Решение по т.д. №2690-17 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр. София, 10.02.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 27.01. , две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвияна Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3014/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение №607 / 12.11.2020 г. по реда на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Д. Д. ЕГН: [ЕГН] и И. Я. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №2177 от 20.09.2019 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №5696/19 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 22.07.2018 г. по гр.д. № 16005/2016 г. на СГС, І ГО-2 с-в, и са отхвърлени искове на същите по чл.226 КЗ/отм./ срещу ЗАД„Армеец”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 01.11.2016 г. на двамата синове на ишците: Д. В. Д. и Ц. В. Д. /родени съотв. през 1997 г. и 2000 г. / за разликите между по 90 000 лева-от загубата на всяко дете до 190 000 лева- за бащата и за разликата от по 160 000 лева до 230 000 лева-за майката, ведно със законната лихва за съответния период на забавата. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноските в съответната част. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност, което подържа и в открито заседание чрез своя процесуален представител. С определението за допускане до касация , въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е приел, че при ПТП на 01.11.2016 г. пострадалите Д. Д. и Ц. Д.-синове на двамата ищци, са пътували като пътници в управлявания от Д. К. Б. л.а. „БМВ“ м.“318“ с рег. [рег.номер на МПС] . ПТП е настъпило по вина на последния, който е управлявал автомобила с непозволено висока и несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение и ударил насрещно движещ се автомобил, в следствие на което е причинил смъртта на двамата синове на ищците. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е обсъдил близките лични отношения на двамата ищци-родители със загиналите им деца, като е взето в предвид,че бащата е живеел отделно и е работил в друго населено място и отношенията му с децата не са били така близки, както с майката, което е счетено за основание за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за понесените от него душевни страдания. Изложени са съображения за тежкия психически шок и последиците от него за двамата ищци от загубата и на двете им деца едновременно. С оглед изложеното, е определен за справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на последните в посочените размери. Изложени са и съображения за достатъчност на размера, съгласно икономическите условия в страната –размера на минималната работна заплата. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. По отношение на виновното причиняване на процесното ПТП, извършителя и самия механизъм, както и причинната връзка с настъпилата смърт, решението на първата инстанция е влязло в сила в необжалваната му пред въззивния съд част. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е съобразил в достатъчна степен действителната тежест на душевна травма, която представлява внезапната загуба за всеки един от двамата родители в един и същи момент едновременно и на двамата им сина, съответно на 19 и на 16 години. Категорични данни за изключително тежкото повлияване на двамата родители от настъпването на смъртта на децата им, са констатирани в приетото по делото заключение на вещото лице –клиничен психолог, което е направило извод, че са налице трайни, увреждащи психиката им за цял живот последици. Като база за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на двамата родители, съдът е взел единствено минималната работна заплата, като показател за икономическото състояние в страната, като не се е съобразил с практиката на ВКС относно размера на присъжданите обезщетения за подобни случаи за съответния времеви период, както и че принципно икономическото положение е само помощен критерий за това, при това като евентуален показател за последното ВКС приема размера на законово уредените лимити на отговорността на застрахователя на ГО на водачите на МПС. При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните вреди на двамата ищци следва да се определи съответно в размери от: 200 000 лева- за майката за всяко едно от загиналите й синове и от по 150 000 лева –за бащата. Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд за основание за диференциация в размера на обезщетенията на родителите, с оглед установеното от показанията на свидетелите, че двамата синове са живеели в едно домакинство само с майка им, докато бащата е живеел отделно и не е бил в близки отношения с тях, въпреки че не е прекъсвал напълно общуването с последните. Върху горните суми се дължи законната лихва от датата на настъпмане на вредите, т.е. от датата на ПТП, доколкото съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ от 2015 г. за застрахователни договори,сключени преди влизането в сила на новия КЗ се прилага глава Четвърта от отменения, която не включва разпоредба, аналогична на тази по чл.497 ал.1 от сегадействащия КЗ, по отношение ограниченията на началния момент от който се дължи законната лихва върху присъдените обезщетения. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора в горния смисъл. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от исковете, в размер на 4000 лева-общо , както и на двамата касатори- изцяло разноските пред ВКС в размер на по 700 лева-договорено при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция на всеки един от тях . Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №2177 от 20.09.2019 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №5696/19 г.В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 22.07.2018 г. по гр.д. № 16005/2016 г. на СГС, І ГО-2 с-в, и са отхвърлени искове на В. Д. Д. ЕГН: [ЕГН] и И. Я. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗАД„Армеец”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 01.11.2016 г. на двамата синове на ищците: Д. В. Д. и Ц. В. Д. /, родени съотв. през 1997 г. и 2000 г. / за разликите между по 90 000 лева-от загубата на всяко дете до 150 000 лева- за бащата и за разликата от по 160 000 лева до 200 000 лева-за майката и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД„Армеец”АД -София, да заплати на В. Д. Д. ЕГН: [ЕГН] застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 КЗ от смъртта при ПТП на 01.11.2016 г. на двамата му синове: Д. В. Д. и Ц. В. Д. /родени съотв. през 1997 г. и 2000 г. / , представляващо разликата между уважената част от по 90 000 лева до 150 000 лева – за всяко дете или още по 60 000-шестдесет хиляди лева / общо 120 000 лева/ , ведно със законната лихва от 01.11.2016 до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД-София, да заплати на И. Я. Д. ЕГН: [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 01.11.2016 г. на двамата й синове: Д. В. Д. и Ц. В. Д. /родени съотв. през 1997 г. и 2000 г. / за разликите между по 160 000 лева-от загубата на всяко дете до 200 000 лева- или общо още 80 000-осемдесет хиляди лева, ведно със законната лихва от 01.11.2016 г. до окончателното плащане. . ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 4 000 лева-общо , както и на двамата касатори- изцяло разноските пред ВКС в размер на по 700 лева-договорено при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция на всеки един от тях . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.