3 Р Е Ш Е Н И Е № 149 С., 10,12,2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 245 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 762 от 15.ХІ.2010 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение решение № 1512 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 2.ХІІ.2009 г. по гр. дело № 2286/09 г., с което е бил уважен пряк иск на М. Н. К. от [населено място] с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ответната ЗК [фирма]-С. за сума в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на процесното ПТП /12.VІІІ.2006 г./ и до окончателното й изплащане, е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: предвид противоречието му със задължителните за съдилищата постановки на ППВС № 7/1977 г. за възможността единствено под условието на евентуалност да бъдат съединявани искове на увреденото лице срещу застраховател и делинквент, когато предварително е посочен кой е предпочитаният между тях ответник. На основание чл. 292 ГПК касационното пр-во е било спряно – до произнасянето на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение по образуваното тълк. дело № 1/2010 г. по следните два въпроса: 1/ При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 от действащия КЗ, срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”?; 2/ Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД за допустимостта или за вероятната основателност на прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, респ. по чл. 226, ал. 1 КЗ, срещу застрахователя? В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по спора не са се явили и не са били представлявани. Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора ЗК [фирма]-С. и провери по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК процесуалната и материалноправна законосъобразност на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. Съгласно задължителните /по арг. от текста на чл. 130, ал. 2 ЗСВ/ за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2 от 6 юни 2012 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., отговорите на горепосочените два въпроса са следните: 1/ При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”; 2/ Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Особено ще следва да се подчертае изразеното в мотивите към този тълкувателен акт, че с възприетото в него разрешение „свързан се явява въпросът за процесуалната възможност конкуриращите се искове срещу застраховател и делинквент да бъдат съединени при условията на кумулативност – в отстъпление от постановките в т. 11 на ППВС № 7/1977 г.” При данните по делото, че оригиналният изп. лист срещу делинквента С. Р. Я. от [населено място] за сума в размер на 30 000 лв., с който непълнолетният тогава ищец М. Н. К. е бил снабден на 11.ІІ.2009 г. от Варненския ОС /на основание чл. 412 НПК/, се намира и понастоящем в кориците /л. 31/ на първоинстанционното гр. дело № 3315/07 г. по описа на СГС, а – от друга страна, застрахователят настоящ касатор не е ангажирал доказателства за междувременно извършено от виновното за причиняване на същите неимуществени вреди лице плащане на цялата или на част от горепосочената сума, предявеният от К. пряк иск ще следва да се преценява и като допустим, и като основателен. Съображенията за това по-конкретно са следните: Съгласно чл. 222 ГПК /отм./, респ. чл. 300 от сега действащия процесуален закон, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е било извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, а според текста на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. От систематичното тълкуване на тези две съдопроизводствени правила се налага извод, че решаващият въззивен съд не е бил ограничен в това да определели съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД размера на дължимото на М. Н. К. обезщетение за неимуществени вреди от загубата на неговия баща в резултат от процесното ПТП, присъждането на което е било предмет на прекия му иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ЗК [фирма]-С.. Изцяло ще следва да бъде споделен ключовият за изхода на спора извод на САС, че вкл. и към датата на процесното ПТП /12.VІІІ.2006 г./ делинквентът Я. е имал валидно сключена с този застраховател полица по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите” – независимо от неплащането на втората и третата вноска от застрахователната премия на уговорените падежи. В заключение, присъденото на К. обезщетение в размер на сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане, изцяло съответства на принципа на справедливостта, тъй като постановилият атакуваното решение въззивен съд се е съобразил в това отношение стриктно със задължителните за него постановки по т. 11 на ППВС № 4 от 23.ХІІ.1968 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1512 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-ми с-в, от 2.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 2286/09 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия Първо отделение, постановено по т. д. № 245 по описа за 2010 г.