Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 04.04.2013 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 526/2012 година. Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. от [населено място] срещу въззивно решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 507/2011 г., с което тя е осъдена да заплаща на бившия й съпруг Д. И. наем в размер на 278.80 лв. за ползване на семейното жилище – апартамент в [населено място], съсобствен на двамата с равни права, след прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод. Ответникът Д. И. от [населено място] оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди въззивното решение. Допуснато е касационно обжалване с определение от 28. 12. 2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно произнасянето на въззивния съд по материалноправни въпроси, както следва: към кой момент – фактическата раздяла на родителите или произнасянето на съда за предоставяне на семейното жилище, се преценява начина на обитаване на жилището от непълнолетното дете от брака; какво включва жилищната площ, ползвана от непълнолетното дете от брака – само стаята, която е негова спалня или припадащия му се дял от всички помещения на жилището. Касационният съд счита, че законът не регламентира хипотезата за ползваната жилищна площ от непълнолетното дете от брака към момента на фактическата раздяла на родителите. Този конкретен факт е ирелевантен за правния спор между бившите съпрузи и съсобственици с равни права за дължимия наем от съпруга, на когото е предоставено семейното жилище, на другия съпруг, който е лишен от ползването на жилището. Съгласно чл. 57, ал. 2 СК, размерът на наема се определя с решението за развод, т. е., с решението за предоставяне на ползването на жилището. Към този момент се преценява и наема за ползваната жилищна площ от непълнолетното дете от брака, който следва да се приспадне от наема, дължим между съпрузите – чл. 57, ал. 2, предл. 2 СК. Разрешението е съобразено с общия принцип на чл. 235, ал. 3 ГПК, че решаващият съд следва да вземе предвид правнорелевантните факти, настъпили след предявяване на иска и съществуващи към момента на произнасяне на решението. Към момента на постановяване на решението за развод и за предоставяне ползването на семейното жилище, съдът е длъжен да съобрази факта на ползване на част от жилището от непълнолетното дете от брака, за да приложи изискването на закона за приспадане на съответната част от наема. При определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие „жилищна площ” – чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството – ППВС № 12/1971 г.. В този смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня. При постановяване на въззивното решение Варненският окръжен съд е приел, че от дължимия от А. И. ½ част от пазарния наем за апартамента – семейното жилище, следва да се приспадне наема за площта на детската стая на непълнолетното дете, в която то е живяло при настъпване на фактическата раздяла. Съдът е взел предвид заключението на техническата експертиза, че пазарният наем за целия апартамент е 665 лв., че наемът за детската стая на детето е 108 лв. и го е приспаднал от сумата 665 лв., остатъкът от 557 лв. е разделил на две съобразно равните права на двамата съпрузи и осъдил А. И. да заплаща на Д. И. наем в размер на 278.50 лв. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС. С решение № 627/08. 03. 2011 г. по гр. д. № 176/2009 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява на половина. По настоящото дело, наемът за ½ ид. ч. от апартамента, който се полага на съпруга Д. И. е в размер 332.50 лв.. Сумата следва да се раздели на две, като се отчита ползваната ½ част от цялото жилище от непълнолетното дете на съпрузите, при което задължението на съпругата остава в размер на 166.25 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 08. 11. 2011 г. по гр. д. № 507/2011 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е осъдена А. И. да заплаща на Д. И. месечен наем в размер на 278.80 лв. за ползване на недвижим имот в [населено място] на основание чл. 57 СК и В ЧАСТТА, с която е осъдена А. И. да заплати държавна такса в размер на 401. 47 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА А. С. И. да заплаща на Д. Х. И. месечен наем в размер на 166,25 лв. /сто шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ за ползване на семейното жилище в [населено място] на [улица], с падеж до пето число на месеца, считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището, до настъпване на основание за изменение или прекратяването му, със законната лихва върху всяка просрочена вноска. ОСЪЖДА А. С. И. да заплати в полза на държавата сумата 239,40 лв. /двеста тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ държавна такса. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: