1 Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр.София, 14 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Пламен Петков при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Явор Гебов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 614/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в законна сила определение от 28 октомври 2011 година на Бургаския районен съд, 10-ти състав, постановено по нохд № 3902/2011 година, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и ангажиране на наказателната отговорност на И. Я. И. за престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК. В искането са заявени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при одобряване на споразумението за решаване на делото, довели до неправилно приложение на закона, което ангажира отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакуваното определение и решаване на делото по същество от ВКС, като на основание чл. 78а от НК И. Я. И. бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание за престъплението по чл. 235, ал. 6 от НК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор при посочените в него основания за възобновяване на делото, но претендира връщане на делото на първоинстанционния съд за провеждане на надлежна процедура за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Осъденият И. Я. И. не участва лично в заседанието пред ВКС, редовно призован. Не участва и негов процесуален представител. Не е изразил писмено становище по искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваното определение съдът е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт – младши прокурор Й. П. при Бургаската районна прокуратура и защитника на обвиняемия И. И. – адв. М. Б. от Бургаската адвокатска колегия, споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на И. Я. И. за това, че на 02. 12. 2010 година, в землището на [населено място] поляна, Бургаска област, в местността „С.” от отдел 246, подотдел „Б” на общинския горски фонд на [община], без редовно писмено позволително за сеч, издадено от Дирекция „Управление и стопанисване на общински гори” при същата Община, отсякъл 6 (шест) куб. м. дърва за огрев – дъб и цер, на стойност 201.60 лева, маловажен случай, поради което и на основание чл. 235, ал. 6 във вр. ал. 1 от НК, му е наложено наказание глоба в размер на 300 (триста) лева. На основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от НК е отнето средството на престъплението, принадлежащо на обвиняемия – моторен трион „H.”, сер. №[ЕИК]. На основание чл. 237, ал. 7 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – 6 куб. м. дърва. Присъдени са и направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения И.. Определението не подлежи на редовен инстанционен контрол и е влязло в законна сила на 28. 10. 2011 година. Искането на главния прокурор за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно досежно отмяната на атакувания съдебен акт при релевираните в искането основания за това, но не и досежно процесуалните последици на отмяната. По делото е проведено досъдебно производство, което е приключило на 15. 09. 2011 година с мнение на разследващия полицай при РУ – [населено място], за изпращане на делото на Районна прокуратура – [населено място], за предаване на съд на обвиняемия И. Я. И. по повдигнатото му обвинение по чл. 235, ал. 6, от НК. След приключване на разследването, между прокурора и защитника на обвиняемия е изготвено споразумение за решаване на делото, което на 20. 10. 2011 година е внесено в Бургаския районен съд за произнасяне по него. Образувано е нохд № 3902/2011 година и е проведено открито съдебно заседание от 28. 10. 2011 година за произнасяне по споразумението. След надлежно проведена процедура по чл. 382 от НПК, съдът е направил преценката по ал. 7 на същия текст, за съответствие на споразумението на закона и морала и е одобрил същото, с описаните по-горе клаузи. Преценката на съда за съответствие на споразумението на закона обаче е неправилна, защото игнорира допуснатото със споразумението нарушение на закона. Очевидно вън от вниманието на съда е останало обстоятелството, че в конкретната хипотеза е приложим институтът на освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а прилагането му е задължително, когато са налице предпоставките за това, какъвто е настоящият случай: за престъплението по чл. 235, ал. 6 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба, към момента на извършване на деянието И. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, причинените имуществени вреди са възстановени. Не е съобразено и обстоятелството, че съдът следи служебно за наличието на предпоставките за прилагане на този правен институт (арг. от чл. 301, ал. 1, т. 4 от НПК). Като е одобрил споразумението, без да прецени посочените обстоятелства, съдът е направил неправилна преценка за съответствие на споразумението на закона и е приложил диференцирана процедура, която не е следвало да бъде приложена, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Поради това, атакуваното определение за одобряване на споразумението и прекратяване на производството по делото подлежи на отмяна. ВКС намира обаче, че в конкретния случай не може да реши делото по същество, като освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание по чл. 78а от НК. Безспорно е, че споразумението за решаване на делото представлява вид диференцирана процедура, различна от тази за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Последната може да се осъществи както по реда на Глава ХХVІІІ от НПК, така и при разглеждане на делото по общия ред въз основа на внесен в съда обвинителен акт. Във всички случаи обаче е необходимо надлежно сезиране на съда, очертаващо фактическата и правна рамка на производството. Двете диференцирани процедури са взаимно изключващи се, като освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е задължителен начин за приключване на наказателното производство, когато са налице предпоставките за това, а решаването на делото със споразумение е само една възможност и то само ако не са налице предпоставките на чл. 78а от НК. Следва да се отбележи също така, че процесуалният ред за реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 78а от НК и този за решаване на делото със споразумение са коренно различни, каквито несъмнено са и правните последици от провеждане на всяка от тези диференцирани процедури (в този смисъл вж. и р. № 203/2003 година на ВКС, І н. о., р. № 107/2002 година на ВКС, І н. о.). В конкретния случай, споразумението за решаване на делото е изготвено непосредствено след приключване на разследването. При изготвянето му прокурорът е пренебрегнал задължението си по чл. 242, ал. 1 от НПК да прецени налице ли са предпоставките за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и по този начин е нарушил закона. Съдът, от своя страна, не е констатирал това нарушение и е одобрил споразумението за решаване на делото, вместо да откаже одобряването му и върне делото на прокурора, съобразно разпоредбата на чл. 382, ал. 8 от НПК, като по този начин е нарушил процесуалните правила и е приложил неправилно закона, провеждайки диференцирана процедура, която не е трябвало да бъде проведена. В рамките на така инициираното от прокурора и проведено от съда производство по реда на Глава ХХІХ от НПК, незаконосъобразно се претендира от ВКС да реши делото по същество, като формира за първи път изводи по фактите и по правото и наложи санкция, представляваща правна последица от различна диференцирана процедура – тази по Глава ХХVІІІ от НПК. Подобно правомощие ВКС няма, доколкото проверява конкретен съдебен акт, постановен в рамките на определено производство, развило се по правилата на това именно производство. Споразумението, с което съдът изначално е сезиран, не дава възможност за формиране на фактически и правни изводи, основа за решаване на делото, още по-малко от касационната инстанция и в рамките на проверка по реда на извънредния способ за възобновяване на наказателните дела. Този извод не се повлиява от тълкуването, дадено в ТР № 1/2011 година на ОСНК, с което е решен положително въпросът за наличие на правомощие на ВКС да измени въззивно решение, като освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание. В т. 2.1 от решението са посочени двете възможни хипотези, пред които може да бъде изправена касационната инстанция, за да упражни това си правомощие, а хипотеза като настоящата не е сред тях. Преминаването от производство по реда на една диференцирана процедура в такова по реда на друга диференцирана процедура, само по инициатива на съда и без надлежното му сезиране, е процесуално недопустимо. Освен всичко изложено по-горе, такова разбиране игнорира и несъмненото принципно положение, че съдът разглежда делото за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание във фактическите рамки, посочени в постановлението (или обвинителния акт) на прокурора, отразено в разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК (вж. и р. № 230/2011 година на ВКС, ІІ н. о.). При изложените съображения ВКС намира, че следва да отмени атакуваното определение за одобряване на споразумението и върне делото за ново разглеждане от стадия на действията на прокурора след завършване на разследването, където е допуснато изначално нарушението на закона. В производство по възобновяване на наказателните дела връщането на делото за ново разглеждане в този процесуален стадий е възможно, предвид липсата на ограниченията на разпоредбата на чл. 354, ал. 3 от НПК и по аргумент от разпоредбата на чл. 425, ал. 2 от НПК. Предвид изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела определение от 28 октомври 2011 година на Бургаския районен съд, 10-ти състав, постановено по нохд № 3902/2011 година, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и ангажиране на наказателната отговорност на И. Я. И. за престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на действията на прокурора след завършване на разследването. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.