Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 483
София, 10.06.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4763 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от С. Г. Д. и П. А. Д., чрез адвокат Р. П., срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд №260877/07.07.2021г., допълнено с определение №261280/07.09.2021г., по в.г.д.№578/2021г. в частите, с които е потвърдено решение №261637/11.12.2020г. по г.д.№16272/2018г. на Районен съд – Пловдив, в частите, с които са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЕТ „АНДИП 92 – АНДРЕЙ ПАВЛОВ – АНДРЕАНА ПАВЛОВА“, [населено място] искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, както следва: от С. Г. Д. за разликата над 7 000лв. до 70 000лв. и от П. А. Д. за разликата над 10 000лв. до 100 000лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.02.2018г. до окончателното им изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Насрещната страна ЕТ „АНДИП 92 – АНДРЕЙ ПАВЛОВ – АНДРЕАНА ПАВЛОВА“, [населено място] с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат И. В., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице основания за допускане на оспореното решение до касационно обжалване. Сочи, че жалбата е недоказана, неоснователна и необоснована, поради което следва да се остави без уважение.
Третото лице – помагач ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, редовно уведомено не е депозирало писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
По делото е постъпила насрещна касационна жалба от ЕТ „АНДИП 92 – АНДРЕЙ ПАВЛОВ – АНДРЕАНА ПАВЛОВА“, [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд №260877/07.07.2021г., допълнено с определение №261280/07.09.2021г., по в.г.д.№578/2021г. в частта, с която след частична отмяна на решение №261637/11.12.2020г. по г.д.№16272/2018г. на Районен съд – Пловдив, касаторът е осъден да заплати на С. Г. Д. сумата от 7000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на наследодателя ѝ А. Д. Д., починал на 08.05.2018г. вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане. В полза на С. Д. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата и касаторът е осъден да заплати дължимата за производството държавна такса.
Ответникът по жалбата С. Г. Д. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Р. П., оспорва жалбата. Твърди, че не е налице соченото основание за допускане на обжалването. В условие на евентуалност излага становище за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С атакуваното решение, след частична отмяна на решението на Районен съд Пловдив, въззивният съд е постановил друго, с което е осъдил ЕТ „АНДИП 92 – АНДРЕЙ ПАВЛОВ – АНДРЕАНА ПАВЛОВА“, [населено място] да заплати на С. Г. Д. сумата от 7 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на наследодателя ѝ А. Д. Д., починал на 08.05.2018г. вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
Със същото въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Г. Д. срещу ЕТ „АНДИП 92 – АНДРЕЙ ПАВЛОВ – АНДРЕАНА ПАВЛОВА“, [населено място] иск с правно основание чл.200 от КТ за разликата над 7 000лв. до 70 000лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. А. Д. срещу ЕТ „АНДИП 92 – АНДРЕЙ ПАВЛОВ – АНДРЕАНА ПАВЛОВА“, [населено място] иск с правно основание чл.200 от КТ за разликата над 10 000лв. до размера от 100 000лв., част от общо дължима претенция от 200 000лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.02.2018г. до окончателното им изплащане.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
Решение на Пловдивски окръжен съд №260877/07.07.2021г., допълнено с определение №261280/07.09.2021г., по в.г.д.№578/2021г. в останалата му част е влязло в законна сила.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Ищците С. Д. и П. Д. са наследници по закон на А. Д. Д., починал на 08.05.2018г. /преживяла съпруга и син/. С. Д. и А. Д. са били разделени от 2011г., като с влязло в сила решение по г.д.№13691/2013г. на Районен съд Пловдив А. Д. е бил осъден да заплаща издръжка в полза на сина си П. Д..
Приел е за установено, че приживе наследодателят А. Д. е работил по трудово правоотношение при ответника – едноличен търговец като шофьор от 10.11.2015г. На 08.05.2018г. на [улица] [населено място], [община], около 12,35 часа, при изпълнение на служебните му задължения – превоз на стока от [населено място] до [населено място], Плевенска област, управлявайки товарен автомобил „С.“ рег. [рег.номер на МПС] , А. Д. е претърпял ПТП, което е довело до внезапно травматично увреждане на здравето му. Получил е множество травми несъвместими с живота, довели до неговата смърт. С Разпореждане №5104-15-188/25.06.2018г. на ТП на НОИ П. злополуката е призната за трудова.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.200 от КТ, а именно: трудово правоотношение между наследодателя на ищците и ответника; травматично увреждане, настъпило по време на изпълнение на възложената работа и признаване на злополуката за трудова; настъпилите увреждания – смъртта на лицето.
Съдът е приел за доказано и обстоятелството, че ищецът П. Д. е преживял тежко загубата на своя баща, с когото е продължил да осъществява контакти, независимо от раздялата на родителите си. Приел е, че независимо от водените между С. Д. и А. Д. дела и влошените отношения по повод издръжката на сина им П., съпрузите са поддържали нормални взаимоотношения, контактували са помежду си, като ищцата е разчитала на съпруга си за извършването на ремонти по дома. Семейството е било срещано заедно в центъра на града и на почивка на море преди около 4 години. Съдът е приел за установени и обстоятелствата, че ищцата е била разстроена от загубата на съпруга си, била е притеснена, стресирана, отслабнала е и е имала проблеми със съня. Съдът е констатирал, че посочените факти се потвърждават и от заключението по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, според която след смъртта на А. Д. ищцата е преживяла остра стресова реакция, изразяваща се предимно в емоционални симптоми. Съдът е посочил, че показанията на свидетеля А. не могат да се ценят като опровергаващи претърпените от Д. страдания, тъй като свидетелят има впечатления единствено за раздялата на съпрузите, но не и за отношенията помежду им, нито за състоянието на ищцата след смъртта на Д.. Въз основа на изложеното, въззивният съдът е приел за справедлив размер на обезщетението за всеки един от ищците, както следва: 100 000лв. за П. Д. и 70 000лв. за С. Д..
По отношение на въведеното възражение за съпричиняване на произшествието от пострадалия, поради груба небрежност, съдът е посочил, че тя се изразява в неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност, при подобни условия. Степента ѝ зависи от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед всички конкретни факти и обстоятелства, които са критериите за намаляване на обезщетението. В конкретния случай, съдът е приел, че техническата причина за настъпване на произшествието и преобръщане на композицията, съответно излизането ѝ от платното за движение е навлизането в десния завой с несъобразена скорост, която е била около или над 70 км/ч., а непосредствено преди задействане на спирачната система – около 146 км/ч. Приел е, че и при двете скорости на движение /146км/ч и 90 км/ч/, при наличие на работеща спирачна система, водачът е можел да предотврати настъпването на произшествието като намали скоростта до допустимата за безопасно преминаване през завоя. Посочил е, че причината да не се намали скоростта при такава от 146 км/ч е отпускането на спирачката и нейното повторно задействане, а при скорост от 90 км/ч е неефективното спиране на композицията със спирачно закъснение около и над 4 пъти по-малко от нормалното.
Предвид изложеното и с оглед конкретно установените факти, съдът е приел, че пострадалият е допринесъл за настъпване на произшествието, като е допуснал груба небрежност управлявайки товарния автомобил с превишена скорост, при което е предвиждал възможността да настъпят неблагоприятни последици /включително за неговото здраве и живот/, но се е надявал да ги предотврати. Приел е, че е налице виновно нарушение на Закона за движение по пътищата – чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 и чл.5, ал.1, т.1, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Този извод е основан на заключението на вещото лице, според което причината за катастрофата е превишената скорост на движение на превозното средство. Посочил е, че обстоятелството дали автомобилът е снабден с ограничител на скоростта или не е имал такъв е ирелевантно, тъй като дори при движение със скорост от 90км/ч е налице нарушение на правилата за движение, като не е имало възможност за преминаване през завоя. Последният е можел да бъде преодолян при скорост на движение до 70км/ч, поради което причината за произшествието е поведението на водача, а не евентуална техническа неизправност в спирачната система, каквато не е установена по делото. Въз основа на това съдът е направил извод, че приносът на пострадалия следва да се определи в размер на 90%, колкото е определен и от първостепенния съд. В заключение, е намерил предявените искове за основателни до размер на 10 000лв. за ищеца П. Д. и 7 000лв. за С. Д..
Касаторите С. Г. Д. и П. А. Д. обосновават допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства, като изложи мотиви кои доказателства кредитира и кои – не и по какви съображения? 2/ Има ли процесуално задължение въззивният съд по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК да изложи мотиви към решението си, в които да посочи всички доводи, искания и възражения на страните, обективирани в жалбата им, като ги обсъди в мотивите и даде отговори по тях? 3/ Има ли процесуално задължение въззивният съд по смисъла на чл.269 изр.2 от ГПК да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси във въззивната жалба на страните по делото. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №192/29.01.2018г. по т.д.№44/2017г. на І т.о.; решение №55/03.04.2014г. по т.д.№1245/2013г. на І т.о.; решение №63/17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на ІІ т.о.; решение №111/03.11.2015г. по т.д.№1544/2014г. на ІІ т.о.; решение №283/14.11.2014г. по г.д.№1609/2014г. на ІV г.о. Исканията са основани на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 4/ Чия е доказателствената тежест за установяване на съпричиняване на трудовата злополука от работника поради груба небрежност? 5/ Налице ли е груба небрежност, когато работодателят не предоставя на работника изправно превозно средство? Претендира се допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №719/10.11.2009г. по г.д.№2898/2008г. на І г.о.; решение №977/14.01.2010г. по г.д.№298/2009г. на ІV г.о.; решение №207/28.02.2006г. на ІІІ г.о. В случай, че съдът приеме, че не е налице противоречие на решението с практиката на ВКС, се претендира допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на решението, на основание чл.280, ал.2 от ГПК. 6/ Въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №114/19.07.2019г. по г.д.№2413/2018г. на ВКС, ІІІ г.о., относно: отсъствието на процесуално дължими действия от страна на въззивната инстанция във връзка с наведени в жалбата оплаквания, че даден правнорелевантен факт е погрешно установен, както и че в решението на първостепенния съд липсва произнасяне по него; неправилното прилагане на нормата на чл.201, ал.2 от КТ, изразяващо се в неправилно определяне степента на съпричиняване спрямо обема на вредоносните последици, като съдът е пропуснал и не е включил в оценката на обективните обстоятелства факти, като: отклонението от нормалното състояние на автомобила, изразяващо се в недостатъчно спирачно усилие в спирачките или фактът, че композицията спира над 2,45 пъти по-малко от нормалното спирачно закъснение; липсата на монтирано работещо устройство за ограничаване на скоростта – „ретардер“.
По поставените процесуални въпроси за задълженията на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост; да изложи свои собствени мотиви, в които да разгледа наведените от страните доводи и възражения; да изложи мотиви в решението си по доказателствата и становище по всички твърдения във въззивната жалба /чл.269 от ГПК/, е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато същите имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочената практика. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил становище по наведените в хода на производството възражения, като е приел за установени претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди и причинно - следствената им връзка с настъпилата трудова злополука и смъртта на наследодателя им. Направил е цялостен анализ на събраните доказателства, като е обосновал причините, поради които е приел, че част от свидетелските показания са неотносими към установяваните в производството обстоятелства. Съдът е основал извода си за наличие на допуснато от пострадалото лице съпричиняване въз основа на подробен анализ на доказателствата и при обсъждане на въведените в производството възражения за техническа неизправност на превозното средство, с което е настъпило произшествието, като ги е приел за недоказани. С оглед на това, не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос.
По поставените от касаторите въпроси, свързани с възраженията за намаляване на размера на претендираното обезщетение поради допусната от пострадалия груба небрежност и съпричиняване на злополуката също е налице трайно установена съдебна практика, която определя съдържанието на понятието груба небрежност и приложимостта на хипотезата на съпричиняване при присъждане на обезщетения по реда на чл.200 от КТ. Според същата, релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало до произшествието, т.е. само това поведение, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. При трудовата злополука съпричиняване е налице, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Изрично в практиката е установен принципа, че това съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване може да има само при съпричиняване при допусната „груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, която предполага неполагане на грижа при осъществяване на съответната дейност, но неполагане на грижата, която би положил и най-небрежния човек в такава обстановка, а именно липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
При постановяване на решението, въззивният съд не се е отклонил от посоченото разрешение и не е разместил доказателствената тежест в процеса. В мотивите на решението е прието, че по делото е установено, че получените от пострадалия травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с претърпяната трудова злополука и са вследствие на нея. В хода на производството е установено поведение на пострадалото лице, с което е пренебрегнало минимално дължимата грижа за опазване на здравето си при управление на превозното средство, с което е упражнявало трудовите функции, като е нарушило правилата на Закона за движение по пътищата, управлявайки автомобила с превишена скорост, която е причина за преобръщането му. Изрично съдът е обсъдил възражението и е обосновал извод, че от събраните по делото доказателства не се установява превозното средство да е било технически неизправно - не са установени отклонения от нормалното състояние на автомобила, както и липса на работещо устройство за ограничаване на скоростта му, които да не са били взети предвид при постановяване на решението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че формулираният въпрос „налице ли е груба небрежност при предоставяне на работника на неизправно превозно средство“ не е обуславящ произнасянето на съда. По делото не са събрани доказателства в тази насока, нито съдът е обосновал решението си на посоченото обстоятелство, поради което същият не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Последната група поставени в изложението въпроси за отсъствие на процесуално дължими действия на въззивната инстанция във връзка с наведени в жалбата оплаквания, че даден правнорелевантен факт е погрешно установен, както и че не са взети предвид други обективно съществуващи факти /отклонение на автомобила от нормалното му състояние; липса на монтирано работещо устройство за ограничаване на скоростта/, са свързани с направения от страна на касаторите анализ и обсъждане на конкретни доказателства по делото, и на установени, също според тях, конкретни факти, релевантни за спора, както и с оплакванията им в тази връзка за неправилност на обжалваното въззивно решение. Ето защо, по отношение на тези въпроси не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а именно да са разрешени в противоречие с формираната съдебна практика.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай въззивното решение е мотивирано и обосновано, като от същото не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при уважаване на предявените искове с правно основание чл.200 от КТ. При постановяването му съдът не се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика по приложение на посочената разпоредба.
С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от касаторите общи и допълнителни предпоставки за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.2, предл. 2 от ГПК, нито е налице основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция.
Предвид изложеното, на основание чл.287, ал.4 от ГПК съдът не следва да разглежда и обсъжда подадената насрещната касационна жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260877/07.07.2021г., допълнено с определение №261280/07.09.2021г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.г.д.№578/2021г. в частите, с които: е потвърдено решение №261637/11.12.2020г. по г.д.№16272/2018г. на Районен съд – Пловдив, в частите, с които е отхвърлен предявения от С. Г. Д. срещу ЕТ „АНДИП 92 – АНДРЕЙ ПАВЛОВ – АНДРЕАНА ПАВЛОВА“, [населено място] иск с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за разликата над 7 000лв. до 70 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане и е отхвърлен предявения от П. А. Д. срещу ЕТ „АНДИП 92 – АНДРЕЙ ПАВЛОВ – АНДРЕАНА ПАВЛОВА“, [населено място] иск с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за разликата над 10 000лв. до 100 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: