Р Е Ш Е Н И Е       № 304                               София,  08.04.2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                          Ч. С. Г. Г. а   като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 631/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 416/09 от 16.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 273 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 450/08 г. на Я. окръжен съд. Поддържат се касационни отменителни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От ответниците по касация Е. С. З., Т. С. Г., Г. С. Г., С. Х. Б., Г. С. И. и Г. Д. З. считат жалбата за неоснователна, Д. С. С. , Т. И. И., Х. И. Г., К. Х. М., Д. Б. П., В. В. Я., В. Х. Я., С. С. С., Х. С. С., С. П. З., Б. П. З. и К. Г. Б. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с касационната жалбата основания за отмяна и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решение № 161 от 7.04.2008 г. по гр. д. № 243/2004 г. на Е. районен съд, с което е уважен предявеният срещу О. гр. Б. иск по чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ, като е признато за установено между страните, че правото на собственост върху гора от 400.000 дка, находяща се в землището на с. С., в местността "Текията", при посочени граници, идентична с възстановени на ответника с решение на поземлената комисия земеделски земи, е принадлежало преди одържавяването на горите през 1951-54 г. на наследодателя на ищците С, починал през 1941 г., и е възстановено с решение № 87 от 20.04.2001 г. по гр. д. № 404/2000 г. на Е. районен съд на основание чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ, а на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ са отменени актове за частна общинска собственост, съставени през 2003 г. По въпроса за правната квалификация и допустимостта на иска въззивният съд се позовал на определение № 296 от 15.08.2007 г. по ч. гр. д. № 1271/07 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., и на фактическите твърдения на ищците, че на О. Б. по реда на ЗСПЗЗ е възстановена земя в граници, в които наследодателят им е притежавал гора, индивидуализирана и по картата за гороразделяне, и по картата на възстановената собственост на земеделските земи. За да уважи иска, въззивният съд приел, че наследодателят на ищците се легитимира за собственик на претендираната гора, която попада в земите, чието право на собственост е възстановено на ответника с план за земеразделяне с решение от 17.01.1996 г., въз основа на което общината през 2003 г. издала актове за общинска собственост. Съобразявайки изложеното от вещото лице, съдът приел, че се доказва по несъмнен начин къде са границите на гората от 400.000 дка, находяща се в местността “Т”, която е включена в горския фонд още при първото гороустрояване през 1952-54 г., и които съвпадат с посочените в исковата молба имоти, възстановени на ответника. Окръжният съд приел, че не се установява правото на собственост да е принадлежало на общината към момента на одържавяването на гората, поради което потвърдил решението на районния съд. Касационното обжалване е допуснато на основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за правната същност и значение на решението на общинската служба по земеделие /поземлената комисия/ за възстановяване на собствеността върху конкретни гори и земи, при защита правото на собственост в производството по чл. 13, ал. 8 ЗВСВГЗГФ, и дали при спор за материалното право на собственост, отнесен към предходен период, съдът следва да отмени съгласно чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ съставените в по-късен момент актове, с които се признава правото на собственост за спорните имоти. По делото е установена следната фактическа обстановка: С решение № ЗГ2 от 17.01.2003 на ОС “З” гр. Б. е признато правото на собственост за възстановяване в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 ЗВСГЗГФ върху имот от 400.000 дка, съставляващ широколистна гора, с произход семенен, находящ се в м. “Т”, при граници: от изток, север и запад - камбеларски ниви, от юг-воденски път и ниви на притежателя. Като основание за издаването му е послужило решение № 449 от 08.12.2001 г. на Я. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 87 от 20.04.2001 г. по гр. д. № 404/2000 г. на Е. районен съд, с което отказът на поземлената комисия е отменен частично относно гората в м. “Т” и е постановено, че правото на собственост следва да се възстанови съгласно чл. 4 ЗВСГЗГФ. Нови граници на признатия за възстановяване имот не са определени, видно от приложените на л.л. 51-53 от първоинстанционното дело писма на О. дирекция “З” гр. Я. и ОС “З” гр. Б., с които се предлага техническото изпълнение на възстановяването в нови граници да се извърши в отдел 172. Според заключението на техническата експертиза гората в м. “Т” представлява отдел № 1* подотдели “а-е” по картата на лесоустройствения проект на ДЛ Е. Решение № 8 от 17.01.1996 г., на което се позовава общината, е постановено на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне на землището на с. С.. П. така установената фактическа обстановка въззивният съд обосновано и законосъобразно е уважил предявения иск с предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху спорната гора към момента на одържавяването й. Провеждането на исковата защита по посочения ред не е самоцелно, а е насочено към установяване на субекта, в полза на когото следва да се възстанови собствеността. Такъв спор за материално право е налице, когато и двете страни противопоставят права по отношение на един и същи имот към релевантния минал момент - този на одържавяването на горите, съответно на обобществяване на земята, поради което са го заявили за възстановяване в свое лице. Настоящият случай е именно такъв. Ищците са предявили претенция по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ за установяване правата върху гори на общия им наследодател към момента на одържавяването, по реда на който закон са заявили искане за възстановяване. Ответникът също е реализирал правото си на възстановяване на собствеността, но по друг закон - Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Това обуславя необходимостта от установяване собственика на спорните имоти към миналия момент - този на одържавяването, съответно на кооперирането на земите. С решението на ОС “З” от 2003 г. спорната гора е определена за възстановяване, но не в стари реални граници, а в нови такива съгласно чл. 4, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Неоснователно се поддържа от касатора, че целта на предявения иск е да се промени определеният от органа по поземлената реформа начин на възстановяване, което е недопустимо до реда на исковия граждански процес, а следва да се осъществи чрез жалба по реда на чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗВСГЗГФ правото на собственост върху горите и земите от горския фонд, чиито реални граници не могат да бъдат установени, се възстановява с равни по площ, а при възможност - и по вид гори и земи от държавния горски фонд в същата местност от землището на населеното място или в съседно землище в границите на общината. Макар в решението на ОС “З” от 2003 г. да е записано, че възстановяването ще се извърши в нови реални граници, от съдържанието на акта става ясно, че гората е индивидуализирана в границите към релевантния минал момент.становява се и това, че мотивът да се предложи възстановяване в друг отдел - № 1* а не в отдел № 1* където е разположена притежаваната от наследодателя им гора, е именно формираният спор по принадлежността на правото към релевантния минал момент. Ето защо за ищците е налице правен интерес не от жалба, а от предявяването на иск с правно основание чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, както правилно е приел и съдът в двете инстанции. По съществото на правния спор обосновано на данните по делото и закона съдът е приел, че ищците са доказали принадлежността на правото на собственост, а ответникът, сега касатор, не е представил доказателства, от които да се заключи, че се касае за гора - общинска собственост. Правопрекратяващото възражение за придобивна давност, поддържано и в касационната жалба, законосъобразно не е разгледано, предвид предмета на делото - спор за материално право към минал момент, и началния момент на давността - този на възстановяването по реда на ЗСПЗЗ. С оглед изложените съображения обжалваното решение в частта по уважения иск по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е основателна в частта, с която са отменени актове за частна общинска собственост, съставени след възстановяването на имотите в полза на общината по реда на ЗСПЗЗ. Действително, отмяната на констативен акт за собственост е разпоредена от закона последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. С издадените обаче в 2003 г. актове за частна общинска собственост правото на наследодателя на ищците към миналия момент - този на одържавяването на горите, не се засяга, поради което те неправилно са отменени. Въззивното решение и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт в тази част са неправилни и следва да бъдат отменени. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 273 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 450/08 г. на Я. окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 161 от 7.04.2008 г. по гр. д. № 243/2004 г. на Е. районен съд в частта, с която на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ са отменени актове за частна общинска собственост №, № 1* и № 1* от 22.04.2003 г., и № 1* и № 1* от 12.05.2003 г., всичките на О. гр. Б.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 273 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 450/08 г. на Я. окръжен съд в останалата част. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: