Р Е Ш Е Н И Е № 301 София, 16 юли 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Кр. Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 611/2012 г. Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по три отделни искания на осъдените М. Б., С. Я. и Ж. В. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 253/2011 година по описа на Благоевградски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 73/24.02.2012 година. В искането на първия осъден са въведени всички касационни основания, като предпоставка за допустимостта на искането, основано на чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК, но доводи са изложени само в подкрепа на това за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдилищата са нарушили принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13 ал. 1 от НПК. Искането на втория осъден – С. Я., по същество представлява копие на искането на първия, с дословно същите основания и доводи. В искането на осъдения В. са направени две алтернативни предложения – първо да се отмени въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, който не е направил свои анализ на доказателствата по делото и не е отговорил на доводите във въззивната жалба за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение при изготвяне на мотивите към присъдата, по чл. 305 ал. 3 от НПК. Второто искане е за оправдаването му от касационната инстанция, поради това, че деянието в което е обвинен не осъществява състав на престъпление от общ характер, тъй като не е доказан видът на причинената на пострадалия по делото телесна повреда. Пред Върховния касационен съд първите двама осъдени Б. и Я. се явяват лично и се представляват от адвокат Й. К. от САК, /преупълномощен от адвокат Ц. Р./, който поддържа исканията за възобновяване на наказателното производство, като акцентира на това, че инстанционните съдилища неправилно са отказали допускането на тройна медицинска експертиза за изясняване на вида на причинената на пострадалия телесна повреда. Твърди липса на мотиви и допуснати съществени процесуални нарушения. Третият осъден – В. поддържа искането си по изложените в него съображения. Гражданският ищец П. К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на исканията за възобновяване на наказателното производство и оставянето им без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С атакуваното решение на БлОС е потвърдена изцяло присъда № 2527/24.03.2011 година по н о х д № 1440/2009 година по описа на Благоевградския окръжен съд, с която тримата искатели Б., Я. и В., са признати за виновни в това, че в съучастие като съизвършители, на 9.02.2009 година в гр.Благоевград, по хулигански подбуди са причинили средна телесна повреда на П. К. – прест. по чл. 131 ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129 ал. 2, пр. 5 и чл. 20 ал. 2 от НК. На осъдените Б. и В. е наложено наказание по две години лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок, а на осъдения Я. – две години и шест месеца лишаване от свобода, условно, с четиригодишен изпитателен срок. Тримата са осъдени за заплатят солидарно обезщетение на пострадалия в размер на 6 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 9.02.2009 г., както и съответните разноски и такси. Посоченото решение е влязло в сила, тъй като не подлежи на обжалване и не е проверявано по касационен ред. Исканията са подадени в срок и са процесуално допустими. Проверени по същество са неоснователни. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина. Основанието, което се съдържа в трите искания, е за допуснато съществено процесуално нарушение, поради това, че въззивният съд не е отговорил на доводите изложени във въззивните жалби на осъдените за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с основния принцип в наказателния процес за разкриване на обективната истина, по чл. 12 ал. 1 от НПК. Твърди се, че на осъдените е нарушено правото на защита, тъй като не са уважени доказателствените им искания свързани с вида и характера на инкриминираната телесна повреда. При проверката по делото се установи, че посочените доводи не кореспондират с данните по делото. По принцип, основна функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Посочените принципи не са били накърнени при разглеждане на делото в двете инстанции. Доказателственото искане за допускане на тройна съдебномедицинска експертиза, относно вида на телесното увреждане, е направено в съдебно заседание пред втората инстанция от защитата на осъдения Варжиев. Благоевградският окръжен съд с мотивирано определение /вж л. 30 и 31 от възз.п-во/ е отказал да допусне исканата разширена експертиза, а в решението си изложил съображения защо приема за компетентна и достоверна едноличната медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р А., защитена от него в съдебно заседание пред първата инстанция. Наистина, всяка от страните разполага с правото да ангажира нови доказателства в подкрепа на процесуалната си позиция. Съдът, обаче, няма процесуално задължение да удовлетвори всяко такова искане, тъй като разполага със суверенното право на преценка, дали поисканото доказателство е необходимо за разкриване на обективната истина. С други думи, съдът не нарушава процесуалните права на страните, когато откаже събиране на нови доказателства, /в случая нова разширена медицинска експертиза/ при вярно направена преценка, че от наличната доказателствена съвкупност е разкрита обективната истина. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение с отказа си да уважи доказателственото искане на подсъдимия, тъй като липсват предпоставки за назначаване на повторна или нова разширена експертиза. От една страна заключението на д-р А. е пълно, ясно, обосновано и много подробно аргументирано, както писмено, така и при устното изясняване на съображенията му за причинена средна телесна повреда на пострадалия, поради пълната загуба на съзнание, направено в съдебно заседание пред първата инстанция. От друга, от посочените източници става ясно, че с приетата и обсъдена от съдилищата медицинска експертиза се дава изчерпателен отговор на всички въпроси от медицинско естества, релевантни към установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. При внимателен прочит на мотивите към атакуваното решение се установява, че въззивният съд при новия повторен анализ на доказателствата е обсъдил оспорената медицинска експертиза и е направил извода си потвърждаване на присъдата, на базата на комплексната оценка на доказателствата и по – конкретно на гласните доказателства – показанията на двамата свидетели очевидци на инцидента и възприятията на сестрата на пострадалия, непосредствено след инцидента. Настоящата инстанция не установи да е налице и релевираното нарушение на закона по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, в исканията на Б. и Я.. Въззивният съд е приложил правилно закона, който е следвало да бъде приложен. От приетите от въззивния съд факти, следва, че осъдените са осъществили в съучастие като съизвършители деяние, което е съставомерно престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129 ал. 2, пр. 5 и чл. 20 ал. 2 от НК. Тримата по хулигански подбуди са нанесли тежък побой на пострадалия с юмруци и ритници, при което е причинено увреждането квалифицирано по медицински показатели като пълна загуба на съзнание, довела до правната му квалификация като „разстройство на здравето, временно опасно за живота”. Доводи в подкрепа на основанието за явна несправедливост, визирани в искането на първите двама осъдени, не са изложени. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че исканията на тримата осъдени са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените М. Б., С. Я. и Ж. В. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 253/2011 година по описа на Благоевградски окръжен съд и отмяна по реда на възобновяването на постановеното по него решение № 73/24.02.2012 година. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: