Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 849

София 08.12.2020г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2747 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Д. К. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 441 от 9.04.2020г. по в.гр.д. № 209 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4646 от 1.11.2019г. по гр.д. № 2248/2019г. на ВРС в обжалваната част, с която е отхвърлен иска му срещу ЧСИ З. З. Д., с рег. № 808, с правно основание чл.441 ГПК, за заплащане на сумата от 13 463лв./12 800лв., главница и 663лв., разноски/, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019г., изразяващи се в несъбрани суми по изп.д.№ 20168080400480, въз основа на изпълнителен лист от 5.04.2016г., настъпили вследствие на бездействието на съдебния изпълнител и неизпълнение на искането на взискателя да наложи възбрана върху имот на длъжника К. Б. Н., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2575.1056.1.2, с площ от 108 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.2. В останалата част е посочено, че решението е влязло в сила. Присъдени са разноски.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поставя въпроса: Следва ли въззивният съд, да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните, включително и когато на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция? Позовава на противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на приетото в решения, постановени по гр.д.№ 4031/2019г.на ІV г.о., т.д.№ 674/2014г.на ІІ т.о., гр.д.№ 4971/2017г.на ІV г.о.

На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът поставя и въпросът: Допустимо ли съдът да мотивира решението си въз основана на „логическо допускане“ за развитие на едно изпълнително производство относно възможността за удовлетворяване на вземането на ищеца-кредитор, без да вземе под внимание, да обсъди и да се съобрази в мотивите си със събраните доказателства относно развитието на изпълнителното производство и действията на длъжника по същото?

Срещу подадената касационна жалба са постъпили два отговора. Първият е от ЧСИ З. З. Д., чрез процесуалният представител адвокат Д., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Вторият е от третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт М., с който също се оспорват и допустимостта, и основателността на подадената жалба. Ответниците развиват и доводи, касаещи съществото на спора, като считат въззивния акт за правилен.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадената касационна жалба, съгласно посочените от касатора основания за допустимост, намира следното:

Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен поради липса на установена причинна връзка между причинените вреди на ищеца, вследствие на несъбиране на задължението и приетото за извършено от частния съдебен изпълнител неправомерно поведение, изразяващо се в бездействие и неналагане на възбрана върху посочен от взискателя по образуваното изп.д. .№ 20168080400480 имот. В мотивите са съдът е посочил, че за да е налице причинно-следствена връзка, следва осъщественото от ЧСИ незаконосъобразно действие или бездействие да е условието, без което вредата не би настъпила, а в случая това не е така. Искането на взискателя /от 8.04.2016г./ за налагане на възбрана е касаело несеквестируем имот, върху който към момента на образуване на изпълнителното дело е била наложена /на 4.08.2014г./ законна ипотека в полза на Банка ДСК по договор за кредит, сключен между нея и длъжника за закупуване на същия имот. На 22.04.2016г., длъжникът се е разпоредил с единствения си имот чрез покупко-продажба, като получената цена от 55 000евро е изплатена изцяло на банката. При тези факти изводът на въззвиния съд е, че ЧСИ дори и да беше наложил исканата възбрана, „изпълнение върху имота би могло да се насочи единствено по искане на ипотекарния кредитор, но не е и на взискатеря К.“. Въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, която освен, че е приела, че Банката има привилегия по чл.136, т.3 ЗЗД и ще се удовлетвори предпочитателно, още и че само по нейно искане може да се насочи изпълнение по отношение на несеквистируемия имот на длъжника. Дори и да се пристъпи към публична продан на ипотекирания имот, то сумата при разпределението следва реда на привилегиите. Продажбата на несеквестируем имот, на основание чл.444, т.7 ГПК, не прави секвестируема и получената сума, която ако няма взискатели, от вида посочен в чл.445 ГПК, се връща на длъжника. Като неоснователно е преценено и възражението на ищеца да продажба на имота на цена под пазарната му стойност, пред вид приетото по делото заключение, съгласно което пазарната цена към релевантния момент възлиза на 106 230лв.

Съобразявайки така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по първия от поставените от касатора въпроси следва да се допусне касационно обжалване, доколкото той отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и същия е разрешен от въззивния съд в противоречие на посочената от касатора практика. Съгласно решения по гр.д.№ 4031/2019г.на ІV г.о., т.д.№ 674/2014г.на ІІ т.о. - съдът следва да отговори на всички оплаквания във въззивната жалба като изложи собствени мотиви относно относимите към спора доказателства, възраженията и доводите на страните. Разрешаването на спора винаги предполага самостоятелна преценка на фактите, установени по делото, както и произнасяне по заявените от страните доводи. Според задължителните указания на т.19 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС,мотивите на въззивния съд следва да отразяват решаващата дейност на инстанцията като втора инстанция по съществото на правния спор. В случая – в постановения въззивен акт няма мотиви във връзка с основното възражение, съдържащо се във въззивната жалба – че имотът, върху който е прието за безспорен факт /вж.стр.357 от гр.д.№ 2249/2019г. на РС Варна/, че ЧСИ Д. не е наложил възбрана въпреки направеното искане от взискателя, е бил продаден по волята на длъжника и по отношение на него не са осъществявани изпълнителни действия, във връзка с наложената законна ипотека. По този начин въззивният съд не е мотивирал акта си с конкретно приетите за установените факти по делото, а въз основа на принципни постановки, които биха имали значение, само ако имотът беше изнесен на публична продан. Фактът на извършената продажба не е коментиран от съда, както и не е обсъждан въпроса за размера на евентуално причинените на ищеца вреди.

Мотивиран от изложеното, като счита, че е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 441 от 9.04.2020г. по в.гр.д. № 209 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд.

УКАЗВА на Г. Д. К. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], пл.“Света Неделя“ № 16, ет.6, офис 6, адвокат М., че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 257лв. /двеста петдесет и седем лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :