5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 734/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 309 гр.София, 22 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 734/2014 година Защитник на подсъдимия Р. Г. С. е подател на касационната жалба срещу потвърждаването с решение на Софийския апелативен съд на осъдителна присъда, която издал спрямо С. Софийският градски съд. Първоинстанционната присъда е от 23.ІХ.2013 год. по нохд 5451/2011 год. и с нея подсъдимият е наказан с лишаване от свобода за 1 година и 6 месеца и глоба 75 000 лева за престъпление по чл.249, ал.1 НК: за използването без съгласието на титулярите им 222 броя платежни инструменти (банкови карти, издадени от чуждестранни банки), което причинило значителни имуществени вреди (71 700 лв.) за Първа инвестиционна банка-АД, във връзка с чл.26 НК (за продължавано престъпление от 5 отделни деяния в рамките на няколко часа, най-вече през нощта на 11 срещу 12 ноември 2006 год.), във вр. още с чл.20, ал.2 НК (в съизвършителство с друго, неизвестно по делото лице) и с чл.2, ал.2 НК (по закона „най-благоприятен за дееца” – в редакцията на чл.249 НК, обн. в ДВ, бр.79 от 2006 год.). Второинстанционното (въззивно) решение – 66/4.ІІІ.2014 год. по внохд 1178/2013 год., е издадено след протест и въззивна жалба. В касационната жалба се съдържат както основанията за оспорването (посочените в чл.348 НПК), така и доводите на подателя ѝ в тяхна подкрепа, но от възможните изходи на делото е поискана само алтернативата оправдаване още във ВКС или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата е поддържана, а според участващия в него прокурор е неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна само в едно отношение – срещу потвърдения от САС отказ да бъде приложено условно осъждане (чл.66 НК). І. Според ВКС по делото е възникнала особена хипотеза на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.2 НПК (става дума за нетипични проявления на отменителното основание, на които е обърнато внимание още в П.1/1981-Пл., т.8; вж. и едно по-скорошно позоваване на постановлението в р.195/7.ІІІ.2014 год. по н.д. 461/2013 год. на І н.о.) – сам по себе си отказът да бъде приложен чл.66 НК е правилен, а наложеното наказание би могло да бъде даже по-високо по размер. Особеното в конкретната хипотеза е вече изтърпяната значителна част от наложеното наказание лишаване от свобода. Става дума, разбира се, за последицата от приспадането по силата на чл.59, ал.1 НК, според която подсъдимият е „изтърпял фактически” (чл.70, ал.1 НК) повече от 7 месеца лишаване от свобода. Цитатът не е случаен, първо, защото е отчетен смисълът му според тълкуването на разпоредбата в т.3, б.”б” от П.7/1975-Пл.(че тя има предвид приспадането на срока на мерките за неотклонение задържане под стража и домашен арест); второ, защото по своя размер приравненото на изтърпяно лишаване от свобода е съвсем близко до минималния срок, в който подсъдимият би придобил възможността да бъде условно предсрочно освободен. Тази възможност именно прави много по-достоверна дължимата от съда прогноза по чл.66, ал.1 НК за липсваща необходимост от реално изтърпяване на остатъка от по-малко от 2 месеца до минимално изискващите се в случая 9 месеца лишаване от свобода (1/2 от 1 година и 6 месеца). Достоверността на прогнозата се повишава допълнително от това, че необходимостта от постъпване в съответното място за лишаване от свобода, се преценява обикновено преди да е било въздействано чрез каквото и да е лишаване от свобода - било като наказание, било като друга мярка. И ако в обикновените случаи е приложим аргументът, че за условно осъждане е важно въздействието на самото наказателно производство, толкова по-приложим става той, когато това въздействие е било усилено от взетата мярка за неотклонение. В рамките вече на условното осъждане неговият изпитателен срок има всички основания да бъде определен с оглед главно на онова, което е мотивирало строгостта при санкционирането – на нея съответства изпитателният срок от 4 години. ІІ. Също като съда в предходната инстанция, за ВКС е невъзможно да не потвърди, че възраженията на жалбоподателя са всъщност редактиран вариант на вече изразените пред СГС несъгласия с претендираната към подсъдимия наказателна отговорност – относно необходимостта да бъдат разпитани в съда чуждестранните граждани-титуляри по банковите карти; относно доказването на наличността банкноти в използвания за тегленето им банкомат; относно експертното потвърждаване на изтеглените суми; относно извода, че именно П.-АД от всички засегнати банки е ощетената от престъплението; относно убедителността на защитната теза за неучастие в престъпните деяния и т.н. Най-важно за изхода на делото е, разбира се, това, че също като САС ВКС приема изцяло като свои дадените още в присъдата отговори във връзка с тези несъгласия. Аналогичното утвърждаване в мотивите на САС, от друга страна, прави неприемливи възраженията специално към тях като страдащи от процесуалното нарушение по чл.348, ал.3, т.2 НПК липса на мотиви. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.2, т.3 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 66 от 4 март 2014 год. по внохд 1178/2013 год. на Софийския апелативен съд, като само отлага изпълнението на потвърденото с него наказание лишаване от свобода една година и шест месеца за изпитателен срок от четири години. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