Р Е Ш Е Н И Е №60144 гр.София, 09.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора от ВКП Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 677/21 г. по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346,т. 1 от НПК по жалби на подс. В. Д. Г. и защитника му адв. Р. Н., на подс. П. А. А. чрез на адв. М. Т. на подс. С. К. М. чрез адв. Х. Б. и на подс. Г. И. И. чрез адв. С. Д. срещу решение № 260069 от 13.04.2021 г. по внохд № 629/20 г. по описа на Апелативен съд. Пловдив. В жалбата на подс. Г. е релевирано касационно основание –явна несправедливост на наказанието като с нея се настоява за намаляването му и за приложението на чл. 66 от НК. В жалбата на адв. Н. са заявени касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- 3 от НПК. В допълнението към нея са развити доводи за допуснати съществени процесуални нарушения изразили се в превратна и едностранчива оценка на доказателствените материали и избирателното им кредитиране. Сочат се съображения за незаконосъобразно приобщаване към материалите по делото на съдебено компютърната експертиза, която не отговоря на изискването да бъде представена в писмения вид. Основното оплакване е срещу размера на определеното наказание, което с оглед данните за личността на подсъдимия е явно несправедливо, без да е отчетено наличието на основания за приложението на чл. 55 и чл. 66 от НК. В жалбата на адв. Т.- защитник на подс.А. се правят възражения срещу дейността на съда, която е осъществена в нарушение на чл. 13, чл. 14 от НПК. Съдът не е изследвал всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и не се е ръководил от закона. Той не е дал отговори на всички възражения на страните, с което е ограничил правото им на защита и не е обсъдил в детайли показанията на св. М.. Твърди се, че съдът неправилно е субсумирал престъпното поведение на подсъдимия като престъплението по чл. 199 от НК, тъй като вещите предмет на деянието не покриват критерия за „чужди“,тъй като притежанието им е забранено от закона. Настоява за се за оправдаването му, алтернативно в случай, че ВКС не сподели като основателно оплакването за наличието на касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, то да прецени дали не е налице явна несправедливост на наложеното наказание, поради неотчитане на продължителния период на водене на наказателното производство. В жалбата на адв. Б.-защитник на подс. М. са заявени и трите касационни основания. Изтъква се, че съдът е тълкувал превратно доказателствата и е изопачил действителното им съдържание, в резултат е постановил вътрешно противоречив съдебен акт. Въззивният съд е предпочел да сподели изводите на първата инстанция, без да направи свой собствен анализ, което е довело до непълноти в решението му. Игнорирал е писменото доказателство по делото – удостоверение от Пловдивския университет, опровергаващо възможността подсъдимият да е взел участие в престъплението на 15.03.2017 г. и се е доверил на информацията на свидетел, който вероятно е съставил документа с невярно съдържание. Критики са отправени и по отношение начинът, по който съдът е мотивирал решението си за определяне на наказание на подс. М., без да съобрази превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства-семейното положение и чистото съдебно минало. В тази връзка се настоява за намаляване на определеното наказание. В жалбата на адв. Д.-защитник на подс. Г. И. се претендират нарушения на процесуалния и материален закон, които налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Изводът за виновност на подс. И. се гради на противоречиви доказателства,като въззивното решение съдържа неясноти и непълноти, които няма как да бъдат преодолени, освен ако не бъде направен нов доказателствен анализ. Основният акцент в жалбата е поставен на оплакването за явна несправедливост на наказанието. Настоява се за намаляването му, до размер позволяващ приложението на чл. 66 от НК. В съдебното заседание пред ВКС подс. Г. се явява лично и с адв. Н., който поддържа жалбата с всички аргументи в нея. Подс. Г. моли за намаляване на наказанието . Подс. А. не се явява, неговият защитник адв. Т. поддържа жалбата и настоява за нейното уважаване. Подс. Ст. М. не се явява. Неговият защитник адв. Б. пледира за отмяна на решението , алтернативно за намаляване на наказанието . Подс. Г. И. не се явява. Защитниците му адвокатите В. и Д. поддържат касационната жалба с развитите в нея съображения, като молят в случай, че не се споделят доводите за наличието на процесуални нарушения, които налагат отмяна на решението, то ВКС да намали размера на определеното наказание и да приложи чл. 66 от НК. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Постъпило е становище на адв. Д. повереник на М. М.-частен обвинител, в което се настоява за отхвърляне на касационните жалби като неоснователни, поради липсата на сочените в тях пороци в дейността на съда. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Касационните жалби са неоснователни. С присъда №54 от 8.07.2020 г. по нохд № 339/19 г. Пловдивският Окръжен съд е признал подс. П. А. А. и С. К. М. за виновни в това, че през месец декември 2016 г. в съучастие като съизвършители и с трето неустановено лице, отнели чужди движими вещи на обща стойност 41 502,00 лв. от владението на М. М. М., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, като грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 1 вр. чл. 198 , ал.1 вр. чл. 20 , ал. 2 от НК ги е осъдил на шест години лишаване от свобода, при строг режим. Със същата присъда признал С. К. М., В. Д. Г., Ж. К. К. и Г. И. И. за виновни в това, че 15.03.2017 г. в [населено място], в съучастие като съизвршители по между си в качеството им на длъжностни лица / всеки от тях на длъжност в системата на МВР/поискали от М. М. М. чрез М. Р. М. дар- пари в размер на 10 000 евро в левова равностойност 19 558,30 лв., които не им се следват, за да нарушат службата си и не изпълнят свое задължение, когато това нарушение не съставлява престъпление, като подкупът е извършен от лица, които заемат отговорно служебно положение, полицейски орган и чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение принудили М. М. М. да им даде неследващ се дар за да извършат действия по служба, поради което и на основание чл. 302, т. 1 и т. 2 б. А вр. чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и във вр. чл. 54 от НК ги е осъдил както следва : -подс. М. на пет години и шест месеца лишаване от свобода, при строг режим и глоба в размер на 6 000 лв., като го оправдал за това да е поискал и и приел от М. М. дар в размер на 441,70 лв. На основание чл. 37, ал.1, т. 7 от НК лишил подсъдимия да заема длъжност в органите на МВР за срок от шест години На основание чл. 23 от НК наложил на подс. М. едно общо най- тежко наказание , а именно лишаване от свобода в размер на шест години , като присъединил наказанието глоба в размер на 6 000 лв., както и лишаването от право по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК за срок от шест години. -подс. В. Г. на четири години лишаване от свобода при общ режим и глоба в размер на 4000 лв. , като го оправдал за това да е поискал и приел дар от М. М. в размер на 441,70 лв. На основание чл. 37, ал.1, т. 7 от НК лишил подсъдимия да заема длъжност в органите на МВР за срок пет години -подс. Ж. К. К. на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв. , като го оправдал за това да е поискал и приел от М. М. М. дар в размер на 441,70 лв. като на основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването му за срок от пет години На основание чл. 37, ал.1, т. 7 от НК лишил подсъдимия да заема длъжност в органите на МВР за срок от четири години -подс. Г. И. И. на пет години лишаване от свобода при строг режим и глоба в размер на 5000 лв. , като го оправдал за това да е поискал и приел от М. М. дар в размер на 441, 70 лв. На основание чл. 37, ал.1 т. 7 от НК лишил подсъдимия да заема длъжност в органите на МВР за срок от шест години. На основание чл. 59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което И. е задържан под стража считано от 19.04.2018 г. до 31.12.2018 г. На основание чл. 307а от НК осъдил подсъдимите М., Г., К. и И. да заплатят в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението по чл. 302, т. 1 и т. 2 б А вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 , ал. 2 от НК в размер на 19, 558,30 лв. , както и направените по делото разноски. По жалби на подсъдимите и защитниците им в АС-Пловдив е образувано внохд№ 629/20 г., по което с решение № 2600069 от 13.04.2021 г. съдът изменил присъдата, като признал подс. С. К. М., подс. В. Д. Г., Ж. К. К. и Г. И. И. за невиновни при извършване на престъплението по чл. 302, т.1 и т. 2 б. а , вр. чл. 301, ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 от НК да са нарушили службата си по чл. 194, ал. 4 и чл. 212, ал. 2 от НПК, а подс. М. и по чл. 67 от ЗМВР и ги е оправдал по това обвинение. Потвърдил присъдата в останалата й част. І. На първо място ВКС следва да спре вниманието си на заявените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, тъй като наличието им би се явило пречка за обсъждане на възражението за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Внимателното запознаване със съдържанието на процесуалните документи, инициирали касационната проверка, позволява направените в тях възраженията да бъдат обособени в няколко пункта и да се разгледат общо за всички подсъдими, поради това, че съдържат идентични оплаквания, които се свеждат до следното : 1. въззивното решение е неясно, непълно и противоречиво и установената от съда фактическа обстановка не почива на събраните по делото доказателства, 2. доказателственият анализ в решението не покрива дължимия стандарт и не позволява да стане ясна волята на съда, тъй като безкритично в него е споделена мотивировката към първоинстанционната присъда, без въззивният съд да изложи собствени разсъждения 3.не са обсъдени противоречията в гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на св. М., св. Р. М. и св. М. М., касаещи размера на процесната сума за престъплението по чл. 302 от НК, от кого е получена и какъв е произхода й. Игнорирани са обясненията на подс. М. и представените от него доказателства за това, че в инкриминирания ден –на 15.03.2017 г. е взел участие в провеждането на изпит в университета в Пловдив. 4. правото на защита подс. М. и подс. А. е нарушено, поради непосочване на конкретна дата на извършване на престъплението по чл. 199 от НК и чрез отказа на ОС да допусне до разпит двама свидетели, които да установят, че подс. М. в почивните дни на месец декември 2016 г. е бил в дома си. 5. за изграждане на вътрешното си убеждение съдът е ползвал незаконосъобразно заключението на компютърната експертиза, която не отговаря на изискването да бъде представена в писмен вид. Изложените съображения в жалбите, с които са защитени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения от решаващия по същество съд, не се споделят като основателни. Въззивната инстанция е изпълнила в цялост задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК и е направила всички възможно за разкриване на обективната истина по делото. При изграждане на вътрешното си убеждение не се е дистанцирала от изискването да подложи на внимателна преценка всички налични доказателства, които е обсъдила подробно. Възражението, че неоснователно съдът е поставил в основата на инкриминираните събития несигурен доказателствен източник, какъвто са те показанията на св. М. е неубедително аргументирано. Твърди се, че те са противоречиви и колебливи по съществени елементи от инкриминираната картина. Заявеното от св. М. пред ОС- Пловдив, и показанията му от ДП /нчд№ 592/18 г. ,л. 154 по нохд №339/18 г., л. 137, т. 1, 164 /е приобщено към материалите по делото при съблюдаване на процесуалния ред, след което е съпоставено с останалите доказателствени материали – показанията на св. Н., св. Р., св. П. П., св. А. Д., св. Д. И., св. Р. М., протокола за претърсване и изземване, протокола за следствения експеримент, протоколи за проведени разпознавания на лица, обясненията на подсъдимите Г. и К. в качеството им на обвиняеми, дадени пред съдия от ДП и тези дадени от тях в качеството им на подсъдими пред ОС- Пловдив. Поради вътрешната им съгласуваност и логическа последователност са поставени в центъра на фактическите изводи на съда. Лишени от основания са упреците, че съдът е пропуснал да констатира противоречията в тях по отношение вида на валутата /левова или евро/, която му е поискана, нейния произход / от сватбата на дъщеря му или от залагане на МПС/, разпознаването на подс. М. при извършване на двете деяния и че анализът им в тези части е избирателен и тенденциозен. Неоснователно е оплакването че правото на защита на подсъдимите М. и А. е нарушено, поради непосочване на точна дата от месец декември 2016 г. на която е извършено престъплението по чл. 199 от НК. Това обстоятелство не компрометира извода за доказаност на обективната съставомерност на деянието, защото конкретната дата на извършване е само един от параметрите на обвинението, който прокуратурата не е успяла да установи. Въпреки това в обвинителния акт престъплението е ясно конкретизирано по отношение мястото, механизма на извършването му, участието на подсъдимите в него, предмета на престъпно посегателство, неговата стойност, самоличността на пострадалото лице и в него е посочено, че деянието е извършено на неустановена дата през декември 2016 г. По тези именно рамки подсъдимите са се защитавали още на досъдебното производство, използвайки всички процесуални средства за защита, поради което не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Оплакването на адв. Б. за това че съдържанието на съдебният акт не отговаря на заложения в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарт не е коректно. Твърди се, че въззивният съд е предпочел да преповтори фактическите и правни изводи на първата инстанция, без да направи свой, собствен доказателствен анализ и без да изложи свои разсъждения. В случаите, когато въззивната инстанция възприема фактическите изводи на първата инстанция, не е длъжна да обсъжда подробно всичко, онова което е задължително за мотивите в първоинстанционния акт, но следва да даде отговор на възраженията на страните. /В този смисъл решение №181/12 г. по к. д № 486/12 г. на ВКС 1 НО и др./. По мнението на настоящата инстанция контролираният съд не се е отклонил от това свое задължение и в решението си е дал отговори на направените от страните възражения, поради което не е допуснал нарушение на процесуалните правила и тези на чл. 6 от КЗПЧ. В съответствие с практиката по приложението на КЗПЧ /делото Ruiz Torija vs. Span, Р№ 237 по к. д. 1051/18 г. на 3 НО на ВКС и др. /апелативният съд е обсъдил противоречията в доказателствените материали, поради което съдебният акт не страда от пороци, които да компрометират дейността му или да правят волята му неясна. Посочените в жалбата оплаквания за липсата на дължим анализ не издържат направената от касационната инстанция проверка, тъй като в решението си съдът се е спрял на доказателствата, които обосновават съпричастността на подс. М. и подс. А. в извършване на грабежа. ОС не е допуснал до разпит по искане на защитата на подс. М., двама души, работили в дома му през съботните и неделни дни на декември 2015 г. като на л. 312 по нохд № 339/19 г. е мотивирал решението си за това. Искането не е било подновено пред въззивната инстанция, която е инстанция по фактите, която служебно не е намерила необходимост от събирането на доказателства в тази връзка. Отделно от това преценката на съда относно доказателствената обезпеченост на фактическите му изводи не е останала без контрол, като волята му е ясно защитена. На последно място, следва да се посочи, че част от доводите в жалбата на адв. Б., с които е аргументирано наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се отнасят до необоснованост на съдебния акт /напр. колко лица са участвали в грабежа-две или три, кои лица са присъствали в парк „Л.,“ където са отнети вещите от св. М., дали подс. М. е взел участвал в грабежа и той ли е лицето посетило пострадалия по- късно в магазина му и др. /.Тъй като необосноваността не е сред касационните основания, то и възраженията в тази насока не подлежат на проверка от касационната инстанция, която проверява процеса на формиране на вътрешното убеждение. За престъплението по чл. 302 от НК Съдът не може да бъде упрекнат в непрецизен доказателствен анализ при извеждане на съставомерните признаци от състава на престъплението, хронологията и участието на подсъдимите в него. Подробно е обсъдено всяко доказателство сочещо на връзката на подсъдимите със св. М. и инсценирания от тях разпит, използваните от тях техники за оказване на психологически натиск,а именно призоваването му чрез служител на 6 РПУ в Пловдив за разпит в [населено място], „предявяване “ на снимков материал от товарене на буса с цигари, влизането на подс. И. в стаята, в която се провежда разпита, подхвърляне на репликата, че от прокуратурата питат за него и др. Не е оставен без коментар нито един детайл от веригата от причинно следствени връзки между осъществяваната от св. М. дейност по държане на акцизни стоки без бандерол, знанието на подсъдимите по този въпрос и персоналния принос на всеки от тях в осъществяване на механизма на престъплението, чрез създаване на заблуда, че полицейските органи извършват процесуално следствени действия с него за да разкрият престъпната му дейност. Всички факти, обективирани в обясненията на подс. Г. и подс. К. и в показанията на св. М. са внимателно проверени от съда и чрез съпоставка с показанията на св. Р. М., св. М. М., св. Л. Н., св. Р.. Гласните доказателствени средства са обсъдени съобразно действителното им съдържание и значение, без да е допусната тенденциозност или превратност. Съдът е ценил заключенията на назначените по делото пожаротехническа и компютърна експертизи и резултатът от проведения следствен експеримент с участие на св. М.. Комплексната оценка, че обсъдените материали позволява да бъде изведен сигурен и еднопосочен извод, подкрепящ предложената от прокуратурата теза, която не обосновава порок в аналитичната му дейност, която е осъществена при спазване на процесуалните правила. Съдът е проверил доказателствата свързани с участието на подс. М. в престъплението и приноса му за настъпване на общественоопасните последици, след обсъждане на всички възможни хипотези и е обосновал изводите си за неговата съпричастност, професионално и убедително, като е отхвърлил като недостоверна защитната му теза, че на 15.03.2017 г. е бил на изпит в Пловдивския университет. Няма нищо смущаващо в решението на съда да кредитира показанията на св. Д. И. и св. Р. и да откаже да стори това по отношение на писменото доказателство, каквото е удостоверението от университета, след като е изложил ясни съображения за това, в съответствие с принципното положение, че в наказателния процес нито едно доказателство няма предварително предопределена доказателствена тежест пред друго. На следващо място, в жалбата адв. Н. се сочи че заключението на компютърната експертиза е незаконосъобразно приобщено към материалите по делото и че в писмен вид е само първата част на експертизата, а останалите девет приложения не са депозирани в писмен вид. Твърди се също така, че за да отстрани този порок, е бил съставен протокол за оглед на веществени доказателства, подписан от водещия разследването и от поемни лица, а не от вещото лице. Всичко това лишава от процесуалната стойност заключението. Внимателното запознаване с материалите по делото установява, че Компютърната експертиза е назначена на 3.05.2018 г. и е имала за задача да бъдат изследвани 9 броя веществени доказателства, описани подробно, /сим карти, мобилни телефони, компютри и др./. На вещото лице са били предоставени всички веществени доказателства, фигуриращи в задачата. На л. 134 – 146 т. 2 от ДП/ е приложено заключението на в. л. Л. Т., като в приложението към него е отразено, че на оптичен носител са приложение от 1- 9. В съдебното заседание пред ОС провело се 19.09.19 г. / л. 152 , т. 1 /заключението е било прочетено на основание чл. 281 от НПК, вещото лице е отговорило на поставени въпроси и без да е оспорено от някоя от страните е прието. ВКС не се натъкна на порок в дейността на съда при инкорпориране на заключението към материалите по делото. Твърдението, че част от заключението не е изготвено в писмен вид не компрометира дейността на съда по ръководство и решаване на делото, а касае пълнотата на експертизата, срещу която никоя от страните не е възразила при приемането й в хода на съдебното следствие. Приложеният на л. 148-174, т. 2 от ДП протокол за оглед на веществени доказателства не е част от експертизата, а е писмено доказателствено средство и чрез него не се цели да бъде запълнена липсваща информация в нея, тъй като тя има различно предназначение и притежава различна правна природа, защото чрез нея се изследва информацията, съдържаща се във веществените доказателства, възпроизведени чрез протокола за техния оглед. В заключение отправените от касаторите упреци са произволни и не обосноват наличието на касационно основание по см. на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. По оплакването за наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК Възражението за нарушение на материалния закон касае престъплението по чл. 199 от НК и е релевирано от защитника на подс. П. А. – адв. М. Т.. В останалите жалби не са направени оплаквания за нарушение на материалния закон. Сочи се, че деянието е несъставомерно и поради това подсъдимите следва да бъдат оправдани по обвинението по чл. 199 от НК, защото вещите, предмет на грабежа, акцизните стоки, без бандерол, не покриват критерия за „чужди“, тъй като притежанието им е забранено от закона и следователно те са „ничия“ собственост, от което се налага извод, че липсва елемент от състава на престъплението. За това защитата оспорва възможността св. Д. и св. М., които са упражнявали фактическа власт над предмета на престъпление, да бъдат собственици на цигарите, поради забраната за тяхното притежание и за това тези вещи не са „чужди“. Понятието за „чужди“ движими вещи е въведено от законодателя като изрична характеристика на предмета на престъпно посегателство./ проф. А. С., стр. 215, С. 2003/. Вложеният от законодателя смисъл за „предмет на престъпление против собствеността“ е разяснен в П №6/71 г. на ПВС, съгласно което предмет на кражба, може да бъде „всяка движима вещ, която има определена парична художествена, историческа и друга стойност“. Обстоятелството, че законодателят в чл. 234 от НК и в специален закон е забранил държането на цигари без бандерол, не лишава последните от характеристиката им за годен предмет на престъплението, защото те имат парична стойност и защото върху тях, въпреки забраната да се държат, може да бъде упражнявана фактическа власт. Това, че техният държател не е получил от държавата разрешение да ги направи част от търговския оборот, поради неплащането на акциз, не ги превръща в „ничии“ вещи или в негоден предмет на престъплението. Липсата на хартиена лента-бандерол, удостоверяваща факта на внасяне на акциз, не изключва възможността върху стоката да се упражнява право на владение и в този смисъл за лице различно от различно от държателя им, тя да се счита за чужда движима вещ. Бандеролът легализира правото тези вещи да могат да бъдат включени в търговския оборот, но не ги лишава от възможност да се владеят или държат. В случая за съставомерността на деянието законът не се интересува дали вещите предмет на грабежа са собственост на лицето, от чието владение се отнемат, а е достатъчно, те да са „чужди“ спрямо извършителя на противозаконното отнемане и в този смисъл довода на защитата не индикира основателност на наведеното от него касационно основание - нарушение на материалния закон. На следващо място, деянието покрива обективната съставомерност по чл. 199 от НК, тъй като предмет на престъплението са не само акцизните цигари, без бандерол и други чужди движими вещи - 1500 евро на стойност 2933,75 лв., 200 турски лири на стойност 105,51 лв. и 960,74 лв., поради което довода за несъставомерност на деянието, поради липсата на годен предмет на престъпление, не намира основание в материалите по делото. По оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимите Г., М. ,И. и А. наказания. В касационните жалби доводите, с които се претендира наличието на визираното касационно основание са сходни, което дава възможност ВКС да ги разгледа едновременно. Твърди се, недостатъчна и непълноценна оценка на всички смекчаващите отговорността обстоятелства, които позволяват намаляване на наложените наказания „лишаване от свобода“ до размер от три години, с приложението на чл. 66 от НК. Настоява се, че определените наказания и ефективният начин на изтърпяването им, ще доведат до продължителна социална изолация за подсъдимите, която с оглед личния и семеен статус на всеки от тях не би имал положителен ефект за тях и за техните близки, които разчитат на помощта им. При преценка на наведените от касаторите доводи, ВКС не се съгласи, че при индивидуализиране на наказанието, съдебните инстанции по същество не са отчели комплексно всички правно значими обстоятелства. Не се споделя оплакването, че решението страда от непълнота, поради липсата на ясно заявени съображения, с които е отказано намаляване на наказанието, наложено от първата инстанция. Както бе посочено по- горе, изискванията към съдържанието на въззивния акт се различават от тези, касаещи присъдата и мотивите към нея, в които за първи път се дават отговори на въпросите - има ли извършено деяние, кой е неговия автор, каква е неговата правна квалификация и какво наказание следва да се понесе. Въззивният съд няма задължение да излага подробни съображения, когато споделя генералните изводи направени от контролирания от него съд, а следва да даде отговори на възраженията срещу него. В случая АС- Пловдив е възприел, именно този подход и съдържанието на въззивния акт не го лишава от предназначението му. Не са останали в страни от вниманието на съда данните за личността на всеки от подсъдимите, конкретната роля в осъществяване на престъпната дейност, обществената опасност на конкретните деяния и степента на засягане на охраняваните чрез наказателно правните норми обществени интереси, интензитета на упражненото въздействиенад св. М. и проявената престъпната упоритост. ВКС не констатира очевидна диспропорция между обществената опасност на деянията и извършители, между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и наложените наказания лишаване от свобода, която да поражда необходимост от ревизия на съдебния акт. За извършено престъпление по чл. 199 от НК от подс. М. и подс. А.. Съдът е направил вярна преценка относно наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства и за двамата – семейната и трудова ангажираност, като е отчел като отегчаващ фактът, че грабежа е извършен от тях в качеството им на полицейски служители, което повишава степента на тяхната обществена опасност. ВКС не може да се съгласи, че едно и също обстоятелство, каквото е „трудовата ангажираност“ в системата на МВР, може да бъде интерпретирано едновременно в две противоположни насоки- от една страна да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, от друга да разкрива по- висока степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на грабеж. В тази връзка не е без значение обстоятелството, че те вече са осъждани за същото по вид престъпление с Р № 120 от 23.10.2020 г. по к. д. 393/20 г. на 3 НО на ВКС. За това наказанието от шест години лишаване от свобода, което е близко до минимума от пет години, не може да се счете като прекомерно тежко, предвид механизма на извършването му и поведението им след това- искания от тях откуп от 1000 лв. от св. М. за да му върнат личните документи, отнети едновременно с парите и цигарите. На следващо място неоснователно се твърди от касаторите, че срокът на разглеждане на делото е неразумно дълъг и налага компенсирането им чрез намаляване на наказанието. Макар изрично да не е обсъждал въпроса, въззивният съд е отмерил вярно наказанието. Преценката за приложение на чл. 55 от НК,с оглед нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧ се прави винаги конкретно и не е обвързана единствено със срок, а зависи от сложността на делото, поведението на страните и държавните органи. В случая с оглед етапа, на който се намира производството, броят на подсъдимите лица, обема от извършената дейност по разследване, изминалият период от пет години не е неразумен и не налага компенсиране на подсъдимите чрез смекчаване на наказанието им. По наложените наказания за престъпление по чл. 302 от НК. Недоволство се съдържа в жалбите на подс. Г., подс. И., подс. М., в които са изложени идентични доводи. С тях се твърди, че въззивният съд не е отчел ниската степен на лична обществена опасност, липсата на други обвинения и осъждания, стандартния начин на личен живот и уседналост, трудова ангажираност, изтърпения до момента арест, които сочат на явна несправедливост на наказанието. Сочи се, че подс. И. се грижи за болни родители и собственото си семейство, а подс. Г. полагал грижи за малолетната си дъщеря. Твърди се също така, че за подс. М. въззивният съд не е изложил никакви аргументи за потвърждаване на наказанието му и че не е съобразил, че след като го е оправдал частично по чл. 302 от НК е следвало да намали наказанието. Частичното оправдаване е за това, че при извършване на престъплението по чл. 302 от НК подсъдимите не са нарушили службата по чл. 194, ал. 4 и чл. 212, ал. 2 от НПК и за подс. М. и по чл. 67 от ЗМВР и то не налага редуциране на наказанието, тъй като основанията за оправдаването не са с оглед липсата на виновно поведение, а с оглед процесуалния характер на цитираните норми, които не съдържат някакво предписание за дължимо поведение, което да е нарушено. За подс. В. Г. съдът е отчел допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство- чистото му съдебно минало и оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина, като е противопоставил на тях водещата му роля при мотивиране на св. М. да извърши акта на имуществено разпореждане. Съдът е съобразил данните за личността на подсъдимия, неговия семеен и трудов статус. Не е останало недооценен факта, че подсъдимият е изразил съжаление и е осъзнал вината си, което го е мотивирало да съдейства при разкриване на обективната истина. Именно за това наказанието е определено малко над минимума, който е от три години лишаване от свобода. Изложените съображения в жалбата, че подсъдимият продължава образованието си Университета по хранителни технологии и има силна връзка със семейството и дъщеря си, на която се отразявало тежко отсъствието му от дома, са обстоятелства сочещи на започнал процес на неговото поправяне и интеграция, но не и такива предполагащи преоценка на наложените му наказания. Обобщавайки, следва да се посочи, че преобладаващата част от аргументите в жалбите на тримата подсъдими са насочени към мотивиране на искането за смекчаване на наказателната санкция, с оглед възможността за приложение на чл. 66 от НК. Следва ясно да се посочи, че определянето на наказанието / чл. 54 и чл. 55 от НК/ и начинът на неговото изтърпяване са две самостоятелни логически дейности, които се осъществяват от съда отделно една от друга. При първата, съдът определя наказанието в пределите предвидени от закона, вземайки предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и след като определи наказанието по размер и когато то е до три години лишаване от свобода, съдът прави следващата стъпка и преценява дали са налице другите материални предпоставки за приложението на чл. 66 от НК- от които- целите на чл. 36 от НК да могат да се постигнат с отлагане на наказанието. Отсъствието на основания за намаляване на наказанията, препятства необходимостта от разглеждане на исканията за приложението на чл. 66 от НК. Поради изложените до тук съображения, ВКС счете жалбите за неоснователни, поради което атакуваното с тях решение следва да остане в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 13.04.2021 г. на Апелативен съд –Пловдив постановено по внохд № 629/20 г. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2 2.