Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. София, 13 май 2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1847 /2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия З. М. К.-К. против решение № 255 от 12.07.2012 г. по внохд № 502/2012 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и е явно несправедливо. Подчертава се, че не са събрани преки и несъмнени доказателства, които да свържат жалбоподателя с инкриминираното деяние. Акцентира се върху опороченото разпознаване и се оспорва присъствието му в доказателствената съвкупност. Касаторът подлага на критика и съдържанието на атакувания акт, развивайки тезата, че на практика няма мотиви за размера на наказанието и за обстоятелствата по чл. 305, ал.3 от НПК. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, или, алтернативно- за ново разглеждане на делото или намаляване на наказанието. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Гражданската ищца и частен обвинител не изразява становище по жалбата. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, наказателно отделение, с присъда № 119 от 10.04.2012 г. по нохд № 2833/2011 г. признал подсъдимия З. М. К. - К. за виновен в това, че на 27.01.2010 г. във времето от 21,30-22,00 часа, в гр.С. [жк], отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 4 362,69 лева от владението на Л. Я. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл. 198, ал.1 , пр.1 вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Със същата присъда подсъдимият К. бил осъден да заплати на гражданската ищца Л. Я. С. сумата 4 362,69 лева, представляваща обезщетение за понесените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените разноски и дължимите държавни такси. Софийският апелативен съд с решение № 255 от 12.07.2012 г. по внохд № 502/2012 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Защитата на подсъдимия полага усилия да опровергае фактическите изводи на предходната инстанция, установяващи авторството на деянието. Касационната проверка не дава основание за възприемане на наведените в тази насока доводи, свързани с процесуални нарушения на въззивната процедура при събиране, проверка и анализ на доказателствения материал. Участието на подсъдимия З. М. К. в грабежа на пострадалата Л. С. е установено по начин, изключващ твърденията за отклонение от принципа за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Преките доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката С. и обясненията на подсъдимия, са проверени по равнопоставен и задълбочен начин. Тяхната достоверност е преценена с оглед критериите логическа последователност, конкретност и непротиворечивост. Двете предходни инстанции не са игнорирали заинтересоваността на Л. С. от изхода на делото предвид процесуалното й качество на граждански ищец и частен обвинител. Напротив, този факт е подчертан в мотивите както на присъдата, така и на решението, и е станал отправна точка за детайлно анализиране на съдържанието на показанията й преди съдебните състави да се обвържат със заключение за тяхната добросъвестност. Съдът дал вяра на информацията, съобщена от пострадалата, едва след като се уверил в нейния континуитет в доказателствената съвкупност. В тази връзка от значение са показанията на свидетеля Р., който възприел състоянието на Л. С. непосредствено след нападението, както и данните, съдържащи се в писмените доказателства и експертните заключения. По същия обективен начин са обсъдени и обясненията на З. К.-К., поради което решението на въззивния съд не търпи упрек за проявена селективност и едностранчивост при изследване на релевантните обстоятелства във вреда на подсъдимия. Версията, че по време на извършване на деянието той присъствал на семеен празник, е проверена чрез съпоставяне на неговите обяснения с показанията на свидетелите Р. М. и М. К.. Тя е отхвърлена с убедителни съображения, базирани на липсата на конкретност и логичност в тях, и не се нуждае от касационно преосмисляне. Противно на защитата настоящият състав не вижда процесуално нарушение в отказа на въззивния състав да изключи протокола за разпознаване от доказателствената съвкупност. Установено е по делото, че двете поемни лица – свидетелите М. и К., били в близки отношения с разпознавания, но, както правилно е заключила въззивната инстанция, в конкретния случай тези връзки не са довели до заинтересованост или предубеденост, компрометиращи правата му. От разпита на поемните лица като свидетели е видно, че пострадалата С. категорично посочила подсъдимия сред предоставените за разпознаване лица, без да има данни за насочване или манипулиране на нейния избор. Несъстоятелни са и твърденията в касационната жалба за липса на мотиви. Позоваването на чл. 305,ал.3 от НПК е неуместно, тъй като текста е относим за случаите, когато въззивната инстанция постановява нова присъда /арг от чл. 339,ал.3 от НПК/. В хипотезата на потвърждаване на предходния съдебен акт от значение е стандартът, определен от чл. 339, ал.2 от НПК.Непредубеденият прочит на обжалваното решение не показва неговото нарушение. Доводите на защитата са получили съответен отговор в изложението на основанията, поради които апелативният съд се е солидаризирал с решаващите изводи на градския съд. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала отклонение от процесуалните принципи за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия, поради което решението не подлежи на отмяна на основание чл. 348,ал.1 , т.2 от НПК. При установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно и искането за оправдаване на касатора е напълно несъстоятелно. Не следва да се уважи и алтернативно поддържаното от защитата искане за намаляване на наказанието. Въззивният съд, на стр.27 и стр. 28 от решението си, е изложил достатъчно подробно съображенията си относно размера на наложеното наказание и неговата адекватност на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Отбелязал е, че имуществените вреди не са възстановени, а върху жертвата е упражнена сериозна принуда – обстоятелства, засилващи укоримостта на инкриминираното поведение на подсъдимия. Не са пренебрегнати смекчаващите отговорността обстоятелства - младата възраст на подсъдимия, родителските му ангажименти и добрите характеристични данни. При това положение санкцията, определена в размер на легалния минимум, предвиден от законодателя за квалифициран грабеж, е в състояние да постигне целите, посочени в чл. 36 от НК, и не подлежи на изменение в желаната от касатора насока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255 от 12.07.2012 г. по внохд № 502/2012 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.