Ключови фрази
допустимост на иск * Изкупуване на част от съсобствен имот * преклузивен срок

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N329

София, 06.10. 2008 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година, в състав:

Председател:Жанин Силдарева

Членове:Маргарита Соколова

Дияна Ценева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1543/08 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена в срок, от П. Д. Т. от гр. С. срещу определение от 08.02.2008 г. по ч. гр. д. № 1794/08 г. на Софийския градски съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение от 18.07.2007 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 4212/99 г. поради недопустимост на предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Жалбоподателката иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, тъй като процесуалният въпрос за допустимостта на иска за изкупуване е съществен, разрешен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците не са взели становище по частната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С въззивното определение на Софийския градски съд е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросът за обжалваемия интерес не е поставян, но видно от посоченото в исковата молба, той не е под 1 000 лева /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Частната жалба е подадена в срок и е редовна.

Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Разрешеният процесуален въпрос се отнася до надлежното предявяване на иска и в този смисъл е съществен за изхода на конкретния спор, свързан с допустимостта на исковото производство. Наред с това въпросът е от значение за точното прилагане на закона - чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне.

По същество частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че ищцата е узнала за покупко-продажбата на идеална част от съсобствен имот, материализирана в н. а. № 181 от 20.05.1998 г., на 11.02.1999 г. Исковата молба за изкупуване е от 01.06.1999 г., след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, с оглед на което искът се явява процесуално недопустим и делото следва да бъде прекратено.

С разпоредбата на чл. 33, ал. 2, изр. посл. ЗС упражняването на правото на изкупуване е ограничено с двумесечен срок, който е преклузивен и започва да тече от продажбата. Когато съсобственикът не е поканен и не е участвал в продажбата, срокът съгласно трайната съдебна практика тече от датата на узнаване на продажбата. С изтичането на срока се погасява субективното материално право на ищеца да изкупи продадената част от съсобствения имот. Ищцата в разглеждания случай е поддържала, че предмет на иска за изкупуване не е имотът по н. а. № 181 от 20.05.1998 г., а този по н. а. № 123 /неправилно означен с № 78, под който е извършено вписването/ от 04.05.1999 г. и спрямо датата на извършване на сделката от 1999 г. искът е предявен в срок. Това твърдение не е прието от съда по съображение, че покупко-продажбата на съсобствения на страните недвижим имот е извършена на 20.05.1998 г. с н. а. № 181/98 г., а вторият нотариален акт от 1999 г. е такъв за поправка на предходния, с оглед на което той не материализира облигационно правоотношение и не поражда вещно-прехвърлително действие отделно от това по поправения акт. Затова съдът е придал правно значение на датата 11.02.1999 г., на която ищцата като на процесуален представител на друг съсобственик, е изготвила молба по приложено дело.

Въпросите за началото на срока и за това кога ищецът е узнал или е могъл обективно да узнае на извършената продажба, и оттам - дали искът е предявен в законоустановения срок, са част от правния спор между страните относно съществуването на субективното материално право на изкупуване, който възниква с предявяването на иска. Следователно, касае се за въпроси, които са част от съществото на правния спор. По тях съдът следва да се произнесе с решение, с което да признае или отрече съществуването на потестативното право, предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.

Вместо това неправилно съдът в двете инстанции се е произнесъл с определения. Определенията са постановления на съда, с които той се произнася по процедурни въпроси - чл. 195, ал. 1 ГПК. Спорните между страните въпроси за имота, предмет на иска за изкупуване, и за узнаването на покупко-продажбата, не са от такъв характер.

Ето защо обжалваното определение на Софийския градски съд и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт следва да се отменят, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 08.02.2008 г. по ч. гр. д. № 1794/08 г. на Софийския градски съд.

ОТМЕНЯВА определението от 08.02.2008 г. по ч. гр. д. № 1794/08 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него определение от 18.07.2007 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 4212/99 г. поради недопустимост на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: