Р Е Ш Е Н И Е № 335 София, 18 юни 20 1 0 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 юни , две хиляди и десет а година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 288 /20 1 0 година. П роизводство то по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по направено искане на о съд ен и я Филип Филипо в Молл ов от гр. П. , за възобновяване на влязла в сила присъда по нохд № 1503/2009 г., на Районен съд гр. П., потвърдена с решение на П. окръжен съд по внохд № 833/2009 г. Развива се довод за допуснато нарушение на закона във връзка с обвинението по чл. 196 НК. Представителят на В ърховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователн о , поради което следва да бъде оставен о без уважение . Върховният касационен съд , в пределите на проверка та по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 349/15.10.2009 г., П.т районен съд, наказателен състав, е признал подс. Ф. Ф. М. за виновен в извършено на 22.09.2008 г., в гр. П., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.б. „ а” и „ б ” НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода. Със присъдата го е признал за виновен и в това, че на същата дата и място е извършил и престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.б. „а” и ”б” НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК, е определил за изтърпяване общо наказание от четири години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим, в затвор, по реда на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Уважил е предявеният граждански иск за сумата от 2 927 лв., претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва и е присъдил държавна такса и направени разноски. С решение от 11 .1 2 .200 9 г. , Пазарджиш кият окръжен съд , наказателна колегия е потвърд ил присъда та. По довода в искането за нарушение на материалния закон : Посочен о т о основани е за възобновяване - нарушение на материалния закон – чл. 422, ал. 1 , т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователн о . В ъзраженията по същество се свеждат до твърдени я , за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, касаеща само обвинението по чл. 196 НК, за неправилна преценка на доказателствата и от там за извода, че това обвинение е било доказано по несъмнен начин . П о своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата фактическа обстановка по посоченото обвинение. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите им за виновността на осъдения М. по посоченото обвинение, са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите Х., на които с основание е дадена пълна вяра, като подкрепени от показанията на св. А., Б., А. и Ал. М., експертното заключение и приложените писмени доказателства. По делото са събрани достатъчно косвени доказателства, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин авторство то му в извършване на т ова деяни е . Доказателствата са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и налагат единствено възможния извод за виновността на подс. Моллов, в извършване на престъплени ето за което е бил обвинен и осъден . Виновното му поведение, безспорно е установено от показанията на посочените свидетели , като от особено значение са тези на Х., чула шума от отваряне и затваряне на врата в спалнята и видяла го веднага след това да излиза от прозореца на банята видимо смутен и прежълтял, на свидетеля А. заявил, че бил мотивиран от подс. М. да поддържа невярната версия за намерената в него голяма сума пари и два мобилни телефона, на св. Б. извършил издирвателни мероприятия и открил подсъдимия, на св. А. установяваща вида и количеството на златните накити и мястото където ги е прибрала. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 30 3 , ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен от обективна и субективна страна състав ът на посочен ото престъплени е . Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. В случая същото е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като достоверността на данните от доказателствените средства е била преценявана на базата, на непосредствените възприятия при провеждане на съдебното следствие и на взаимното им съпоставяне. Посочените в искането възражения във връзка с направения довод са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Същият подробно се е занимал с тях и е изложил убедителни съображения защо ги отхвърля. Мотив ите са подробни, обосновани и се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че престъпн ото деяни е, е извършен о от подсъдимия М. и че обвинени е т о е доказан о по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертн о заключени е . Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда за това престъпление. Счита, че мотивите на двете инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Ето защо искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 35 4 , ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф. Ф. М. от гр. П., за възобновяване по нохд № 1503 /200 9 г. , на Пазарджиш кия район ен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: