Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 150

гр. София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3132 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
С определение № 110 от 7.03.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 458 от 27.11.2017 г. по гр. дело № 666/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта на определените от съда съделители и делбени квоти на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно приложението на чл. 9, ал. 2, изр. първо ЗН, както и по въпроса, попадащ в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за задълженията на въззивния съд в хипотеза, при която се твърди, че е представено доказателство за права на съделител, което обаче липсва по делото.
С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.), съдът е обезсилил решение № 42 от 11.02.2015 г. по гр. дело № 305/2006 г. на Районен съд - Велинград, поправено с решение, обективирано в протокол от проведено по делото открито съдебно заседание от 21.06.2016 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск, като вместо това е оставил без разглеждане иска, предявен от В. Б. П., Д. И. У., И. Г. И., Д. Г. Д., В. Г. Г., Д. Н. М., Н. М. М., Б. И. Р., Ф. Г. И., К. Г. Г., Ж. Н. И., В. Х. С., М. С. С., Х. С. С., Б. Х. С., Б. Х. С., Й. Х. К., М. С. П. за признаване за установено, че към датата на постановяване на решение № 2151 от 28.03.1995 г. на ПК - [населено място] само ищците са били собственици на имот с планоснимачен номер 6600 в кв. 393 по плана на [населено място], представляващ празно дворно място с площ от 3 912 кв. м, и е прекратил производството по делото в тази част; отменил е решение № 42 от 11.02.2015 г. по гр. дело № 305/2006 г. по описа на Районен съд - Велинград, поправено с решение, обективирано в протокол от проведено по делото открито съдебно заседание от 21.06.2016 г., в частта относно квотите, като вместо това е допуснал делба при следните квоти: Г. А. У. - 45/4032 ид. ч., Д. И. У. - 135/4032 ид. ч., Ф. Г. И. - 60/4032 ид. ч., И. Г. И. - 60/4032 ид. ч., Д. Г. Д. - 60/4032 ид. ч., К. Г. Г. - 90/4032 ид. ч., В. Г. Г. - 90/4032 ид. ч., Б. И. Р. - 180/4032 ид. ч., Д. Н. М. - 144/4032 ид. ч., Н. М. М. - 144/4032 ид. ч., В. Х. С. - 36/4032 ид. ч., М. С. С. - 36/4032 ид. ч., Х. С. С. - 36/4032 ид. ч., Б. Х. С. - 108/4032 ид. ч., Б. Х. С. - 108/4032 ид. ч., Й. Х. К. - 108/4032 ид. ч., Г. М. Р. - 216/4032 ид. ч., Л. М. Р. - 216/4032 ид. ч., И. А. И. - 48/4032 ид. ч., В. И. И. - 48/4032 ид. ч., А. И. И. - 48/4032 ид. ч., В. Т. К.-Ф. - 252/4032 ид. ч., М. П. Ф. - 252/4032 ид. ч., Р. С. С. - 504/4032 ид. ч., С. Т. У. - 504/4032 ид. ч., Л. И. У.-Ш. - 504/4032 ид. ч., и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са допуснати до делба имот с планоснимачен номер .......... в кв. .......... по плана на [населено място], представляващ празно дворно място с площ от 3 912 кв. м, и имот с планоснимачен номер ............ в кв. ........... по плана на [населено място], представляващ празно дворно място с площ от 3 506 кв. м, както и в частта, с която не е допусната до делба М. Л. П..
Жалбоподателите Р. С. С., М. П. Ф. и В. Т. К.-Ф. намират за незаконосъобразно и неправилно въззивното решение в частта относно размера на квотите на наследниците на Г. Ц. У.. Излагат, че Г. У. към момента на смъртта си е притежавал по 1/8 ид. ч. от двата имота, като съгласно изменението на ЗН от 1992 г., чл. 9, ал. 2, негови наследници са не само съпругата му С. Т. У., но и племенниците му Р. С. С., М. П. Ф., В. Т. К. и Л. И. У.-Ш.. Считат, че делът на С. У. възлиза на 2/3 от наследството, а останалите наследници имат общи 1/3 ид. ч. При това положение твърдят, че квотите им, при които следва да се допусне делбата, са: Р. С. – 280/4032 ид. ч., М. Ф. – 280/4032 ид. ч., В. К.-Ф. – 280/4032 ид. ч., Л. У.-Ш. – 560/4032 ид. ч., и С. У. – 336/4032 ид. ч.
Жалбоподателите Б. И. Р., Ф. Г. И., К. Г. Г., В. Х. С., М. С. С., Х. С. С., Б. Х. С., Б. Х. С., Й. Х. К., Л. М. Р. и М. Л. П. считат, че съдът неправилно е определил квотите на наследниците на Б. У., като не е взел предвид факта, че М. С. П. също е собственик на процесните имоти по силата на договор за продажба на наследство, сключен с В. Б. П.. В тази връзка твърдят, че такъв договор е бил представен още с исковата молба (макар да не е описан като приложение), но необяснимо липсва в кориците на делото.
След образуване на делото пред ВКС е починала Б. И. Р., с наследници по закон Г. М. Р. – съпруг, Й. Г. Р. – син, и внуците Г. М. Р. и Л. М. Р. (деца на М. С. П.).
Л. И. У.-Ш. не оспорва касационната жалба на Р. С. С., М. П. Ф. и В. Т. К.-Ф..
Р. С. С., М. П. Ф. и В. Т. К.-Ф. оспорват касационната жалба на Б. И. Р., Ф. Г. И., К. Г. Г., В. Х. С., М. С. С., Х. С. С., Б. Х. С., Б. Х. С., Й. Х. К., Л. М. Р. и М. Л. П.. Заявяват, че договорът за продажба на наследство от 16.07.1997 г. е доказателство, което не е било представено до този момент по делото.
М. Л. П., Г. М. Р., Д. И. У., Г. А. У., И. Г. И., Д. Г. Д., В. Г. Г., Д. Н. М., Н. М. М., Г. М. Р. и Й. Г. Р. оспорват касационната жалба на Р. С. С., М. П. Ф. и В. Т. К.-Ф..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
С исковата молба В. Б. П., Д. И. У., И. Г. И., Д. Г. Д., В. Г. Г., Д. Н. М., Н. М. М., Б. И. Р., Ф. Г. И., К. Г. Г., Ж. Н. И., В. Х. С., М. С. С., Х. С. С., Б. Х. С., Б. Х. С., Й. Х. К. и М. С. П. са предявили иск за делба срещу С. Т. У., Н. П. С., П. С. Ф. и Л. И. Ш. на следните имоти: празно дворно място от 3 923 кв. м, находящо се в [населено място], при граници: дере, почивна станция „В.“ и наследници на братя Б. и Ц. У., съставляващо имот пл. № .......... в кв. ............, и празно дворно място от 3 506 кв. м, находящо се в [населено място], при граници: дере, почивна станция „В.“ и наследници на братя Ц. и Б. У., съставляващо имот пл. № .............. в кв. .......... Ищците са посочили, че заедно с ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на посочените имоти - № ........, том ..., дело № ......../1996 г. на нотариус Г. Ш.. Позовали са се на нищожност на договор за делба на същите имоти от м. юни 1996 г., поради неучастието на съделителя Л. И. У.. Същевременно ищците са предявили и инцидентен установителен иск срещу ответниците – за установяване, че ищците са изключителни собственици на първия от имотите-предмет на делото, с пл. № .........., поради това, че наследодателят им Б. И. У. е придобил в изключителна собственост нива с площ от 10 дка в м. „Г.“, част от който представлява имот пл. № .........., възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
Ответниците П. Ф. и Л. Ш. са оспорили иска за делба, предвид сключения договор за доброволна делба на имотите, както са оспорили и инцидентния установителен иск. П. Ф. се е позовал и на изтекла след договора за доброволна делба придобивна давност по отношение на получените дялове.
В хода на първоинстанционното производство са починали: В. Б. П., оставила наследници по завещание: Г. М. Р. и Л. М. Р.; Д. И. У., оставил наследници по закон: Д. И. У. и Х. Д. У.; М. С. П., оставил наследници по закон: Г. М. Р., Л. М. Р. и М. Л. П.; Н. П. С., с наследник по закон Р. С. С.; П. С. Ф., с наследници по закон: В. Т. К.-Ф. и М. П. Ф..
Районен съд - Велинград, с решение № 42/11.02.2015 г. по гр. дело № 305/2006 г., поправено с решение по същото дело от 21.06.2016 г., е отхвърлил предявения инцидентен установителен иск, квалифицирайки го като такъв по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Допуснал е извършването на съдебна делба на празно дворно място с площ от 3 923 кв. м, находящо се в [населено място], при граници: дере, почивна станция „В.“ и наследници на братя Б. и Ц. У., съставляващо по плана на града имот с пл. № ........... в кв. .........., както и на празно дворно място с площ от 3 506 кв. м, находящо се в [населено място], при граници: дере, почивна станция „В.“ и наследници на братя Ц. и Б. У., съставляващо по плана на града имот с пл. № ........... в кв. ..........., между следните съделители (наследници на Б. И. У. и Ц. И. У.) и делбени квоти: по 1/8 (24/192) ид. ч. за С. Т. У., Р. С. С. и Л. И. У.-Ш.; по 1/16 (12/192) ид .ч. за В. Т. К.-Ф., М. П. Ф. и Г. и Л. М. Р.; 1/24 (8/192) ид. ч. за Д. Н. М., Ж. Н. И. и Н. М. М.; 1/32 (6/192) ид. ч. за Б. И. Р., Б. и Б. Х. С. и Й. Х. К.; 1/64 (3/192) ид. ч. за К. Г. Г., В. Г. Г., Х. Д. У. и Д. И. У. и по 1/96 (2/192) ид. ч. за Ф. Г. И., И. Г. И., Д. Г. Д., В. Х. С. и М. и Х. С. С.. Съдът не е допуснал до делба М. Л. П. и Г. А. У.. По отношение на Г. А. У. съдът е изложил мотиви, че същата не може да наследи свекъра си, тъй като съпругът й е починал преди него. Посочил е, че М. Л. П. е конституирана на мястото на ищеца (неин съпруг) М. С. П., но последният не фигурира в нито едно от удостоверенията за наследници и не се явява наследник нито на Б. И. У., нито на Ц. И. У..
След постановяване на първоинстанционното решение са починали Ж. Н. И. (с наследници по закон: И. А. И., А. И. И. и В. И. И.) и Х. Д. У. (с наследник по закон Д. И. У.).
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищците в частта, в която е отхвърлен предявеният от тях инцидентен установителен иск, и в обусловената от уважаването на този иск част по допускане на делбата. Същите са обжалвали и изключването като съделител на М. Л. П., като са се позовавали на събрани според тях доказателства по делото – договор от 16.07.1997 г., съгласно който праводателят й М. С. П. е закупил от В. Б. П. наследството на Б. И. У.. Ищците са посочили и че РС – Велинград не е определил правилно лицата, между които следва да бъде извършена делбата, делбените имоти и квотите от съсобствеността.
Въззивна жалба е подадена и от В. Т. К.-Ф., М. П. Ф. и Р. С. С., които считат иска за делба за недопустим, предвид извършената през 1995 г. доброволна делба, алтернативно – поради изтекла придобивна давност.
При постановяване на решението си въззивният съд е заключил, че искът за делба е допустим, тъй като договорът за доброволна делба е нищожен поради неучастието в него на съделителката Л. Ш.. Приел е, че предявеният инцидентен установителен иск представлява по същността си иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и като такъв не може да бъде съединен с иска за делба. Заключил е, че възражението за придобивна давност се явява неоснователно. Намерил е за правилно и законосъобразно изключването на М. Л. П. от съделителите, поради липсата на доказателства, че нейният съпруг е закупил наследството от В. Б. П.. По отношение на починалия през 2004 г. Г. Ц. У. въззивният съд е заключил, както е сторил това и Районен съд – Велинград, че същият е бил наследен единствено от съпругата му С. Т. У.. Приел е, че въпреки това първоинстанционният съд не е определил правилно квотите на страните, поради което е отменил решението в тази част и е постановил друго.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира въззивното решение за валидно и допустимо, но за неправилно в частта, в която е допуснато касационно обжалване.
Процесните имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, са допуснати до делба между наследниците на братята Б. И. У. и Ц. И. У..
Настоящият съдебен състав счита, че по първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване – по приложението на чл. 9, ал. 2, изр. първо ЗН, въззивното решение е постановено в нарушение на ТР № 1 от 4.11.1998 г. по тълк. дело № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно посочената законова разпоредба, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството.
Същевременно в ТР № 1 от 4.11.1998 г. по тълк. дело № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС е прието, че с измененията на чл. 8, ал. 4 ЗН и чл. 9, ал. 2 и 3 ЗН кръгът на наследниците по права линия на братята и сестрите, предвиден в чл. 10, ал. 2 ЗН се разширява, като те се наследяват от своите низходящи без ограничение на степените.
Видно от представеното удостоверение за наследници № 1572/22.06.2005 г., Ц. И. У. е починал на 26.02.1948 г., като е оставил следните законни наследници: Г. Ц. У. – син, починал на 22.07.2004 г., със законен наследник съпругата му С. Т. У.; Н. Ц. С. – дъщеря; С. Ц. Ф. – дъщеря, починала през 1958 г., със законен наследник сина й П. С. Ф.; И. Ц. У. – син, починал през 1987 г., със законен наследник дъщеря му Л. И. У.-Ш..
Не се спори по делото, че С. Т. У. към момента на смъртта на съпруга й Г. Ц. У. е била в брак с последния повече от 10 години.
При това положение, при прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 2, изр. първо ЗН, във вр. с чл. 89 от ПР на ЗН, след смъртта си Г. У. не е оставил за свой законен наследник единствено съпругата си С. У., но и сестра си Н. С. и племенниците си П. Ф. и Л. У.-Ш.. С. У. е наследила 2/3 ид. ч. от наследството на Г. У., а останалите трима наследници – по 1/9 ид. ч. всеки. Като не е съобразил това, въззивният съд е постановил неправилно решение.
Същевременно, видно от въззивното решение, като съделител в него е посочена Г. А. У., в качеството й на наследник по закон (съпруга) на починалия през 2005 г. И. Д. У. – син на починалия през 2009 г. Д. И. У. (син на И. Б. У.). По правилата на ЗН Д. И. У. се наследява само от низходящите си Д. И. У. и Х. Д. У., но не и от преживялата съпруга на починалия си син.
Въззивният съд е приел в решението си и че дъщерите на общия наследодател Б. У. З. Б. Д. и Ц. Б. У., починали, съответно, през 1994 г. и 1968 г. (удостоверение за наследници № 1571/22.06.2005 г.), не са оставили законни наследници. Същият не е съобразил разпоредбите на чл. 8 ЗН в относимите им редакции и предвиденото в тях наследствено правоприемство в полза на братята и сестрите на починалото лице, а след измененията на ЗН през 1992 г. – и на техните низходящи без ограничение на степените.
Както бе отразено по-горе, във въззивната си жалба наследниците на първоначалния ищец М. С. П. – Г. М. Р., Л. М. Р. и М. Л. П., са се позовали на договор за продажба на наследство, сключен между М. С. П. и В. Б. П., с което първият е закупил наследството, оставено на В. Б. П. от нейния баща Б. И. У.. Копие от този договор е прикрепено към задната корица на въззивното дело, но не е приет по делото и не е ясно кога е представен.
Във връзка с така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че като не е съобразил наведените доводи във въззивната жалба относно наличието на договор за продажба на наследство и не е дал указания за представянето му по делото, Окръжен съд – Пазарджик е допуснал съществено процесуално нарушение. Това е така, защото в делбеното производство, представляващо особено исково производство, съдът е длъжен служебно да следи, включително при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), за участието на всички съсобственици и за правилното определяне на техните квоти, като в тази връзка следва да даде съответните указания. Ако такива указания не са дадени от първоинстанционния съд и пред въззивния съд страна се позове на доказателства, относими към кръга съделители и квотите им, последният е длъжен да ги събере, респ. да даде указания за представянето им. Затова, когато страна твърди пред въззивния съд, че по делото е представено доказателство за права на съделител, което не се намира по делото, съдът е длъжен да даде указания за представянето му с оглед приобщаването му към доказателствения материал. Това е и отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Визираното важи с още по-голяма сила в настоящия случай, при който разглеждането на иска за делба е по отменения ГПК от 1952 г., непредвиждащ преклузии като тези по действащия ГПК.
Горното обуславя отмяна на въззивното решение в частта на определените от съда съделители и делбени квоти и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик, който да даде указания за представяне на договора за продажба на наследство, сключен между В. Б. П. и М. С. П., с оглед приобщаването му към делото. При постановяване на новото решение съдът следва да съобрази и изложеното в настоящото решение относно наследниците на Г. Ц. У., И. Д. У., З. Б. Д. и Ц. Б. У..
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 458 от 27.11.2017 г. по гр. дело № 666/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта на посочените съделители и определените части от съсобствеността.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: