назначен арбитър или арбитражен състав по определената в текста на закона процедура“. Прието е, че в случая страните са уговорили процедура за определяне на арбитражен съд - а именно по избор на лизингодателя, който с предявяването на исковата молба е упражнил правото си да посочи арбитражен съд така, както е изрично договорено между страните. Предвидената в разпоредбата на чл.17.7 от договора за финансов лизинг на пътно превозно средство № 113/24.04.2017г. и в идентичната по съдържание разпоредба на чл.2 от Споразумението към договора от същата дата арбитражна клауза е: „всички породени от този договор, или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти и приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд, посочен от лизингодателя“. В правната теория, съдебната и арбитражната практика никога не е съществувало съмнение, че когато страните желаят да възложат по силата на арбитражно споразумение разрешаването на частноправен имуществен спор на арбитражна институция - на недържавно обществено арбитражно учреждение, минималното необходимо съдържание на тяхното споразумение следва да включва недвусмислено обозначение, индивидуализиране на предпочетената от тях институция. Като договорна алтернатива на държавния съд, чиято структура, правомощия и компетентност като орган на държавна власт следват от конституцията, от устройствения и процесуалния закон, избраният по волята на страните недържавен правораздавателен орган следва да бъде ясно посочен, индивидуализиран чрез белезите, съдържащи се в арбитражното споразумение. Този извод пряко следва от разпоредбата на чл.7 ЗМТА и чл.19 ,ал.1 ГПК. Изключването на спора от общата подведомственост на съда /чл.14 и чл.19 ЗЗД/ несъмнено предпоставя арбитражното споразумение да съдържа и уговорка кой е арбитражният съд, чиято учредена от страните правораздавателна власт, изключва възложената от закона на съда по силата на чл.2 ГПК. Когато арбитражното споразумение предвижда разрешаването на спора от арбитражна институция, но не съдържа белези, по които постоянно действащият арбитражен орган да бъде индивидуализиран, самата арбитражна клауза е недействителна. Арбитражното споразумение може да бъде сключено и пред самия арбитражен съд в хипотезата на чл.7,ал.3 ЗМТА - изрично чрез изразено изрично съгласие от ответника спорът да се разгледа от сезирания от ищеца арбитражен съд или мълчаливо чрез предприемане на активни процесуални действия по съществото на делото и неоспорване на компетентността на арбитражния съд. В случая в арбитражното производство „Иберо Балкан Транс“ЕООД своевременно /чл.20,ал.1 ЗМТА/ е възразил срещу компетентността на избрания едностранно от насрещната страна арбитражен съд. Очевидно е, че страните по договора за лизинг /и за това спор няма/ са целели да възложат разрешаването на спора на арбитражно учреждение, а това изисква непременно да бъде посочена предпочетената от страните арбитражна институция. По начина, по който е формулирана разпоредбата на чл. 17.7 от договора, респ. т.2 от споразумението, арбитражната институция не може да бъде индивидуализирана, определена, а след като това е невъзможно, арбитражното споразумение е недействително /и не би могло да бъде преценявано като уговорка за арбитраж ad hoc поради отсъствие на воля за такъв арбитраж/. Несъмнено арбитражното споразумение може да бъде тълкувано, но като несъдържащо никаква идентификация на арбитражни институции измежду които да бъде упражнен избор, възлагането с процесното, и то само на едната страна „да я определи“, е равнозначно на пълно отсъствие на съгласие по отношение на един от минимално необходимите задължителни реквизити на договора за избор на недържавен съд, който да разреши спора. Допустимо е арбитражното споразумение да предвижда спорът да бъде възложен по избор на ищеца алтернативно на повече от една арбитражни институции, но следва ясно да бъдат посочени арбитражните учреждения, между които ищецът има избор. В настоящия случай обаче, изборът е предоставен само на едната страна /на лизингодателя, но не и на лизингополучателя/, т.е. не на ищеца по бъдещ спор и институциите, по отношение на които може да се осъществи изборът, не са конкретизирани. В този смисъл предвиденото право на изключителен избор на едната от страните на неопределен, неиндивидуализиран арбитражен орган е още един признак, обосноваващ извод за недействителност на клаузата за арбитраж. Разпоредбата на чл.12 ЗМТА има предвид конституирането не на арбитражната институция, а образуването на решаващия орган - едноличен или колегиален. Ако уговорката по чл.17.7 от договора и чл.2 от споразумението съставлява процедура за определяне на арбитражния състав по чл.12,ал.1 ЗМТА, както твърди ответникът в отговора на молбата по чл.48 ЗМТА, то това предпоставя наличие на арбитражна клауза, в която е посочен арбитражът, за определянето на състава от който, страните са уговорили процедурата. Ако клаузата бъде тълкувана в сочения от ответника смисъл, то отново следва извод за отсъствие на валидна арбитражна клауза - както се посочи арбитражният съд като институция не е избран, не е индивидуализиран, а предвиждането на процедура за определяне на арбитражния състав в такава хипотеза е лишено от правен смисъл. Определянето на процедурата за назначаване на състава на решаващия орган не може да замести липсващата индивидуализация на конкретната арбитражна институция, от чийто състав на арбитрите да бъде формиран персоналният решаващ орган. Конституиране на състава на конкретния решаващ орган може да бъде осъществено само в рамките на избран, посочен от страните в арбитражното споразумение арбитраж. От тези съображения следва неоснователността на тезата на ответника. Същевременно разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗМТА не предвижда процедура за „определяне“ на арбитражен съд, а урежда правила за „образуване“- конституиране на състава на арбитражния съд - на решаващия орган при отсъствие на уговорени такива съобразно диспозитивната възможност по чл.12,ал.1 ЗМТА. Очевидно е, че действията по назначаване на арбитър по чл.12,ал.2 ГПК предпоставят предварително индивидуализиране на арбитражната институция измежду листата на арбитрите на която, да се извърши назначаването на конкретен арбитър. Формирането на състава на решаващия арбитражен орган, участието на страните в процедурата по назначаване, служебното назначаване на арбитър са действия в хода на образувано арбитражно производство, след като вече е сезиран определеният/посоченият в арбитражното споразумение арбитражен съд. Както се посочи, конституирането на състава на конкретния решаващ орган е в рамките на вече избрания от страните арбитражен орган. Това не са действия, провеждани с участието на страните, имащи за предмет и цел „избор на арбитражен съд“. Ако този избор не е бил осъществен с арбитражното споразумение, волята на страните не може да бъде заместена по реда на чл.12,ал.2 ЗМТА, споразумението е недействително и при своевременно оспорване на компетентността на арбитража, постановеното в арбитражното производство решение подлежи на отмяна на основание чл.47,ал.1,т.2, предл.второ ЗМТА. След отмяната, приложима е разпоредбата на чл.49,ал.1, предл.първо ЗМТА - спорът може да бъде отнесен за разглеждане пред държавния съд. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски по представения списък по чл.80 ГПК, които са доказани в размер на сумата 1 640 лв. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отменя Арбитражно решение от 10.07.2018г. по арбитражно дело № 10/ 2018г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд, [населено място]. Осъжда „ЕС Джи Финанс”ООД, [населено място] да заплати на „Иберо Балкан транс”ЕООД, [населено място] сумата 1 640лв. разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: