Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 06.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1385/2012 година Производството е по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК. На 12.07.2012г. е подадена от В. Ц. А. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, ГК, 8-ми състав, постановено на 22.06.2011г. по в.гр. дело № 1138/2011г., с което след като е отменено изцяло решението по гр.д. №5119/2008 год. на Софийски градски съд, Г.О. 1-15 състав е постановено ново решение, с което на осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД е развален договор за продажба от 09.11.2007 год., сключен между [фирма] и М. А. К., обективиран с НА № 117, н.д. №290/2007 год. на нотариус с рег. № 034, с район на действие СРС с предмет : правото на строеж за изграждане на ап.№ 9 на пети етаж в бъдеща сграда с площ от 180,31 кв.м, ведно 3.2177% ид. части от общите части на сградата и паркомясто №13, което ще бъде изградено в бъдещата сграда, ведно с 5.9015% ид. части от общите части на сградата, която ще бъде изградена в имот в [населено място] в местност „М. ливади-запад”, съставляващ УПИ № VІ-944 от квартал 29 по плана на града и ответникът В. Ц. А. – правоприемник на починалата в хода на процеса ответница М. А. К., е осъден да заплати разноски в размер на 5 251,28 лв. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – противоречие на решението с друго влязло в сила решение - решение № 182 от 20.04.2012г. на ВКС ,ІV г.о., постановено по гр.д.№ 1588/ 2011г. По подробно изложени в молбата съображения се поддържа искане за отмяна на посоченото основание на неправилното решение, постановено от Софийски апелативен съд. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма], е депозирал отговор по смисъла на чл.306 ал.3 ГПК, с който счита молбата за отмяна за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на деловодни разноски. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на СГС на 12.07.2012г. е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 06.07.2012г., когато с определение №962, постановено на 06.07.2012г. по гр.д.№1594/2012г. ВКС, ІІІ ГО, в производство по чл.288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на същото. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприето процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на наличие на две противоречиви влезли в сила съдебни решения, което се свързва с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Двете решения трябва да са постановени по различни дела и противоречието е необходимо да съществува между решенията, а не между техните мотиви. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна и съставлява извънредно средство за контрол, приложимо срещу влезли в сила решения, които обвързват страните със своите правни последици, рефлектират пряко в тяхната правна сфера и установяват изключващи се права, преклудиращи възможността да бъдат реализирани така както са признати със съдебните актове. В разглеждания случай не е налице обективен идентитет между обсъжданите дела, поради което и атакуваните решения не могат да бъдат отменени по реда на извънинстанционния контрол. Този извод произтича от следните обстоятелства: Първоначално с обща искова молба ищецът [фирма] е предявил при условията на обективно съединяване осем иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сделките - продажба на правото на строеж за изграждане на отделни обекти в една сграда, материализирани в съответно осем нотариални акта, поради неплащане на договорените цени. По тази искова молба е било образувано гр.д.№30872/2008г. по описа на СРС. С определение от 31.10.2008г. СРС е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на СГС. По описа на последния е образувано гр.д.№5119/2008г. С определение от 12.12.2008г. СГС, след съобразяване на цената на всеки от обективно съединените искове е постановил разделяне на разглеждането на иска на [фирма] против М. А. К. относно договора за продажба по нотариален акт №117 том ІІ,рег.№12122,д.№290/2007г., от останалите искове , предявени от същия ищец срещу същия ответник и на същото правно основание, но за сделките , описани в пунктове 1, 2, 3, 5 ,6, 7 и 8 от петитума на исковата молба. Със същото определение е постановил, че оставя за разглеждане по делото отделеният иск - искът с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД по т.4 от исковата молба, а по отношение на останалите седем иска е повдигнал препирня за подсъдност пред Софийски апелативен съд относно компетентността за разглеждането им. От данните по делото е видно, че като родово компетентен да се произнесе по останалите седем иска е определен СРС, който ги е и разгледал по дело 30872/2008г. СГС, в производството по гр.д.№5119/2008г. с Решение № 866 от 17.02.2011 г. е отхвърлил изцяло предявения иск от [фирма] [населено място] по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сделката продажба, материализирана в нотариален акт №117 том ІІ, рег.№12122, д.№290/2007г., с предмет правото на строеж за изграждане на ап.№9 на пети етаж в бъдеща сграда с площ от 180,31 кв.м, ведно 3.2177% ид. части от общите части на сградата и паркомясто №13, което ще бъде изградено в бъдещата сграда, ведно с 5.9015% ид. части от общите части на сградата, която ще бъде изградена в имот в [населено място] в местност „М. ливади-запад”, съставляващ УПИ № VІ-944 от квартал 29 по плана на града. Това решение е обжалвано от ищеца пред САС, където е било образувано гр.д.№ 1138 / 2011 г. С Решение № 1000 / 22.06.2011г. САС след отмяна изцяло на решението по гр.д. №5119/2008 год. на Софийски градски съд, е постановил ново решение, с което на осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД е развалил договора за продажба от 09.11.2007 год., сключен между [фирма] и М. А. К., обективиран с НА № 117, н.д. №290/2007 год. на нотариус с рег. № 034, с район на действие СРС с предмет : правото на строеж за изграждане на ап.№ 9. След подадена касационна жалба от молителя в настоящото производство във ВКС е било образувано гр.д.№1594/2011г., 3-то отд. С Определение № 962, постановено на 06.07.2012г. по гр.д.№1594/2012г., ВКС, ІІІ ГО, в производство по чл.288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на Решение № 1000 от 22.06.201 1 г. по в.гр.д.№ 1138 / 201 1 г. на САС, ГК,8-ми с-в. В производството по гр.д.№30872/2008г., СРС, 29-ти с-в, с Решение от 10.03.2010г. предявените от [фирма] против касатора искове по чл.87 ал.3 от ЗЗД са уважени и са развалени договорите, сключени с нотариални актове № 114, т.ІІ, рег.№ 12119, н.д.№ 287/ 2007 г., № 115, т.ІІ, рег.№ 12120, н.д.№ 288/ 2007 г., № 116, т.ІІ, рег.№ 12121, н.д.№ 289/ 2007 г., № 5, т.ІІІ, рег.№ 14354, н.д.№ 380/ 2007 г., № 6, т.ІІІ, рег.№ 14355, н.д.№ 381/ 2007 г., № 7, т.ІІІ, рег.№ 14356, н.д.№ 382/ 2007 г. и № 8, т.ІІІ, рег.№ 14357, н.д.№ 383/ 2007 г., всички на нотариус рег.№ 034, с които [фирма] продава на М. А. К. правото на строеж върху недвижими имоти, подробно описани в актовете. С въззивно решение на Софийски градски съд № 68 от 01.07.2011 г. по в.гр.д.№ 14510/ 2010 г. първоинстанционното решение е потвърдено. По искане на В. Ц. А. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 68 от 01.07.2011 г. по гр.д.№ 14510/ 2010 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е образувано гр.д. №1588/2011г. По това дело с определение №1591 от 16.12.2011г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, а с решение №182 от 20.04.2012г. е отменил обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд № 68 от 01.07.2011 г. по гр.д.№ 14510/ 2010 г. и е постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По делото няма данни дали и как е приключило новото въззивно производство, образувано след отменителното решение на ВКС. Очевидно с оглед горните данни предмет на разглеждане в двете искови производства са искове между същите страни, на същото основание, но с различен предмет – правото на строеж за изграждане на отделни самостоятелни обекти, макар и в обща бъдеща сграда. При това положение не може да се обоснове извод за обективен идентитет. След като не е налице отвод за присъдено нещо по отношение на предмета на спор, то и липсва идентитет по отношение на този предмет при различните дела. Следва да се има предвид и това, че със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. По отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения, не се формира сила на пресъдено нещо. В този смисъл са и разрешенията дадени с т. 1 на ТРОСГК № 1/2001 г. на ВКС на РБ /мотиви/. Не на последно място следва да се посочи и това, че отменителното решение на ВКС - решение № 182 от 20.04.2012г. на ВКС ,ІV г.о., постановено по гр.д.№ 1588/ 2011г., не се ползва със сила на пресъдено нещо и с него не се решава спора по същество. Тъй като не е посочено друго влязло в сила решение между същите страни, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, молбата за отмяна е неоснователна. Останалите, изложени в молбата съображения, са такива, касаещи правилността на решенията, и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. С оглед на изложеното не се установяват предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради което, подадената молба за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода разноски за молителя не се следват, но същият следва да бъде осъден да заплати сторените и удостоверени по делото в представения списък на разноските и договор за правна защита разноски от ответника по молбата за отмяна в размер 500лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Ц. А. вх.№75226 от 12.07.2012г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, ГК, 8-ми състав, постановено на 22.06.2011г. по в.гр. дело № 1138/2011г. ОСЪЖДА В. Ц. А. да заплати на [фирма] сторените в настоящото производство разноски в размер на сумата 500лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: