Ключови фрази


9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60263

гр.София, 02.12.2021г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЛЮБКА АНДОНОВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА


при секретаря К.Първанова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №622/ 2021г. по описа на ВКС.

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.06.20г. по гр.д.№423/2019г. на АС Велико Търново, с което са уважени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД, както и с првно основание чл.469 от Кодекса на застраховане.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение в частта му, по отношение обратните исковете на МБАЛ ”Тота Венкова” АД срещу ЗАД ”ОЗК Застраховане”АД и „Застрахователно дружество Евроинс”АД с првно основание чл.469 от Кодекса на застраховане по въпросите: допустимо ли е с договор дерогирането на предвидения в чл.469 ал.1 КЗ принцип , че застраходателното събитие по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал” е настъпването на вредоносния резултат; налице ли е противоречие с императивна правна норма - чл.469 КЗ възприемането, че събитието по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал е предявяване на претенцията , и допустимо ли е това, както и при възприемане Cleims –mode модел на застраховане и при липса на ретроактивно покритие на настъпили застрахователни събития преди датата на начало на покритие по застраховката, следва ли да се счита, че застрахователното събитие е единствено предявяването на претенцията за обезвреда,
Жалбоподателят- „Застахователно дружество Евроинс” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде отхвърлен предявения срещу него иск.
Жалбоподателят МБАЛ „Тота Венкова”АД чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно, но правят алтернативно искане за осъждане на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД за заплащане на дължимото се на болницата застрахователно обезщетение.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
С определение от 11.03.2021г. по ч.гр.д.№621/2021г. ВКС е присъединил за съвместно разглеждане частна жалба от ЗАД „ОЗК „Застраховане” АД срещу определение от 07.10.2020г. по гр.д.№423/2019г. на АС В.Търново към настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил ответника МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД със седалище в [населено място] да заплати на ищцата К. Т., чрез нейната майка и законен представител Ц. Х. , сумата 25 001 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от неколкократно оказване на некачествена и недостатъчна медицинска помощ, причинени болки, и страдания по време, и след проведено лечение вследствие на причинена травма на ръката на 07.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 07.05.2017 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 т ЗЗД;
Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният обратен иск от МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД срещу третото лице – помагач ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, със седалище в [населено място] и е осъдил „Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД, в качеството му на трето лице – помагач, по предявения срещу него обратен иск в условията на евентуалност, да заплати на болницата сумата 25 001 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка „Професионална отговорност” със застрахователна полица № [ЕГН]/ 001 от 30.01.2018 г., след като ответника ги заплати на ищцата, на основание чл. 455 КЗ;
Установено е по делото , че ищцата малолетната К. Т., е била заведена от своята майка Ц. Х. на 07.05.2017 г. около 20,15 часа в спешното отделение на ответната болница по повод на битова травма. Констатирано е, че в листа за преглед приемащият лекар е отбелязал „контузия на лакътя”, без да бъде попълнена анамнеза и обективно състояние на пострадалата, като не са били назначени и записани изследвания, включително рентгенография на лакътна става, не е назначена и осъществена консултация след проведени изследвания с педиатър, с оглед евентуална хоспитализация и последващо оперативно лечение на детето. Констатирано е, че детето е било насочено за преглед към ортопед, който е отбелязал диагноза „пронацио долороза”, като не е назначена и осъществена рентгенография на лакатна става, не е била извършена гипсова имобилизация след извършената репозиция и детето не е било хоспитализирано за наблюдение през първите 24 часа, въпреки оскъдните анамнестични данни за вида и начина на настъпване на битовата травма. Установено е, че на приемащия лекар на ответника е бил изготвен акт за административно нарушение от органите на ИАМО за нарушение на разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето при прилагане на принципите за своевременност и достатъчност на медицинската помощ.
Установено е на 08.05.2017 г. ищцата, заедно със своята майка, са посетили отново болницата, където детето е прегледано от лекар със специалност ортопедия и травматология и е било насочено и е осъществена рентгенография на лява лакътна става, като са установени данни за фрактура в дисталната част на хумеруса със суспектни белези на сублуксация. Поставена е била гипсова имобилизация, тип „лонгета”, като детето не е било хоспитализирано, а изпратено за домашно лечение. Констатирано е, че на 15.05.2017 г., в условията на извънболнична специализирана помощ, ищцата е била прегледана от същия лекар, осъществена е рентгенография, като детето отново не е било хоспитализирано. Тези обстоятелства се установяват от Амбулаторен лист, от писмото на ИАМО до майката на ищцата. , както и от заключението на вещото лице по допуснатата от съда СМЕ. В т. 4 от заключението си вещото лице е посочило наличието на разминаване между диагнозите, поставени на 07.05.2017 г., при първото посещение на ищцата в болницата и на 08.05.2017 г., при второто посещение на ищцата в болницата. В т. 5 от заключението си вещото лице посочва също така, че е налице разминаване и между диагнозата, поставена при второто посещение на ищцата в болницата на 08.05.2017 г. и действителното й състояние, с оглед последващите усложнения, и поставените диагнози.
Прието е за установено, че тъй като състоянието на ищцата не се подобрявало, тя е консултирана първо в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, [населено място], а впоследстви в УММБАЛ ”Н. И. Пирогов”, [населено място], като изследванията и прегледите показали лошо зарастване на ръката след неправилно лечение, а на родителите са предложени две възможности за лечение – оперативно или консервативно лечение. Констатирано е , че при последния контролен преглед през м. март 2018 г. било установено около 20 градуса дефицит на флексията и е предписано продължаване на рехабилитацията и контролни прегледи на три месеца поради опасност от засилване на деформацията.
Констатирано е, че при извършена проверка на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /ИАМО/ са били констатирани нарушения, касаещи своевременността и достатъчността на оказаната медицинска помощ на ищцата от страна на служители при ответника, спрямо които са били образувани административно-наказателни производства, в рамките на които са съставени пет акта за установяване на административни нарушения /АУАН/. В резултат на описаните нарушения: липса на правилни диагностично-лечебни дейности при първото посещение; липса на адекватно поведение по отношение на избрания метод на лечение при второто посещение; липса на достатъчно медицинска помощ при третото посещение в болницата, за ищцата са настъпили сериозни увреждания на ръката, които се изразяват в наличие на ограничени движения и на видима деформация.Прието е за установено, че от датата на травмата до устните състезания по делото се налагало различно лечение: множество прегледи, допълнителни консултации в различни градове, непрекъсната рехабилитация, които допълнително натоварват дете на такава възраст, травмират го и му създават дискомфорт и лекарите не могат да се ангажират с прогнози за възстановяване на ръката, като вероятността за провеждане на оперативно лечение е голяма.
При тези данни съдът е приел, че е налице виновно и противоправно поведение на лекарите в ответната болница, изразяващо се в нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ.
Съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди от деликта е взел предвид събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че детето е травмирано, всеки ден плаче и не иска да ходи на рехабилитация, като се налага да я увещават и да й обещават, че ще й купят нещо, не дава да й пипат ръката, спи неспокойно, често се буди и плаче. Взет е предвид и факта, че ограниченото движение на ръката и видимата й деформация могат да бъдат отстранени по оперативен път едва след навършването на ищцата на осемнадесет години, като до тази възраст те ще й причиняват неудобства, представляващи също неимуществени вреди.
Съдът е определел като справедливия размер на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди е в размер на предявената искова претенция за сумата 25 001 лева и е уважил предявения иск с правно основаниечл.49 ЗЗД изцяло.
По обратните искове:
Установено е, че на 03.02.2017 г. между възложителя МБАЛ „Д-р Тота Венкова”-гр. Г. и застрахователя ЗАД ОЗК „Застраховане” АД е бил сключен договор с предмет застраховка на „професионална отговорност на лечебни заведения, хуманни лекари и медицински персонал” на възложителя за срок една година, т.е. от 04.02.2017 г. до 03.02.2018 г. , като в раздел VІІ „Застрахователна отговорност”, „А Искове”, чл. 20 от Общите условия е посочено, че настоящите условия са приложими по искове по покрити събития, заявени пред застрахователя в срока на договора. Установено е, че в застрахователната полица е включена ретроактивна дата – пет години, т.е. предвидено е , че същата има ретроактивно действие и съгласно раздел ХІІІ „Дефиниции” от Общите условия периодът на покритие се отнася до застрахователно събитие, осъществено не само в периода на действие на договора, но и пет години преди сключването му, като се реализира при предявяване на иск в срока на застраховката. Прието е, че тъй като в случая искът е бил предявен на 03.08.2018 г. – извън срока на действие на договора за застраховка, то този този застраховател не носи отговорност за покриване на риска от процесното застрахователно събитие и искът срещу него е отхвърлен.
Установено е, че на 02.01.2018 г. между възложителя МБАЛ „Д-р Тота Венкова”- [населено място] и застрахователя „Застрахователно дружество Евроинс” АД е бил сключен договор с предмет застраховка „Професионална отговорност на лечебни заведения, хуманни лекари и медицински персонал” на възложителя, наричани за краткост „Услугите”, за срок една година, считано от 10.01.2018г. Констатирано е, че съгласно чл. 6 от договора застрахователното покритие включва покрит риск по застраховката на всички предявени суми през срока на застраховката, които застрахованите лица на законово основание са отговорни да платят като компенсация за причинените вреди или финансови загуби на увредените трети лица /пациенти/ при упражняване на медицинската професия. В полица към договора изрично застрахователят „Застрахователно дружество Евроинс” АД се е задължил при настъпване, в периода на застрахователното покритие, на покрит по договора риск, да плати застрахователно обезщетение в границите на договорената застрахователна сума. Прието е, че тъй като искът е бил предявен срещу този ответник на 03.08.2018 г., т.е. в срока на действие на договора за застраховка, то по силата на горните разпоредби този застраховател е длъжен да покрие настъпилия в периода на застрахователното покритие риск по застраховката на предявената с иска сума, поради което е прието за неоснователно възражението, че застрахователното събитие не е настъпило в срока на действие на застраховката.
По тези съображения въззивният съде уважил обратния иск срещу този застраховател.
В случая МБАЛ „Тота Венкова”АД е предявила обратни искове срещу ЗАД ”ОЗК Застраховане” АД и „Застрахователно дружество Евроинс”АД при условията на обективно, евентуално съединяване на исковате, поради което висящността на производството по евентуалния иск възобновява и висящността и по главния обратен иск.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение в частта му, по отношение обратните исковете на МБАЛ ”Тота Венкова” АД срещу ЗАД ”ОЗК Застраховане”АД и „Застрахователно дружество Евроинс”АД с првно основание чл.469 от Кодекса на застраховане по въпросите: допустимо ли е с договор дерогирането на предвидения в чл.469 ал.1 КЗ принцип , че застраходателното събитие по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал” е настъпването на вредоносния резултат; налице ли е противоречие с императивна правна норма- чл.469 КЗ възприемането, че събитието по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал„ е предявяване на претенцията , и допустимо ли е това, както и при възприемане Cleims –mode модел на застраховане и при липса на ретроактивно покритие на настъпили застрахователни събития преди датата на начало на покритие по застраховката, следва ли да се счита , че застрахователното събитие е единствено предявяването на претенцията за обезвреда, на основание по чл.280, ал.3 ГПК.
Настоящият състав намира че следва да даде следния отговор на поставените за разглеждане въпроси:
Задължителната застраховка "Професионалната отговорност" е вид застраховка за вреди от гражданска отговорност по смисъла на КЗ и има имуществен характер и се изразява се в задължението на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като вид разновидност на застраховка "Гражданска отговорност", задължителната застраховка "Професионалната отговорност", изрично уредена в действащия КЗ, притежава присъщите санкционна, превантивна и обезщетителна функции, а елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние - действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод същата, настъпила в процеса на осъществяване на съответната професионална дейност вреда в правната сфера на лице, извън застрахования, вина на упражняващия конкретната професионална дейност с проявните форми – умисъл или небрежност и причинна връзка между деянието на извършващия определената дейност и настъпилия в чуждата правна сфера вредоносен резултат. За разлика от КЗ (отм.); , в действащия Кодекс на застраховането, в сила от 16.01.2016 г., законодателят в чл.469 КЗ е определил дефинитивно застрахователното събитие при застраховка "професионална отговорност" – настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен. Възприетото законодателно разрешение и анализът на елементите от фактическия състав на задължителната застраховка "Професионалната отговорност" позволяват да се приеме, че ако вредата не е настъпила, т. е. не се е проявила, не е осъществен и фактическият състав на професионалната отговорност, което изключва да е реализирано и застрахователното събитие. Застрахователното събитие не е противоправното и виновно деяние на застрахования, а вредата от него.
В българската застрахователна практика съществува и застрахователния модел „claim-made-basis“, според който отговаря застрахователят, който е сключил договор в момента на предявяване на претенциите за обезщетение, като той отговаря за нарушението, допуснато от лекаря преди сключването на застрахователния договор и преди началото на застрахователната защита, но само когато периода на проявлението на вредата у пострадалото лице е настъпило при действието на договора .

При този отговор на поставения за разглеждане въпрос настоящият състав намира, че решението в частта му, по отношение на която е допуснато касационно обжалване е неправилно и следва да се отмени. Настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора като уважи предявения обратен иск от МБАЛ „Д-р Тота Венкова”-гр. Г. срещу застрахователя ЗАД ОЗК „Застраховане”, а отхвърли предявеният иск срещу „Застрахователно дружество Евроинс”АД. Деянието е извършено през времетраенето на застрахователен договор със ЗАД ОЗК „Застраховане и вредите на пациента са настъпили по време на действието на този договор –май 2017г. а претенциите са предявени през времетраенето на застрахователен договор „Застрахователно дружество Евроинс”АД. В случая не застрахователят, който е сключил договор в момента на предявяване на претенциите за обезщетение отговаря за нарушението, допуснато от лекаря преди сключването на застрахователния договор, а застрахователят при който се е проявила вредата от виновното деяние. Застрахователното събитие е реализиране на покрития от застраховката риск, а покритият риск е опасността от възникване на деликтна отговорност на лечебното заведение по чл. 49 или по чл. 50 ЗЗД, или на лекаря по чл. 45 ЗЗД и проявлението на вредоностните последици. Отговорността възниква от определен в правната норма фактически състав, и то само ако са осъществени всички елементи (обективни и субективни) на фактическия състав, а в случая те са налице по отношение на ЗАД ОЗК „Застраховане”- и противоправното деяние и вредоносните последици, при действието на договора именно с този застраховател фактическият състав на застрахователното събитие е бил окончателно завършен.

Ето защо именно този застраховател следва да зъплати на болницата сумата сумата 25 001 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка „Професионална отговорност”, а искът срещу „Застрахователно дружество Евроинс”АД следва да се отхвърли.

По частна жалба от ЗАД „ОЗК „Застраховане” АД срещу определение от 07.10.2020г. по гр.д.№423/2019г. на АС В.Търново.
Обжалвано е определение от 07.10,2020г. по гр.д.№423/2019г. на АС Велико Търново , с което е оставена без уважение молба, с вх. № 102785/ 06.07.2020 г., от ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за допълване на решение № 159/ 11.06.2020 г. по в.гр.д. № 423/ 2019 г. по описа на съда, като на молителя да бъдат присъдени разноски съгласно представен списък.
С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК и изхода по спора пред настоящата инстанция частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на жалбоподателят следва да се заплатят разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 830 лева от ЗАД ”ОЗК Застраховане”АД, а на МБАЛ „Тота Венкова”АД последния следва да заплати сумата 996 лева.
Предвид изложените съображения съдът

Р Е Ш И:


О т м е н я решение от 11.06.2020г. на по гр.д.№423/2019г. на АС Велико Търново, в частта му по отношение обратните исковете на МБАЛ ”Тота Венкова” АД срещу ЗАД ”ОЗК Застраховане”АД и „Застрахователно дружество Евроинс”АД с првно основание чл.469 от Кодекса на застраховане КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

О С Ъ Ж Д А ЗАД ”ОЗК Застраховане”АД да заплати на МБАЛ ”Тота Венкова” АД сумата сумата 25 001 /двадесет и пет хиляди лева и1ст/ лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка „Професионална отговорност” със застрахователна полица..

О т х в ъ р л я иска на МБАЛ ”Тота Венкова” АД срещу „Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД за сумата 25 001 /двадесет и пет хиляди лева и 1ст/ лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка „Професионална отговорност” по полица със застрахователна полица № [ЕГН]/ 001 от 30.01.2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 07.10,2020г. по гр.д.№423/2019г. на АС Велико Търново.

ОСЪЖДА ”ОЗК Застраховане”АД да заплати на „Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД разноски пред ВКС в размер на 830лева.

ОСЪЖДА ”ОЗК Застраховане”АД да заплати на МБАЛ ”Тота Венкова” АД сумата 996 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: