Ключови фрази


2
решение по гр.д.№ 4040 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е



№ 19

София, 15.03.2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4040 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Л. И. срещу решение № 10030 от 12.01.2021 г. по в.гр.д.№ 877 от 2020 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 2 състав в следните негови части:
- частта, с която е отменено решение № 6040 от 12.08.2019 г. по гр.д.№ 425 от 2018 г. на Софийския градски съд, I-10 състав в частта за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Х. Л. И. срещу „Труд М.“ Е. и „Информационна агенция Б.“ Е. иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация на сайта trud.bg от 30.11.2017 г. и публикация на сайта blitz.bg от 01.12.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 11.01.2018 г. до окончателното плащане и
- частта, с която е потвърдено решението на Софийския градски съд в останалата му обжалвана от ищеца част- за отхвърляне на иска за разликата над 8 000 лв. до 18 000 лв.
С определение № 60409 от 23.11.2021 г. настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо г.о., е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси:
1. Каква е разликата между даване на мнение с оценъчен характер и обидата с оглед преценката за противоправност на деянието по чл.45 ЗЗД? /поради противоречие с решение № 213 от 26.01.2021 г. по гр.д.№ 970 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 261 от 02.11.2016 г. по гр.д.№ 1243 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ и
2. Дали при обидни по своя характер изрази следва да се изследва и доказва първоизточникът или всяка употреба на такъв израз, без значение дали употребяващият е „автор“ /в смисъл първи измислил обиден и позорящ прякор/, представлява противоправно действие? /поради противоречие с решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр.д.№ 1251 от 2012 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 278 от 27.11.2019 г. по гр.д.№ 1140 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о.
В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора адв.Х. заявява, че поддържа жалбата. Моли решението на Софийския апелативен съд в обжалваните му части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за уважаване на предявените искове до размер на 18 000 лв. Претендира и за направените по делото разноски.
Ответникът „Труд М.“ Е. не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. Депозира писмена молба, в която излага мотиви по становището си за правилност на обжалваното решение и заявява, че поддържа и изложеното в подадения писмен отговор на касационната жалба. В него се моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и на „Труд М.“ Е. да бъдат придъдени направените по делото разноски.
Ответникът „Информационна агенция Б.“ Е. не изпраща представител и не вземата становище по жалбата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о., след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, по поставения за разглеждане правен въпрос и основателността на касационната жалба приема следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от Х. Л. И. срещу „Труд М.“ Е. и „Информационна агенция Б.“ Е. иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 18 000 лв. /само в тази част първоинстанционното решение е било обжалвано пред въззивния съд/, въззивният съд е приел, че не се спори между страните, че на 30.11.2017 г. в сайта на „Труд М.“ Е. е публикувана статия, в която се сдържа следното изречение: „Излиза, че служителите на това министерство с право са нарекли Х. И.- П., защото всичко изказано и сторено от него, накрая се оказва фалшификат“, а на 01.12.2017 г. в сайта на „Информационна агенция Б.“ Е. е препубликувана същата статия- със същото съдържание, но под различно заглавие: „Експертиза закова Х. И.- П.- фалшифицирал е документи“. Според въззивния съд с публикуването на тези статии ответниците не са осъществили противоправно деяние, защото в тях не се съдържали клевети и обиди. Действително, определени думи, извадени от цялостното съдържание на статиите, сами по себе си можели да бъдат окачествени като обидни, но в контекста на всяко едно отделно изказване като цяло се налагал извода, че в случая се касае за коментар на факти, информацията за които е получена от трето лице.
Според въззивния съд, съгласно трайната практика на ЕСПЧ, публичните личности, каквито безспорно са политиците, следва да търпят в по-широки граници допустима критика. Тъй като сами са допринесли за известността на думите и делата си, те трябва да понасят и по-висока степен на критика, дори преувеличение и провокация. Свободата да се отстояват мнения и да се правят коментари на получена информация трудно може да се отграничи от свободата на мисълта. Когато изказаното съставлява становище, което съдържа преценка, а не твърдение за факт, става дума за свобода на мнение и следователно липсва непозволено увреждане. Според практиката на ВКС, оценките /мненията/ не подлежат на проверка за тяхната истинност, но могат да ангажират отговорността на автора им, ако представляват обида. Следователно отговорността може да бъде търсена за злоупотреба със свободата на словото чрез отправяне на неоснователни лични обидни нападки. Според съда, обаче, такива в настоящия случай липсвали. Нещо повече, установено било по делото, че посочените и описани в статиите факти са налични и се намирали в кориците на следствено дело № 300 от 2015 г. по описа на СО-СГП. От друга страна, според съда, искът бил неоснователен, тъй като не било установено авторството на твърдения и цитиран в статиите обиден прякор на ищеца.
Горепосоченото решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси: В решение № 213 от 26.01.2021 г. по гр.д.№ 970 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 261 от 02.11.2016 г. по гр.д.№ 1243 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о. се приема, че за разлика от негативните оценки, обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго, както и че негативните оценки за определена личност не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността. В решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр.д.№ 1251 от 2012 г. на ВКС, ГК, III г.о. е прието, че без значение за ангажиране на отговорността на издателя е въпросът дали статията е първа или последваща и дали във втория случай има позоваване на предходна публикация, когато съдържанието на статията съдържа обиди. Това е така, защото разпространяването на обиди е винаги противоправно. В решение № 278 от 27.11.2019 г. по гр.д.№ 1140 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о., е прието, че всеки издател отговаря за разпространените от него обиди, след като от тях са причинени вреди.
По поставените въпроси приетото от въззивния съд е в нарушение на материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като след отмяна на решението не се налага да бъдат повтаряни или извършени нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293, ал.3 ГПК делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
С исковата молба ищецът Х. Л. И. е предявил срещу „Труд М.“ ЕАОД и „Информационна агенция Б.“ Е. субективно съединени искове по чл.49 ЗЗД за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация на сайта trud.bg от 30.11.2017 г. и публикация на сайта blitz.bg от 01.12.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 11.01.2018 г. до окончателното плащане.
За да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД на ответниците, трябва да са налице следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД по отношение на изпълнителя (деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка); 2) правоотношение по възлагане на работа на делинквента от лицето, което ще отговаря за причинените вреди и 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на работата.
По конкретното дело са доказани горепосочените предпоставки:
1. Налице е фактическия състав на чл.45 ЗЗД: В публикуваната на 30.11.2017 г. в сайта trud.bg статия със заглавие: „Комплексна експертиза доказва: Документи менте. Като министър Х. И. е допуснал фалшифицирането на документи на правосъдното министерство“ се сочи, че през май 2015 г. Прокуратурата е сезирана със сигнал за издадена министерска заповед за прекратяване на служебно правоотношение и за заповед за възлагане на правомощия на служители на министерството за извършване на финансови разплащания, като подписът на ищеца в тях е фалшифициран. Посочено е, че държавното обвинение разследва не ищеца, а този, който е подписал и подпечатал фалшивите документи. Представят се резултати от експертиза на двете заповеди, която е установила, че подписите не са положени от министър Х. И.. Въпреки обективно цитираната информация от Прокуратурата, заглавието на статията внушава, че именно ищецът носи отговорност за допускането на фалшификацията. В статията освен това се съдържа следното изречение: „Излиза, че служителите на същото това министерство с право са нарекли Х. И.- П., защото всичко, изказано и сторено от него, накрая се оказва фалшификат“. В него е използвано нарицателното „П.“- герой от детска приказка /дървена кукла/, добре известен с това, че е склонен да лъже и при всяка лъжа носът му расте. Според автора на статията, всички служители на Министерството на правосъдието наричат Х. И. по този начин. По делото обаче не са представени такива доказателства. В цитираното изречение авторът освен това стига до заключението, че всичко, което ищецът казва или прави, се оказва лъжовно. Не са събрани обаче доказателства за действия или изказвания на ищеца, които са лъжливи или неверни. В този смисъл употребената спрямо ищеца квалификация и направените за него заключения не представляват коментар на факти/оценъчни съждения/. Те създават внушения, че ищецът е лъжец и като такива са явно обидни- унизителни за честта и достойнството му.
Заглавието на статията, публикувана на 01.12.2017 г. на сайта blitz.bg- „Грандиозен скандал! Експертиза закова Х. И.-П.- фалшифицирал е документи“ приписва на лицето извършването на престъпление, чието авторство остава недоказано по настоящото дело. И тук е използвано нарицателното „П.“, вече като прякор, неотделим от името на ищеца. Следователно това заглавие също съдържа изрази, уронващи честта и достойнството на ищеца. Макар текстът на статията да е идентичен с този на цитираната статия от 30.11.2017 г. и в началото й да е посочен като източник в.„Труд“, съдържащите се в последното изречение обидни квалификации обосновават отговорността на ответника по съображенията, посочени по-горе в решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр.д.№ 1251 от 2012 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 278 от 27.11.2019 г. по гр.д.№ 1140 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о. Когато се възпроизвеждат факти, които впоследствие се окажат неверни, отговоря само първоначалният издател, тъй като той е бил длъжен да провери информацията в съответствие с правилата на добрата журналистическа практика и вторият издател не може да бъде държан отговорен затова, че се е доверил на добросъвестността на първия. Когато обаче в препечатаната статия се съдържат обиди, отговаря и вторият издател, тъй като наличието на обида е очевидно и разпространението й се явява винаги противоправно деяние.
2. За доказано следва да се приеме и наличието на правоотношение по възлагане на работа на делинквента от ответниците: От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза на инж.Н. Х. се установява, че статиите в сайтовете trud.bg и blitz.bg се публикуват чрез специален оторизиран достъп до тези сайтове и е технически невъзможно да се извърши публикация от случаен потребител, без достъп до т.нар.“уеб конзола за публикуване на статии“. Ответниците като собственици на двата сайта определят характера и съдържанието на публикуваните в тях материали и предоставят оторизиран достъп за публикуване в сайта на статии, включително процесните. Затова спрямо авторите на публикуваните в тези сайтове статии ответниците „Труд М.“ Е. и „Информационна агенция Б.“ Е. имат качеството на възложители на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД. Независимо от наличието или липсата на конкретно възлагане на определено лице да състави и публикува конкретна статия с точно определено съдържание, ответниците носят отговорност по чл.49 ЗЗД, след като като собственици на сайтовете са предоставили на това лице оторизиран достъп за публикация в тези сайтове.
3. Доказано е и, че вредите са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа: По делото са събрани свидетелски показания на св.А. Ц., от които безспорно се установява, че преживените от ищеца негативни емоции /създадено нервно напрежение, което е било видимо, накърняване на чуството му за чест и достойнството, загуба на концентрация при изпълнение на професионалните ангажименти, включително и на публично събитие/ са били пряка и непосредствена последица от публикацията на сайта trud.bg от 30.11.2017 г. и от публикацията на сайта blitz.bg от 01.12.2017 г.
Поради гореизложеното предявените от Х. И. срещу „Труд М.“ Е. и „Информационна агенция Б.“ Е. субективно съединени искове по чл.49 ЗЗД са основателни. Те следва да се уважат солидарно срещу двамата ответници на основание чл.53 ЗЗД, тъй като негативните преживявания на ищеца са причинени едновременно от двете статии в собствените на ответниците сайтове, а поради публикуването им в два последователни календарни дни не може да се разграничи приносът на всяка от тях за общите вреди.
За определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД следва да се приложат критериите, посочени в ППВС № 4 от 1968 г. и доразвити в практиката на ВКС. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от обидни и клеветнически изявления, съдът следва да съобрази вида, характера и интензитета на вредите, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и общественото, социално и професионално положение на пострадалия.
В конкретния случай настоящият съдебен състав на ВКС намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 8 000 лв. При определянето размера на обезщетението съдът взе предвид вида и характера на причинените на ищеца вреди, изразяващи се в емоционални притеснения, загуба на концентрация при изпълнение на професионалните ангажименти, включително и на публично събитие, накърняване на чувството му за чест и достойнство и засягане на авторитета и доброто му име в обществото. Съдът отчита и начина на причиняването на вредите от страна на ответниците- чрез публикуването на обидни и позорящи изрази, включително приписващи на ищеца извършване на престъпление, двукратно разпространени чрез публикации в електронни издания, което ги прави достъпни за широк кръг субекти и за по-продължителен период от време. В същото време съдът взе предвид и че ищецът е публична личност /към момента на публикациите министър на правосъдието/ и като такава е бил длъжен да търпи намеса в частноправната му сфера от страна на медиите и да проявява повече толерантност към критики, негативни оценки и саркастични коментари, в сравнение с лицата, които не са публични личности, но е и да търпи обиди.
Предвид изложеното решението на Софийския апелативен съд в обжалваните му части следва да бъде отменено частично и вместо него следва да бъде постановено решение за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 8 000 лв. За разликата над 8 000 лв. до пълния поддържан размер от 18 000 лв. решението на САС следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК и чл.38 от Закона за адвокатурата ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на пълномощника на ищеца адв.Н. Х. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред трите съдебни инстанции, което изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска възлиза на 2 190 лв. /по 730 лв. за всяка от трите съдебни инстанции/.
На основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции съобразно уважената част от иска. От своя страна ищецът дължи на ответниците направените от тях разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска. Конкретно тези разноски са следните:
- за първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 1800 лв. /1200 лв. държавна такса и 600 лв. възнаграждение за вещо лице/. С оглед уважената част от иска /8000 лв. от общо претендираните с исковата молба 30 000 лв./, ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца 8/30 от 1800 лв. или сумата 480 лв. Ответникът „Труд М.“ Е. от своя страна е направил разноски за адвокат пред първата инстанция в размер на 2 400 лв. Предвид направеното от пълномощника на ищеца и основателно според настоящия състав на ВКС възражение за прекомерност на уговореното за делото пред първата инстанция адвокатско възнаграждение и с оглед отхвърлената част от иска за разликата над присъдения размер от 8 000 лв. до предявения с исковата молба размер от 30 000 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това възнаграждение възлиза на 1430 лв.
- за въззивната инстанция ищецът е направил разноски в размер на 200 лв. държавна такса за въззивно обжалване. Предвид уважаването на иска за 8 000 лв. при поддържана въззивна жалба за 18 000 лв. ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца 8/18 от 200 лв. или сумата 88,89 лв. От своя страна за въззивното производство ответникът „Труд М.“ Е. е направил разноски в размер на 160 лв. за държавна такса, на които разноски обаче няма право, тъй като въззивната му жалба по същество е била неоснователна /жалбата на „Труд М.“ Е. е била срещу решението на първоинстанционния съд, с което искът по чл.49 ЗЗД е бил уважен за сумата 8 000 лв./. От направените от „Труд М.“ Е. разноски за адвокат за въззивното производство в размер на 2 400 лв. на ответника се дължат само 830 лв. /предвид направеното от пълномощника на ищеца и основателно според настоящия състав на ВКС възражение за прекомерност на уговореното за въззивното производство адвокатско възнаграждениие в размер на 2 400 лв. и с оглед отхвърлената част от иска за разликата над присъдения размер от 8 000 лв. до обжалвания пред въззивния съд размер от 18 000 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения това възнаграждение възлиза на 830 лв./.
- за касационната инстанция ищецът е направил разноски в размер на 390 лв. /30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване и 360 лв. за разглеждане на касационната жалба/. Предвид уважаването на иска за 8000 лв. при подадена жалба за сумата 18 000 лв., ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца 8/18 от 390 лв. или сумата 173,33 лв.
Или ответниците дължат на ищеца разноски за трите съдебни инстанции в общ размер от 742,22 лв. /480 лв. за първа инстанция, 88,89 лв. за втората инстанция и 173,33 лв. за третата инстанция/, а ищецът от своя страна дължи на ответника „Труд М.“ Е. разноски в общ размер от 2 260 лв./1 430 лв. за първата инстанция и 830 лв. за въззивната нистнация/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 10030 от 12.01.2021 г. по в.гр.д.№ 877 от 2020 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Х. Л. И. срещу „Труд М.“ Е. и „Информационна агенция Б.“ Е. иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата 8 000 лв. и в частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Труд М.“ Е. със седалище и адрес на управление [населено място], район „Изток“,[жк], [улица] „Информационна агенция Б.“ Е. със седалище и адрес на управление [населено място], район „О.“, [улица], ет.1 да заплатят солидарно на Х. Л. И. от [населено място], [улица], ет.15, ап.81 на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД сумата 8 000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация на сайта trud.bg от 30.11.2017 г. и публикация на сайта blitz.bg от 01.12.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2018 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд в останалата му обжалвана от Х. И. част- за потвърждаване решението на първоинстанционния съд в частта му за отхвърляне на иска по чл.49 ЗЗД за разликата над 8 000 лв. до 18 000 лв.
ОСЪЖДА „Труд М.“ Е. и „Информационна агенция Б.“ Е. с горепосочените адреси да заплатят на адв.Н. Х. от САК, с адрес [населено място], [улица], ет.4 на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 2 190 лв. /две хиляди сто и деветдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстнации.
ОСЪЖДА „Труд М.“ Е. и „Информационна агенция Б.“ Е. с горепосочените адреси да заплатят на Х. Л. И. на основание чл. 78 ГПК сумата 742,22 лв. /седемстотин четиридест и два лева и двадесет и две стотинки/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Х. Л. И. да заплати на „Труд Медия“ Е. на основание чл.78 ГПК сумата 2 260 лв. /две хиляди двеста и шестдесет лева/, представляваща разноски по делото за първата и въззивната инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.