Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
Гр. София, 18 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 735/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Плевен срещу оправдателна въззивна присъда на Окръжен съд – Плевен, 3-ти въззивен наказателен състав, № 18/ 24.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 80/2019 г. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат конкретни съображения в подкрепа на наведените касационни основания, като посоченото по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се обосновава с неправилна и превратна оценка на гласните доказателства по делото, събрани от обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите, ангажирани с поддръжката на асансьорната техника, предмет на обвинението. Прокурорът сочи, че показанията на свидетеля П. Д. неправилно са отхвърлени като необективни, с неубедителни аргументи за заинтересованост, поради извършване на конкурентна на подсъдимата дейност. Нарушението на материалния закон се обосновава с неправилност на направената от въззивния съд оценка на установените факти за неправомерно водена данъчна и счетоводна отчетност от страна на подсъдимата, която е квалифицирана като непрестъпна. Твърди се и неправилно игнориране на заключението на икономическата експертиза в частта, в която е установено, че за централното управление на дружеството, находящо се в [населено място] не са правени отчисления от печалбата на инкриминираното дружество и не са били заприходявани средства от постъпилите приходи от неговата дейност.
В заключение се поддържа искането от протеста за отмяна на въззивната присъда.
В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП не поддържа касационния протест по съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната въззивна присъда. Застъпва становището, че обвинението спрямо подсъдимата е останало недоказано от събраните доказателства, които въззивният съд правилно е интерпретирал и оценил, при което е достигнал до верния извод за липса на допуснати от страна на подсъдимата нарушения във воденето на счетоводната отчетност на дружеството.
Подсъдимата Н., редовно уведомена за съдебното заседание, не се явява пред ВКС. Представлява се от упълномощения защитник, адв. А., който застъпва позиция за неоснователност на протеста на прокурора и за правилност на атакуваната въззивна присъда. Защитата сочи, че в протеста се навеждат доводи, които не са съобразени с предявеното обвинение и не са предмет на разглеждане по делото. Отделно счита, че липсват доказателства за извършено от подзащитната му присвояване на средства на дружеството, като намира, че правилно въззивният съд е дал вяра на нейните обяснения за начина на разходване на паричните средства и вида на извършваните дейности. По отношение на показанията на свидетеля П. Д. заявява, че споделя оценката на въззивния съд за тяхната необективност.
Моли за отхвърляне на протеста и за оставяне в сила на оправдателната въззивна присъда.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в протеста на прокурора и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с Решение №248/01.02.2019 г. на ВКС, 3-то НО, по н.д. № 1090/2018 г. е отменена въззивна присъда на Плевенски окръжен съд, № 48/18.09.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 392/2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.
С отменената въззивна присъда № 48/18.09.2018 г., е била отменена първоинстанционната осъдителна присъда на Районен съд – Плевен, № 55/26.03.2018 г., по н.о.х.д. № 2856/2017 г.
С присъдата на Районен съд-Плевен, № 55/26.03.2018 г., по н.о.х.д. № 2856/2017 г., подсъдимата Н. П. Н. е била призната за виновна в това, че за периода от месец май 2008 г. до края на месец февруари 2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице „Ръководител сервизна база“ [населено място] към „фирма“ присвоила чужди пари - сумата от 8 628,20 лв., собственост на „фирма“, представляваща платени от клиенти, но неотчетени суми по издадени опростени фактури, проформа фактури и квитанции към приходен касов ордер, връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, поради което и на осн. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимата Н. да заплати направените по делото разноски, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.
След отмяната на първата въззивна присъда от ВКС при новото разглеждане на делото е постановена нова въззивна присъда № 18/24.04.2019 г., по в.н.о.х.д. № 80/2019 г., по описа на Окръжен съд – Плевен, 3-ти въззивен наказателен състав, с която е отменена първоинстанционната присъда на Районен съд-Плевен, № 55/26.03.2018 г., по н.о.х.д. № 2856/2018 г. и вместо нея е постановена нова оправдателна въззивна присъда, с която подсъдимата Н. е оправдана по обвинението по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е предадена на съд, на осн. чл.304 от НПК. С присъдата на окръжния съд разноските по делото са възложени в тежест на Държавата, на осн. чл.190, ал.1 от НПК.
Настоящото касационно производство се движи по протеста на прокурора срещу втората въззивна оправдателна присъда на Окръжен съд-Плевен, № 18/24.04.2019 г.
Касационният протест срещу въззивната присъда е подаден в срока по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява основателен.
