Ключови фрази
Негаторен иск * недопустимост на решение * правен интерес * защита срещу незаконосъобразни решения на ОС


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

Гр. София, 05.06. 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. дело № 2795 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. И. от [населено място] срещу Решение № 280 от 01.03.2016 г. по в. гр. д. № 3337/15 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 3997 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 13093/14 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу срещу В. Й. И., Г. М. Р., Д. Г. Р., Й. Ж. Й., Т. И. Б., В. Т. Р., Т. Г. Г., М. Я. П., А. В. Б., В. Н. И., М. П. П., П. П. К., С. А. А., [фирма] и [фирма] иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят всякакви незаконосъобразни действия, пречещи й да упражнява собственическите си права в пълен обем, като премахнат автоматична метална врата, преграждаща достъпа на ищцата до незастроената част на дворно място, находящо се в [населено място],[жк], с площ от 1031 кв.м., представляващо ПИ с № 10135.2552.3876 по КК на [населено място] или да й предадат чип/ключ от същата. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният негаторен иск бъде уважен със законните последици.
Ответниците по касационната жалба са депозирали по реда на чл.287, ал.1 от ГПК отговор, с който оспорват същата като неоснователна и молят съда да остави в сила въззивното решение. Претендират разноски.
С Определение № 411/18.11.2016 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване на обжалваното въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие със задължителната практика на ВКС по следния обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, а именно: Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС дворно място, в което е изградена сграда в режим на етажна собственост, ако не всички собственици на самостоятелни обекти в сградата притежават права върху дворното място?
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Независимо, че в конкретния случай касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правен въпрос, обуславящ правилността на въззивното решение, това не освобождава касационния съд от служебното му задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото /т.10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т.д.№ 1/ 2001 г. на ОСГК, т.1 от ТР № 1 от 19.02.2009 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК/. В тази връзка настоящата касационна инстанция намира, че производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, се явява недопустимо поради липса на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, поради което атакуваният въззивен акт и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, а производството- прекратено. Съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по осъдителен иск с правна квалификация чл.109 ЗС, с който ищцата И. К. И., в качеството си на собственик на жилищен обект в сградата на Ж. „Изгрев 552-3” в [населено място], е поискала осъждане на ответниците в лицето на останалите етажни собственици, да преустановят неоснователните си действия, с които лишават ищцата от възможността да ползва дворното място на сградата, като премахнат изградената автоматична метална врата, ограничаващ достъпа до същото. Според изложените твърдения в исковата молба и ангажираните от ищцата писмени доказателства, изграждането на металната врата, ограничаваща достъпа на външни лица и МПС до двора, е било решено на общо събрание на етажната собственост, проведено на 14.04.2013 г., като ищцата поддържа, че след вземане на решението й бил отказан чип за изградената метална врата с аргумента, че според нотариалния й акт за собственост не притежава места за паркиране в двора. На 15.01.2014 г. било проведено следващо общо събрание, на което било решено, въз основа на решението от 14.04.2013 г., паркоместата в задния двор да се ползват само от собствениците, притежаващи такива според нотариалните си актове за собственост, като за останалите се осигурява при необходимост временен достъп за товаро-разтоварни работи. Решението е било подкрепено от всички присъствали 21 етажни собственици, притежаващи общо 85,571% от общите части, вкл. от ищцата И. К. И.. На 20.07.2014 г. е било проведено общо събрание, на което е било разгледано предложение за отмяна на решението от 15.01.2014 г. за изграждане на автоматичен метален портал, позволяващ достъп до дворното място само за етажните собственици, притежаващи паркоместа. Предложението не е било прието, като „за” са гласували етажни собственици с 7,4423% от общите части, а мнозинството с 80,7923% са били против. На това общо събрание ищцата не е участвала. Същевременно, видно от представените нотариални актове за собственост, ищцата притежава 76,74 кв.м. идеални части от дворното място, в което е построена сградата, без места за паркиране по смисъла на чл.37, ал.4 ЗУТ. Такива обаче са предвидени в дворното място, което се установява от представения Н..акт № 78, том І, рег.№ 78/ 2010 г. за прехвърляне на права на строеж в жилищна сграда-етажна собственост в полза на „Б. АНТАС” Д.- [населено място], срещу задължение за строителство, като на това основание дружеството е придобило 16 места за паркиране.
От изложеното следва, че правният интерес от търсената защита по чл.109 ЗС произтича от взетите решения от общото събрание на етажната собственост, с които е осигурен достъп до дворното място само на собствениците, притежаващи места за паркиране, а на останалите е предоставена възможност само при необходимост да ползват двора за товаро-разтоварна дейност. Защитата срещу незаконосъобразни решения на общото събрание обаче се реализира по специален ред, предвиден в чл.40 ЗУЕС- чрез предявяване на конститутивен иск за тяхната отмяна пред районния съд в преклузивен 30-дневен срок, считано от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 от закона. По същество в конкретния случай с предявения негаторен иск ищцата се домогва към заобикаляне на специално предвидения ред за атакуване на неизгодното за нея решение на общото събрание и настъпилата преклузия на правото й да го оспори пред съда с изтичане на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, което обуславя извод за недопустимост на производството поради липса на правен интерес. Както е прието в Решение № 116/ 03.11.2016 г. по гр.д.№ 1432/16 г. на ІІ г.о., предвиденият в чл.109 ЗС осъдителен иск е лишен от правен интерес, ако търсената защита от страна на собственика следва да бъде реализирана по друг ред. Вярно е, че доколкото в конкретния случай исковата молба се основава на твърдения за незаконосъобразност на взетите от общото събрание решения, същата би могла да се квалифицира като такава по чл.40 ЗУЕС като основание делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за произнасяне по действително предявения иск /Определение № 306 от 28.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 2151/13 г. на І г.о./, но в случая правото на иск е преклудирано с изтичане на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, доколкото в исковата молба /заведена на 21.10.2014 г./ изрично е посочено, че протоколът от проведеното на 20.07.2014 г. общо събрание е бил обявен на 26.07.2014 г.
По гореизложените съображения следва да се приеме, че производството по делото е недопустимо като образувано по недопустим иск, което е основание за обезсилване на постановените първоинстанционно и въззивно решение и прекратяване на производството.
Предвид изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК, касаторът-ищец дължи на ответниците по касация направените от последните разноски пред трите съдебни инстанции в общ размер на 2 441 лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 280 от 01.03.2016 г. по гр.д.№ 3337/15 г. по описа на Варненския окръжен съд и потвърденото с него Решение № 3997 от 14.10.2015 г. по гр.д.№ 13093/14 г. по описа на Варненския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
ОСЪЖДА И. К. И. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на В. Й. И., Г. М. Р., Д. Г. Р., Й. Ж. Й., Т. И. Б., В. Т. Р., Т. Г. Г., М. Я. П., А. В. Б., В. Н. И., М. П. П., П. П. К., С. А. А., [фирма] и [фирма] общо сумата 2 441 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: