Р Е Ш Е Н И Е №326 гр.София , 15 октомври 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 981/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Т., защитник на подсъдимия Р. Р. Й. срещу решение №165 от 19.05.2015 г., постановено по внохд №362/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, на основание чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В жалбата се твърди, че наложеното на подсъдимия Й. наказание е явно несправедливо, тъй като въззивната инстанция е подценила смекчаващите отговорността обстоятелства- младата му възраст, оказаното съдействие във връзка с разследването, направените самопризнания в съдебното заседание и изразеното критично отношение към извършеното. Моли се да бъде изменено атакуваното решение, като бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия –адв.Т. поддържа жалбата по съображенията ,изложени в нея и моли да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е към минимума, предвиден в закона за инкриминираното му престъпление. В последната си дума подсъдимият Р. Й. моли да му бъде намалено наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 30.03.2015 г., постановена по нохд №947/2015 г. , Софийски градски съд е признал подсъдимия Р. Р. Й. за виновен в това ,че за времето от около 19.00 часа на 21.09.2014 г.до около 19.40 часа на 21.10.2014 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително разпространил, като продал на две лица и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 1240,46 лв.,както следва: 1. На 21.09.2014 г. в [населено място], в градинката на кръстовището на [улица]и [улица],без надлежно разрешително, разпространил като продал за сумата от 60.00 лв. на Н. Н. В. високорисково наркотично вещество –коноп /марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент третрахидроканабинол / с нето тегло 9,98 гр. на стойност 59.88 лв. 2. На 21.10.2014 г. в [населено място], на [улица], без надлежно разрешително разпространил като продал за сумата от 50.00 лв. на М. И. М. високорисково наркотично вещество –коноп /марихуана/ с процентно съдържание на активно действащия компонент 10,61%, с тегло 5,05 грама на стойност 30,30 лв. 3. На 21.10.2014 г. в [населено място], [улица], /ет./, /ап./, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-каноп /марихуана/ с общо нето тегло 135,88 лв. на обща стойност 815,28 лв. и 53 обекта метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент 43,7%, с общо нето тегло 13,40 гр. на обща стойност 335,00 лв. или всичко наркотични вещества на обща стойност 1150,28 лв.,поради което и на основание чл.354а ал.1 пр.4 и 5 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години , при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание глоба в размер на 8000 лв. На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия Й.. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца, наложено на подсъдимия по нохд №5688/2013 г. на СГС, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е времето ,през което подсъдимия Й. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по нохд №5688/2013 г.по описа на СГС. На основание чл.354а ал.6 от НК предмета на престъплението-инкриминираните наркотични вещества са отнети в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия Р. Й., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №362/2015 г., което е приключило с решение №165 от 19.05.2015 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия Р. Р. Й. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се констатира основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Доколкото производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава ХХVІІ , в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е бил длъжен , постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК , като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус , преценката на решаващия съд, че не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, е вярна, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл.58а ал.1 от НК. Отмереното от първоинстанционният съд наказание лишаване от свобода от четири години и шест месеца, редуцирано с 1/3 на три години , потвърдено с въззивното решение, разкрива съобразяване на съдилищата с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. За да потвърди размера на наказанието лишаване от свобода, въззивната инстанция е съобразила на първо място конкретната степен на обществена опасност на деянието- висока, обусловена от броя на деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление и от обстоятелството, че подсъдимият е осъществил различни форми на изпълнителното деяние и то в кратък времеви период -в рамките на един месец. Обществената опасност на Р. Й. също е завишена и това е изводимо от обремененото му съдебно минало и най-вече от факта,че в изпитателния срок на предходното му осъждане за същото по вид престъпление, а именно по чл.354а ал.1 от НК, е осъществил и това по настоящето дело. Посоченото обосновава наличие на трайна престъпна нагласа, създадена у подсъдимия и липса на какъвто и да е било поправителен ефект от наложеното му до този момент наказание. Към кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства следва да се причисли и сравнително високата стойност на инкриминираните наркотични вещества- общо 1240,46 лв., както и тяхното видово разнообразие. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените във въззивното решение съображения за това, че липсва оказано съдействие на досъдебното производство от страна на подсъдимия, което да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Действително според ТР №1 от 2009 г. на ВКС, тогава, когато подсъдимият е спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговият извършител още в хода на досъдебното производство, самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. В конкретния случай обаче , подсъдимият при разпита си, проведен на 22.10.2014 г. се е възползвал от правото си да не дава обяснения, а в разпита си от 04.02.2015 г.е отрекъл каквото и да е било свое участие в инкриминираната му престъпна дейност. Поведението на подсъдимия на досъдебното производство, свързано с избраната от него линия на защита не може да се отчита в негова вреда ,но не води и до облекчаване на наказателно правното му положение, понеже отсъства оказано съдействие за разкриване на обективната истина. ВКС се съгласява и с отразеното във въззивното решение ,че възрастта на подсъдимия -26 години не е такава, която да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. От наказателно правно гледище „младата възраст” е тази, която е близка до непълнолетието, когато все още не са изградени устойчиви морални императиви, а поведението се характеризира с младежка импулсивност и емоционалност. По-нататък, никъде в кориците на делото не се съдържа изявление на подсъдимия, в което да е изразил критично отношение към извършеното или съжаление за деянието си, поради което и доводът, посочен в жалбата , че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се прецени неговото критично отношение, е несъстоятелен. В заключение, не се констатират неотчетени от въззивния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи намаляване размера на наказанието лишаване от свобода , което Р. Й. следва да понесе. Що се отнася до наказанието глоба , определено в размер на 8000 лв., в жалбата липсват конкретни съображения за намаляването му, по които ВКС да вземе отношение. Независимо от това и въпреки, че в касационната жалба се изразява недоволство общо от „наказанието” /без да се конкретизира дали само от лишаването от свобода или и от глобата/, доколкото глобата е едно от кумулативно предвидените наказания за извършеното престъпление по чл.354а ал.1 от НК, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че нейният размер не е явно несправедлив. Наложената на подсъдимия Й. глобата е в размер, близък до минималния, предвиден в закона за инкриминираното му престъпление и е съобразен с тежестта на извършеното, конкретните параметри на предмета на престъплението и останалите обстоятелства, имащи значение за неговото справедливо отмерване. С оглед на гореизложеното,ВКС не намира да са налице основанията по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, поради което счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №165 от 19.05.2015 г. ,постановено по внохд №362/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд ,НО. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/