На първо място следва да бъде даден отговор на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, предвид законовите последици от неговото допускане – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Същото се поддържа на база неправилна и превратна оценка на събраните гласни доказателства - изходящите от свидетеля П. Д. и обясненията на подсъдимата, които се оценяват като противоречиви. Прокурорът счита, че кредитирането на обясненията на подсъдимата в частта относно непредаването на средствата за поддръжка на асансьорната техника на блок „име“, за който отговорник е бил свидетеля Д. / въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че Д. е получавал паричните суми от абонаментни такси, платени от живущите в блока, но не ги е предавал на подсъдимата, а ги е задържал като възнаграждение за свършената работа/ е неправилно, като изложените от съда мотиви не почиват на обективна основа.
ВКС намира възражението за основателно. В мотивите към въззивната присъда окръжният съд е противопоставил обясненията на подсъдимата Н. на показанията на свидетеля П. Д., в частта относно разходването на абонаментните такси за асансьорно обслужване и поддръжка, които ежемесечно са били изплащани от живущите в блок “име“, [населено място], в размер на по 140 лв. Посочил е, че дава кредит на доверие на обясненията на подсъдимата и не приема за обективни показанията на свидетеля Д., поради влошените отношения между тях.
Внимателният прочит на материалите по делото налага извода, че становището на окръжния съд, с което се кредитират обясненията на подсъдимата в тази им част не почива на обективна основа, поради което не може да бъде възприето за правилно.
При второто разглеждане на делото пред районния съд, след внасянето на новия обвинителен акт, свидетелят П. Д. не е бил разпитван пред съда. Страните са изразили съгласие показанията му от досъдебното производство да бъдат приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК. Подсъдимата Н. е била разпитвана пред районния съд, където е дала подробни обяснения, както и пред окръжния съд, в хода на проведено въззивно съдебно следствие. При наличните противоречия между цитираните гласни доказателства, въззивният съд е кредитирал обясненията на подсъдимата и въз основа на тях е достигнал до фактическия извод, че сумите от по 140 лв., представляващи ежемесечни такси за процесния период, изплатени от живущите в бл. „име“ за абонамент и ремонти са били получавани от свидетеля Д. и впоследствие не са били предавани на подсъдимата.
Едновременно с това е кредитирал заключението на графологическата експертиза, че ръкописния текст на фактурите, издадени от „фирма“ – /населено място/ на бл. „име“, [населено място], с които са били осчетоводени плащанията/ съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза , фактурите са издадени в нарушение на счетоводното законодателство / е съставен и изписан от подсъдимата Н.. По отношение на две от фактурите е установено и авторството на подписите за „съставил“, които също принадлежат на подсъдимата. Касае се за голям брой фактури , издадени за отчетен период от три години, които съгласно същото заключение, не са отразени в счетоводството на „фирма“. Инкриминираното длъжностно качество на подсъдимата, управител и счетоводител на клона на „фирма“, [населено място] сочи, че отговорността за съставяне и счетоводно отразяване на издадените документи, предмет на обвинението, е била на подсъдимата, като в аналогичен смисъл е и заключението на счетоводната експертиза / т.1, л.22 от досъдебното производство /.
Съгласно обясненията на подсъдимата от съдебно заседание, / л.53 от н.о.х.д. 2856/2017 г./ получените средства от живущите в блок „име“ за абонамент и ремонтни дейности на асансьорната уредба са били отразявани от нея в дневниците за покупки и продажби на дружеството, но в устните разяснения на вещото лице В. пред районния съд е посочено, че приходите от ремонти на асансьорните уредби, предмет на обвинението, не са включени като приходи на клона в счетоводството на същия. В този смисъл при оценката на обясненията на подсъдимата, изцяло извън вниманието на съда са останали счетоводните заключения, които еднозначно установяват липсата на счетоводно отразяване на инкриминираните средства като приходи на регионалното дружество.
При тези данни за налични противоречия между обясненията на подсъдимата и заключенията на счетоводните експертизи /които са еднопосочни/, касаещи отчитането на инкриминираните парични средства, даването на кредит на доверие на обясненията на подсъдимата, които не са подкрепени от други доказателства е лишено от надлежна аргументация.
Правната природа на обясненията на подсъдимото лице, които по естеството си представляват едновременно средство за защита и доказателствено средство изисква тяхната обективност да бъде подложена на внимателна и задълбочена проверка. Както е недопустимо същите да бъдат отхвърлени безмотивно единствено на основание, че произхождат от лице с качество на подсъдим, така за кредитирането им като обективно доказателствено средство се изисква съответна обосновка, на общо основание, каквато в мотивите към въззивната присъда липсва.
По отношение на ремонтните дейности на асансьорните уредби в процесните жилищни обекти, въззивният съд е приел фактическите изводи на първата инстанция, че същите са били реално извършени, като е посочил на базата на кои доказателства ги намира за правилно установени, поради което е оправдал подсъдимата по обвинението за тяхното присвояване . Следва да се отчете, че обвинението не почива изолирано на тезата, че средствата на живущите, които са били страни по договора за абонамент са присвоени изцяло от подсъдимата. Липсата на осчетоводяване на тези средства като приход, по изискуемия от закона ред, респективно неотразяването им в печалбата на дружеството, съгласно заключенията на счетоводните експертизи, е довело до неотчисляване на съответния процент от печалбата,/в размер на 15 % съгласно вътрешните правила на дружеството / за Централното управление, както и за заплати на работещите в дружеството. В мотивите към въззивната присъда този аспект от обвинителната теза е останал без отговор, като съдът се е ограничил да посочи, че нарушенията в счетоводната отчетност, допуснати от подсъдимата не са предмет на обвинението и не могат да бъдат обсъждани, без да отчете връзката им с фактическото разходване на инкриминираните средства от страна на подсъдимата, която е имала задължение да ги осчетоводи, което не е изпълнила .
Контролираният съд е приел от фактическа страна, че получените средства / от абонаментни такси и за ремонтни дейности/ не са били отчитани като печалба за регионалното дружество и на тази база не са били правени отчисления за централното управление. Отделно, възнагражденията на работещите по трудови договори към същото дружество не са били съобразявани с тази част от печалбата на дружеството, от която е следвало да получат процент, в съответствие със съществуващите в договорите им клаузи. Едновременно с това, съгласно приетите от въззивния съд факти, всички парични постъпления от абонаментни вноски и събрани суми за ремонти и възстановяване на асансьорни уредби са били предавани на подсъдимата, с изключение на абонамента за обслужвания от Д. обект. При тези данни за получени от подсъдимата парични средства, собственост на дружеството, които не са били отчетени счетоводно като приходи, както и документално не е отразено да са постъпвали в патримониума на дружеството, е било необходимо да се установи дали тези средства са били разходвани за дейността на дружеството, изцяло или отчасти. Установената липса на отчисления за Централното управление на дружеството,както и неначисляването и неизплащането на процент от тези приходи като трудово възнаграждение на работещите в него сочи на факта, че част от средствата са останали във фактическо държане на подсъдимата, тъй като същите не са били отчислени като разход в счетоводството на управляваното от нея дружество, като не е установено дали са разходвани за дейността на дружеството или не.
За изясняване на фактическата обстановка по делото от означение за предявеното обвинение е следвало да се установи /включително и посредством използването на специални знания/ налице ли е за инкриминирания период, разлика в стойността на приходите /от абонаментни такси и средства за ремонти и възстановяване на асансьорни уредби/ и разходите на дружеството за заплати на работещите в него, и за ремонт и възстановяване на обектите, респективно дали са останали средства, които не са били отчетени след получаването им от подсъдимата. Отделно от това е следвало да се установи каква е стойността на неотчетения в Централното управление на дружеството процент от печалбата за същия период, при положение, че съгласно действащите вътрешни правила, управляваното от подсъдимата дружество е дължало отчисления в размер на 15 % от собствената си печалба. Както и дали тази сума като абсолютна стойност е разходвана за дейността на регионалното дружество или е останала в държане на подсъдимата.
При тези данни, ВКС намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.14, ал.1 от НПК, тъй като вътрешното му убеждение по релевантните за обвинението факти не е формирано на базата на обективен всестранен и пълен анализ на всички обстоятелства по делото.
Допуснатите съществени процесуални нарушения, довели до пороци при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, препятстват проверката за приложението на материалния закон, която може да се осъществи само при юридически правилно установени фактически изводи от инстанциите по същество. При това положение не може да се даде отговор и на възраженията от протеста по неправилното приложение на материалния закон. В този аспект в първото отменително решение на ВКС се съдържат принципни постановки по приложението на материалния закон, които следва да бъдат отчетени и при новото разглеждане на делото.
Изложените по-горе съображения налагат извода, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, което налага същото да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предвид изложеното и на осн. чл.354, ал.1, т.5 от НПК , ВКС трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда на Окръжен съд – Плевен, 3-ти въззивен наказателен състав, № 18/ 24.04.2019 г., по в.н.о.х.д. № 80/2019 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |